Инсинераторът за отпадъци в Осло планира да стане въглеродно неутрален
Енергийна централа за отпадъци в норвежката столица може да се превърне в един от първите инсенератори с технология за улавяне на въглерод, в очакване на решение от Европейската комисия да финансира там съоръжение за улавяне на CO2. Еколозите, от своя страна, тепърва предстои да бъдат убеждавани за проекта.
Всяка година заводът за отпадъци от енергия в Осло изгаря над 400 000 тона отпадъци, предимно остатъчни отпадъци, идващи от домакинствата. За да се справи със свързаните с инсенератора емисии - всеки тон изгорени отпадъци произвежда малко над един тон CO2 - норвежкото правителство реши да приложи данък върху въглерода от януари тази година.
„Нивото на данъка е 149 норвежки крони за тон CO2. И през следващите години ще се увеличава, така че натискът за елиминиране изцяло на емисиите от отпадъци от енергия също ще се ускорява“, казва Янике Биерказ, директор на CCS в инсталацията за изгаряне на отпадъци, която се управлява от Fortum, финландска държавна енергийна компания.
За да избегне данъка, Fortum планира да монтира съоръжение за улавяне на въглерод към инсинератора, който според Биерказ ще може да улавя 90% от емисиите на централата, или около 400 000 тона CO2 годишно.
След като бъде уловен, CO2 ще се съхранява на място в танкери, докато не бъде транспортиран по шосе до пристанище. Оттам CO2 ще се пренася с кораб до офшорна тръбна система, където ще се инжектира под земята, в изчерпано газово поле дълбоко под морското дъно. Проектът се създава години и е част от проект за пълно улавяне и съхранение на въглерод (CCS), наречен „Longship“. Норвежката държава финансира транспортната и складова част на проекта, както и друго съоръжение за CCS в циментова фабрика в Норвегия. Сега Fortum чака последното парче от пъзела - парите на ЕС.
„Готови сме да започнем веднага щом разполагаме с финансовите средства“, каза Биерказ пред Euractiv. „От наша страна имаме условно финансиране от норвежката държава за приблизително 300 милиона евро или три милиарда норвежки крони. Но това е условно в смисъл, че трябва да намерим оставащото финансиране за проекта “, каза тя.
Окончателното решение на ЕС се очаква през първото тримесечие на 2021 г., като пари ще бъдат изтеглени от иновационния фонд, приложен към пазара на въглеродни емисии в ЕС, схемата за търговия с емисии (EU ETS).
„Кандидатствахме за оставащата стойност, от която се нуждаем, която е приблизително 300 милиона евро“, каза Биерказ пред EURACTIV, добавяйки, че сумата покрива инвестиционните разходи, както и десет години експлоатация.
Към отрицателни стойности на въглерода
Конкуренцията обаче ще бъде ожесточена: не по-малко от 311 проекта са кандидатствали за Фонда за иновации и само 70 ще преминат към втората фаза. Но Биерказ вярва, че заводът за отпадъци от енергия на Fortum има солидни аргументи в подкрепа на своя случай.
"В този случай този проект ще намали емисиите на града с 15%, а емисиите от изгарянето в самия инсенератор на Осло почти до нищо", каза тя. Всъщност централата дори ще има отрицателни въглеродни емисии, твърди тя, тъй като 50% от емитирания от централата CO2 е с биологичен произход, идващ от биоотпадъци. „Когато улавяме биологичен CO2, ние всъщност премахваме въглерода от атмосферата, защото този CO2 е част от естествения въглероден цикъл. Така че всъщност с тази инсталация за улавяне на въглерод централата за отпадъци от енергия в Осло ще има отрицателни вредни емисии “, добави тя.
Организаторите казват, че проектът ще помогне и за решаването на проблема с отпадъците в Европа. Тъй като ЕС се насочва към нетни нулеви емисии до 2050 г., депата ще трябва да бъдат затворени – причината е, че те са големи емитенти на метан, мощен парников газ. И въпреки усилията за рециклиране и намаляване на депонирането, Fortum изчислява, че 40 милиона тона отпадъци в Европа все още ще се нуждаят от крайна обработка до 2035 година.
„Докато се опитваме да затворим депата за отпадъци, има прогнози, които показват, че ще трябва да изградим още 100 нови централи за отпадъци от енергия в цяла Европа“, каза Биерказ.
За да спечелят подкрепата на Европейската комисия, която управлява иновационния фонд ETS, норвежците обещаха приветлива възвръщаемост на инвестициите за Европа. „Ако ЕС подкрепи този проект със своя Иновационен фонд, той ще се превърне в проект с европейско измерение“, каза Реймънд Йохансен, управляващият кмет на Осло. „Виждаме това като индустриално споразумение, което ще бъде от полза за Европа като цяло, защото ще има трансфер на технологии“, каза Йохансен пред европейското издание.
