ЕЦБ прогнозира ръст от 4 процента на икономиката в еврозоната през 2021 година

В новия базисен сценарий на макроикономическите прогнози за еврозоната на експертите на ЕЦБ предвиждат годишен растеж на БВП в реално изражение от 4.0% през 2021 г., 4,1% през 2022 г. и 2,1% през 2023 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2020 г. перспективата за икономическата активност като цяло остава без промяна. Това е записано в новия икономически бюлетин на Европейската централна банка (ЕЦБ), публикуван на сайта на БНБ. Бюлетинът се издава веднъж на 6 седмици, а оценката в него за състоянието на икономиката и финансите е към датата на заседанието на Управителния съвет на регулатора от 11 март 2021 г.

Рисковете за прогнозата за растежа на еврозоната

в средносрочен хоризонт са станали по-балансирани, макар че остава краткосрочен риск от надценяване на растежа. От една страна, по-добрите перспективи за търсенето в световен мащаб, подкрепено от значителни фискални стимули, и напредъкът на кампаниите по ваксиниране са окуражаващи. От друга, продължаващата пандемия, включително разпространението на различни щамове на вируса, както и последиците върху икономическите и финансовите условия продължават да бъдат източник на риск от надценяване.

Годишната инфлация в еврозоната

рязко се повиши до 0,9% през януари и февруари 2021 г. спрямо -0,3% през декември 2020 г. Скокът на общата инфлация отразява редица специфични фактори, като премахването на временното намаление на ставката на ДДС в Германия, периодите на отложени продажби в някои държави от еврозоната и влиянието на по-силните от обикновено промени в теглата на ХИПЦ през 2021 г, а също по-високата инфлация при цените на енергията.

На базата на текущите цени на петролните фючърси общата инфлация изглежда ще се повиши през следващите месеци, но през годината се очаква да запази известна колебливост, отразяваща промените в динамиката на факторите, които в момента я тласкат нагоре. Тези фактори вероятно ще отслабят влиянието си върху годишния темп на инфлацията в началото на следващата година.

Натискът върху базисните цени се очаква през тази година донякъде да се засили поради сегашните ограничения в предлагането и възстановяването на вътрешното търсене, макар да се очаква той да остане като цяло вял, отразявайки и слабия натиск върху заплатите и предишното поскъпване на еврото. След като въздействието от пандемията отзвучи, завръщането от високото равнище на недонатоварване на производствените мощности, подкрепено от стимулираща фискална и паричнa политика, ще доведе до постепенно повишаване на инфлацията в средносрочен хоризонт. Показателите от проучванията и пазарните индикатори за дългосрочните инфлационни очаквания остават на ниски нива, въпреки че пазарните индикатори продължават постепенно да нарастват.Тази оценка като цяло е отразена в базисния сценарий на макроикономическите прогнози за еврозоната на експертите на ЕЦБ от март 2021 г., които предвиждат годишна инфлация от 1,5% през 2021 г., 1,2% през 2022 г. и 1,4% през 2023 г.

В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2020 г. прогнозата за инфлацията беше ревизирана нагоре за 2021 г. и 2022 г. главно поради временни фактори и по-висока инфлация при цените на енергията, но остава без промяна за 2023 г. Очаква се ХИПЦ инфлацията, без енергията и храните, да бъде 1,0% през 2021 г. и 1,1% през 2022 г., преди да се повиши до 1,3% през 2023 г.

Бюджетният дефицит в еврозоната

В резултат от твърде резкия икономически спад по време на пандемията от коронавирус, съчетан с безпрецедентно силната фискална реакция, бюджетният дефицит на сектор „държавно управление“ в еврозоната се увеличи до 7,2% от БВП през 2020 г. спрямо 0,6% през 2019 г.

Макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ от март 2021 г. предвиждат съотношението на дефицита да се понижи до 6,1% от БВП през 2021 г. и до 2,4% в края на прогнозния хоризонт през 2023 г. Макар че този процес ще увеличи дълга на сектор „държавно управление“ в еврозоната на 95% от БВП през 2023 г. – с около 11 процентни пункта над предкризисния, трябва да се отбележи, че неблагоприятното влияние върху фискалната позиция вероятно ще бъде по-малко от очакваното в началото на пандемията.

Въпреки това една амбициозна и координирана фискална позиция ще продължи да има важно значение. За тази цел помощта от страна на националните фискални политики е необходимо да продължи, като се имат предвид слабото търсене от страна на фирми и домакинства, свързано с продължаващата пандемия и съответните ограничителни мерки.

Като допълнение фондът „Следващо поколение ЕС“ (NGEU) ще играе ключова роля, съдействайки за по-бързо, по-силно и по-еднородно възстановяване. Той ще засили икономическата устойчивост и потенциала за растеж на икономиките на държавите – членки на ЕС, особено ако тези средства се насочат към продуктивни публични разходи и бъдат съчетани с увеличаващи производителността структурни политики.