Започва автоматизация на 300 пункта на НИМХ за измерване на валежите в реално време

За 60-и път днес в България се отбелязва Световният ден на метеорологията. Първите български метеорологични станции са от 1877 г., разказа директорът на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) Христомир Брънзов, цитиран от БТА. През следващата година всичките 300 валежомерни пункта на службата ще бъдат обновени. В момента сме в процес на изпълнение на обществена поръчка и от следващата година те ще предават данни в реално време за валежите в страната, обясни Брънзов.

За първи път, откакто Националният институт по метеорология и хидрология /НИМХ/ премина от Българската академия на науките към Министерството на образованието и науката, имаме средства за дълготрайни материални активи и това ни позволи да започнем най-после с автоматизацията на метеорологичната ни мрежа, обясни Брънзов. “Започнахме с обновяването на валежомерната ни мрежа, защото в момента тя е и най-актуална, тъй като с прецизните измервания можем да определяме водния баланс и да имаме данни за агрометеорологията”, коментира още в интервю за БТА директорът на НИМХ проф. Христомир Брънзов.

Необходимо е да се приеме закона за НИМХ

От 1 януари 2019 г. Националният институт по метеорология и хидрология излезе от структурата на БАН и премина към МОН. Вчера също беше професионален празник на работещите в НИМХ, тъй като на 22 март се отбелязва Световният ден на водата.

Проектът на закон за института не е приет окончателно от парламента, а е преминал само на първо четене. Това е много важен закон, защото се определя финансирането на НИМХ, в него се регламентира и как работят синоптиците по планинските върхове - на Мусала, на Черни връх и на връх Ботев, защото те не винаги могат да слязат от тях за полагащата им се почивка. На тези върхове са високопланинските станции на НИМХ, като някои от тези станции са с над 100-годишна история, отбеляза директорът.
В закона за НИМХ се предвижда, че цялата собственост, която държавата ни е предоставила, да стане публична държавна собственост и да бъде защитена от "всякакви реституции". Всички европейски метеорологични служби имат специални закони, а НИМХ е автономна научна организация, но е и Националната хидрометеорологична служба на България. НИМХ никога не е имал закон, сега работи по Правилник за устройството и дейността, приет от Министерския съвет. Трябва да имаме отделен закон, какъвто имат всички метеорологични служби, за да можем да работим пълноценно, заяви проф. Христомир Брънзов.

От 2021 г. ръст на заплатите за работещите в НИМХ

За възнагражденията в НИМХ се надяваме, че през тази година ще успеем да достигнем средната работна заплата за обществения сектор в страната и при нас, защото бяхме доста под нея, коментира проф. Христомир Брънзов, попитан дали за тези две години, откакто не са в БАН, се е подобрило финансирането и заплатите на метеоролозите и хидролозите. "През тази година имаме средства за заплатите на учените, за да ги изравним със стартовите заплати, които са във висшите училища. 1300 лева - за асистент, 1400 лева - за главен асистент, 1500 лева - за доцент, и 1600 лева - за професор. Това ще бъде от 1 януари 2021 г., но със задна дата, защото преди няколко дни получихме бюджета си за годината,” каза Брънзов.

От сряда започва постепенно затопляне на времето

От 23 март, валежите започват да спират, защото е празникът на метеоролозите, а вчера валя, защото беше празникът на хидролозите и трябва да има вода, пошегува се проф. Христомир Брънзов. Той съобщи, че от сряда времето ще започне постепенно да се затопля, а в петък и в събота - ще заприлича на пролет. Тогава температурите през нощта вече ще са положителни, а през деня - ще достигат до 15 градуса. В края на март и като влезем в април, времето ще е пролетно, прогнозира проф. Брънзов.
С най-висока сбъдваемост са метеорологичните прогнози, които са до три дни напред, каза директорът на НИМХ. Той добави, че НИМХ прави тридневна, седемдневна, 14-дневна, месечна и сезонна прогноза на времето. "Колкото по-напред е във времето, толкова по-малка е достоверността на прогнозата, защото занапред не се знаят много фактори, свързани с атмосферата, а от тях зависят моделите за прогнозите", коментира проф. Брънзов.

Има снежни запаси, които ще продължават да се топят и да пълнят язовирите

Проф. Христомир Брънзов каза, че има вода в язовирите в страната. "Има и снежни запаси, тъй като в планините продължава да вали сняг, а язовирите се пълнят не толкова от дъжда, а от снега, който се топи от планините", обясни директорът на НИМХ.