„Наличието на сътрудничество между градовете там наистина може да помогне за напредъка на проблемите, свързани с климата“, особено в страните от Източен ЕС, които не са склонни към действията по климата, каза той.
Зелен скептицизъм
Зелените активисти от своя страна са скептични за проекта. „Радвам се, че са честни по отношение на факта, че пещите за изгаряне на емисии са с високо съдържание на въглерод, тъй като в продължение на десетилетия индустрията се представяше като нисковъглеродна“, каза Янек Вах, участник в Zero Waste Europe. „Става ясно, че трябва да се справим с емисиите на парникови газове от инсталациите за изгаряне на отпадъци, ако искаме да декарбонизираме сектора на отпадъците“, обяснява той.
Той обаче поставя под въпрос фокуса на индустрията върху улавянето на емисии, като казва, че на първо място има алтернативи за намаляване на отпадъците, които трябва да бъдат приоритетни пред решенията в края на веригата.
Например ЕС въведе задължително разделно събиране на биоотпадъци (до 2024 г.), хартия (вече на място) и текстил (до 2025 г.), които ще помогнат за намаляване на органичните вещества, които все още попадат в остатъчния поток от отпадъци, отбелязва Вах.
„Фокусът им върху отрицателните емисии е погрешен - фокусът трябва да бъде върху улавянето на онези органични вещества, които все още се намират в остатъците“, добави той. „Също така за органичните продукти най-добрият вариант винаги е биологично третиране“, каза той, имайки предвид превръщането на органичните отпадъци в биогаз или биометан, нисковъглеродно гориво, което може да се използва за производство на електричество и топлина, както и транспортно гориво.
„Всъщност биологичното третиране на разделно събрани биоотпадъци се счита за рециклиране, една стъпка над енергийното оползотворяване в йерархията на отпадъците в ЕС“, каза той, цитирайки проучване, показващо, че биоцентралите - или инсталациите за биогаз - извличат 20 пъти повече енергия от изгарянията от биоотпадъци.
Еколозите имат по-фундаментален проблем с инсенераторите. Според тях опитите за улавяне на въглеродните емисии от отпадъчните енергийни централи подкопават други опити за намаляване на отпадъците и рециклирането, които се считат за превъзходащи в йерархията на отпадъците в ЕС.
„Настоящото прекомерно разчитане на изгаряне допринесе за блокиращ ефект в системите за управление на отпадъците, който предотвратява правилното рециклиране и влошава изменението на климата“, каза Вах, цитирайки скорошно разследване във Великобритания, което показа, че много общини там изгарят материали които могат да бъдат рециклирани или компостирани.
„Като цяло сме загрижени, че инвестирането в CCS, а не в по-добро управление на отпадъците (като разделно събиране и сортиране), може да създаде допълнителни възпиращи ефекти, когато става въпрос за изгаряне на отпадъци, поради допълнителните разходи за улавяне на въглерода.
Ние вярваме, че структурите за управление на отпадъците като обектите за събиране на материали и биологично третиране биха били много по-добро решение ”. Скептицизмът относно CCS в Европа също е свързан с предишни неуспехи. Още през 2009 г. Европейската комисия постави 1 милиард евро на масата за финансиране на шест демонстрационни проекта за CCS, които така и не видяха бял свят.
Предишни проекти за CCS също често бяха свързани с въглищни централи, които самите ТЕЦ впоследствие надвити в конкуренцията с възобновяемите енергийни източници.
Реймънд Йохансен, кмет на Осло, обяснява, че е наясно със скептицизма към CCS в Европа. „В Германия зелените политици не са ентусиазирани, затова трябва да ги убедим в необходимостта от финансиране на проекти за CCS“, каза той.
Той обаче смята, че разговорът за CCS е узрял от ранните дни, когато технологията е представена от въгледобивната промишленост като начин за изчистване на нейните емисии. Сега проектите за улавяне и съхранение на въглеродни емисии вече не са свързани с енергийни емисии, а с тежки индустрии като цимента, които нямат други налични алтернативи.
И с изгарянето в инсенератори, той вярва, че CCS има добри бизнес аргументи в дългосрочен план. „Днес страните са много по-позитивни по отношение на CCS, отколкото преди десет години,“ казва Йохансен.
„Тъй като урбанизацията продължава в Европа и по света, ние вярваме, че ще има все по-голяма нужда CCS да се инсталира на инсталации за изгаряне. Само в Европа има около 500 подобни завода, които биха могли да използват същата технология “, смята Йохансен.
„Но, разбира се, трябва да кажа, това остава предизвикателство. Ние сме Норвегия, богата държава, имаме много приходи от петролната и газовата индустрия. И за нас е изключително трудно да кандидатстваме дори за ограничен размер на средства от ЕС. Ето защо норвежкото правителство трябва да оказва подкрепа на CCS като цяло. “