Мартин Георгиев, председател на АТЕБ: Очаквам след юли свободният пазар (бизнес плюс износ) да е около 75 процента, а на регулирания да останат около 25 на сто от потребителите

На балансиращия пазар се наблюдава сравнително ниско ниво на конкуренция

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
4116
article picture alt description

Господин Георгиев с промените на закона за енергетиката, от миналата година небитовите потребители вече са на свободния пазар. Какво се промени обаче за търговците на електроенергия ?

Към момента около 75% - 80% от малките небитови потребители, които бяха задължени да излязат на свободен пазар не са сменили доставчика си на електроенергия. Това означава, че те се снабдяват по типов договор или са подписали договор за доставка по свободно договорени цени с досегашния си доставчик. Голяма част от клиентите, сменили доставчика си го направиха още през летните и есенни месеци на 2020 г., като малка част от останалите се очаква да предприемат подобни стъпки. От юли вече, снабдяваните клиенти по типов договор, ще трябва да преминат към търговец на свободния пазар, така че очакваме раздвижване в началото на летните месеци.

Редица търговци имаха различни кампании, които целяха да информират и привличат подобни клиенти, докато други търговци останаха резервирани към този клиентски сегмент. Въпреки това доставчиците на свободен пазар се включиха в платформата за сравняване на оферти за доставка на електрическа енергия, предназначена да улесни избора на търговец на свободния пазар за потребители с консумация до 100 MWh за година. Тепърва оферти ще бъдат качвани от търговците на тази платформа, така че клиентите да имат възможност да сравняват и избират подходящите за тях условия.

От гледна точка на пазара на едро промените за търговците бяха породени най-вече от ситуацията с коронавируса. Те бяха принудени да се адаптират към срива на цените и потреблението и високата волатилност на пазарите на електроенергия и енергийни продукти. В регулаторно отношение обаче също имаше промени, които не бяха обект на внимание, но имаха ефект върху пазара. Търговията на дългосрочни гъвкави продукти беше забранена на българската борса, което принуди ВЕИ производителите и част от държавните централи да продават единствено на краткосрочна база, най-вече на пазар ден напред. В резултат 2020 г. е рекордна по отношение на липсата на търгове от българските производители за продажба на електроенергия. Това още повече увеличи непредвидимостта и направи дългосрочното ценово планиране за търговци и крайни клиенти почти невъзможно.

Как се промени самият пазар ? Имате ли данни какъв е процентът на либерализация и как ще изглежда след гратисния период от 9 месеца ?

Нови търговци се появиха на пазара на електроенергия, а част от съществуващите се ориентираха да привлекат малките клиенти. По отношение на отварянето на пазара, очаквам след края на юли 2021 потреблението да изглежда по следния начин – свободен пазар (бизнес + износ) около 75%, регулиран пазар (битови клиенти) около 25%.

Пазарът на едро от друга страна се фокусира главно в сегмент ден напред на българската независима енергийна борса (БНЕБ), където към края на годината се предлагаха повече от 70% от количествата електроенергия за свободен пазар.

До 2025 г. трябва на пазара да излязат и битовите потребители. Това при всички случаи ще промени и ролята на търговците на електроенергия. Какви стъпки предвиждате в тази посока и как трябва да се случи този процес това според вас ?

Търговците, които са се съсредоточили в обслужване на сегмента на малките клиенти ще трябва да адаптират системите си и практиката си, така че да могат да обслужват голям набор от клиенти, подобно на примера с мобилните оператори и банките. За да бъде успешно излизането на битовите потребители, процедурите по смяна на доставчика трябва да бъдат максимално улеснени. Всички казуси, които в момента срещаме в практиката при смяната на доставчик за бизнес клиенти, трябва да бъдат изчистени, за да могат търговците безпроблемно да поемат големия брой нови потребители.

Разбира се, трябва да имаме предвид, че по всяка вероятност една част от домакинствата ще останат на регулиран пазар. Това ще са така наречените енергийно уязвими потребители, при които разходите за електроенергия съставляват значителен дял от общите разходи на домакинството. Групата на тези потребители не е никак малка и според доклада на световната банка от 2016 г. става дума за над 400 000 домакинства в България.

Какви промени очаквате да се случат на пазара на едро, т.е. на електроенергийната борса, предвид обединението на пазарите от една страна и от друга промяната на статута на НЕК?

Българските производители, търговци и потребители ще имат достъп до офертите на контрагенти от съседни пазарни зони. Обмените между пазарите обаче ще бъдат ограничени до размера на отделения трансграничен капацитет за съответното обединение. Така например очакваме с Румъния възможностите за търговия да бъдат по-големи, заради по-добрата свързаност на мрежите, за разлика от Гърция, където капацитетът ще бъде по-малък.

Генерално ефектът върху пазарът ще бъде засилване на конкуренцията, сближаване на цените с тези в съседните страни и намаляване на волатилноста.

Няма ясни срокове за премахване ролята на обществения доставчик, нито детайли как това ще се случи. При един такъв сценарии очакваме да бъдат премахнати квотите за централите за доставка на електроенергия на регулиран пазар. Вследствие ще се освободят количества за свободния пазар и ще се намалят ценовите разлики, които в момента съществуват между регулирания и свободния сегмент.

Виждате ли края на сагата „клирингова къща“ ?

За жалост няма индикации, че такава ще бъде въведена скоро. Ключово за успешно въвеждане на клирингова къща е предварително да бъде спечелено доверието на пазарните участници, които са бъдещите й клиенти. За да се случи това е необходимо да се подходи по много отворен и прозрачен начин, което за съжаление до сега не се случва и съответно буди притеснения и недоверие в пазарните участници. За пример, участниците на пазара научиха за създаването на Клиър Екс от съобщение на КФН.

Господин Георгиев, очаквате ли промени на пазара за балансираща енергия ? Можете ли да прогнозирате как ще се отрази това на цените както за бизнеса, така и за бита ?

Според ангажимента поет в плана за реформа на българския електроенергиен пазар, изпратен до Европейската комисия, редица промени в работата на балансиращия пазар са на път да се случат. До края на 2021 вече ще трябва да имаме балансиращ пазар работещ на дневна база и такъв в рамките на деня. ЕСО от скоро започна да публикува и общия системен небаланс за предходния час, което е стъпка към увеличаване на прозрачността на балансиращия пазар. Въпреки това един от параметрите, който най-много интересува търговците, а именно прогнозните цени на балансираща енергия, все още не се обявяват от ЕСО. Такъв опит се прави, но вместо ЕСО да публикува прогнозните цени на балансираща енергия, операторът публикува пределните цени за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. Те често са подвеждащи и могат да се различават с реалните цени на балансираща енергия от порядъка на няколко пъти.

На балансиращия пазар се наблюдава сравнително ниско ниво на конкуренция. За 2020 г. всички подадени оферти за регулиране нагоре, за всеки един месец от участник на балансиращия пазар са идентични, като цената е равна на пределно допустимата от регулатора, т.е. максималната такава. Друго важна според мен промяна, която се пренебрегва е въвеждането на модел с една цена за небаланс. По този начин пазарните участници ще бъдат стимулирани да подпомагат системата, когато е в излишък или недостиг, без да бъдат наказвани, ако техния небаланс е противоположен на системния такъв. Това означава, че ако системата е в излишък, а пазарният участник в недостиг, той реално подпомага системата, като поема част от излишъка. Следователно при такава ситуация той не трябва да е санкциониран с висока цена за балансираща енергия, а да получи пазарната цена. В обратния случай, ако друг участник е в излишък, докато системата също е в излишък, той трябва да бъде наказан с цената за балансиране, защото допринася за общия системен небаланс.

Трети основен фактор за реформа на балансиращия пазар в България е обединяването му със съседните такива пазари и включването на ЕСО в платформата за международна координация на автоматизирано възстановяване на честотата, проектът за инициатива за резерви с ръчно задействане, проектът за трансевропейски обмен на заменящи резерви.

Изброените по-горе три основни промени не са ясно дефинирани със срокове и стъпки за тяхното постигане. Те биха имали най-голямо отражение върху цените на балансиращата енергия. Не трябва да забравяме и увеличаване на прозрачността, както и качеството на публикуваната от ЕСО информация за работата на балансиращия пазара.

Каква е посоката, в която трябва да се развива електроенергийния пазар в България по време на енергийния преход и каква ще бъде ролята на търговците на електроенергия ?

Към микс от източници на електроенергия, които същевременно могат да предложат конкурентна цена и възможности за предоставяне на допълнителни услуги за системата, като гъвкаво и динамично производство, балансиране и др.

Ролята на търговците ще бъде да предоставят добри и разнообразни услуги на своите клиенти, които максимално да съвпадат с техните предпочитания. Все повече компании предлагат снабдяване с електроенергия от ВЕИ, услуги за повишаване на енергийната ефективност, енергиен мониторинг, изграждане на ВЕИ проекти за собствена консумация и др. Тоест търговците непрекъснато разширяват набора си от предложения, за да могат да отговорят на търсенето и предпочитанията на крайните клиенти, както и на европейския стремеж към енергиен преход.

 

Мартин Георгиев е прокурист на Алпик Енергия България ЕООД, регионален мениджър за Южни Балкани, Алпик и председател на УС на Асоциацията на търговците на електроенергия в България. Преди да се присъедини към Алпик, е работил като Мениджър Ключови клиенти в Aare-Tessin Ltd. for Electricity (Atel) в централата на холдинга в Швейцария. Преди това е заемал длъжността Програмен мениджър в Юкономикс. Има практика като консултант в либерализацията на електроенергийния пазар в България и специализация в областта на икономика и управление в енергетиката. Сертифициран спот търговец от Европейската Енергийна Борса (EEX).

 

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща