Колко ще ни струва стремителния ръст на СО2 емисиите

Цената на въглеродните емисии стремително расте. Това отново повдига въпросите:

кой плаща сега и кой ще плаща в бъдеще, особено ако двете американски централи излязат на свободния пазар, а държавата спре да толерира ТЕЦ „Марица Изток 2“

и какво ще се случи с цените на електроенергията за бита след либерализацията към 2025 г.

В момента цената на въглеродните емисии се плаща от всички потребители на електроенергия, включително и от битовите. Поскъпването на емисиите бе повод през февруари тази година НЕК, която е обществен доставчик да поиска от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да компенсира компанията. Причината - в решението на КЕВР за цените на електроенергията от 1 юли миналата година е заложена цена на емисиите от 22 евро за тон, а към датата на подаденото от НЕК заявление цената бе 37 евро на тон.

Решението на КЕВР бе предизвестено, тъй като вече бе приложено година по-рано – компенсиране на повишението от Фонд сигурност на електроенергийната система (ФСЕС).

„След анализ на приходите на ФСЕС (по чл. 36д, ал. 1, т. 2 от ЗЕ) за настоящия ценови период се установява, че в резултат на динамиката на цените, съответно на приходите от продажба на квоти емисии, във фонда ще се натрупа излишък от средства, в размер на около 159 млн. лв., които са достатъчни, за да не се формира дефицит във ФСЕС в резултат на по-високите разходи за компенсиране на електрическата енергия, произведена от производителите със сключени споразумения за изкупуване на енергия , при запазване на цената за задължения към обществото в размера, утвърден с решението на регулатора от 1 юли миналата година“, според доклада на работната група.

Според данните на Фонд сигурност на електроенергийната система общо приходите през месец ноември 2020 г. – са 159 799 155 лв., а общо извършените разходи за същия месец са 122 024 298 лв.

Към момента на вземането на решението, НЕК претендираше за компенсиране на цената от 22 до 37 евро за тон. От средата на февруари досега обаче стойността на емисиите отново бележи скок. Към средата на март по договорите за декември 2021 г. тя надхвърли на няколко пъти 42 евро за тон ( на 18 март - 43,26 евро за тон, а на 19 март - 42,15 евро за тон). Това обаче ще бъде отчетено през следващия регулаторен период от юли тази година, тъй като приходите от емисии за дадена календарна година трябва да се използват през регулаторната година, започваща от юли (същата година). При това ще бъде взета предвид средната цена.

Не би трябвало да има връзка между ФСЕС и компенсирането на НЕК за емисиите от въглищните централи, контрират обаче анализатори. ФСЕС все пак е предвиден за финансиране на т.нар. зелени проекти. Според тях трябва да има друг механизъм. Не може през емисиите да се компенсират въглищните централи.

Настоящата схема

За да стане ясно как функционира системата е редно да се обясни, че според европейските пазарни механизми, всяка държава-членка получава ежегодно определени количества емисии (квоти), предназначени за предлагане на търгове и продавани по постигнати тръжни цени. Търговете са организирани в съответствие с Регламент (ЕС) №1031/2010 като за целта е създадена обща тръжна платформа – Европейска енергийна борса (ЕЕХ). През тази година се очаква преразглеждане на системата.

Количествата/квотите не се разпределят пропорционално между държавите-членки. Използва се механизъм за преразпределяне, с цел смекчаване отрицателните икономически последствия от прилагането на пакета „Енергетика/Климат“ и в съответствие с принципите на солидарност. Той дава възможност за допълнителни количества за продажба от държавите-членки с БВП, по-нисък от средния за ЕС, в това числи и за България.

Приходите от продажбата на квоти за емисии на парникови газове се насочват към националните бюджети на държавите-членки. Не по-малко от 50% от тези приходи трябва да бъдат използвани за нисковъглеродни цели и ограничаване на климатичните промени - насърчаване на ВЕИ, въвеждане на чисти въглищни технологии (за улавяне и съхранение на СО2), както и смекчаване на социалните последствия от увеличените енергийни разходи.

Според анализ на Института за енергиен мениджмънт (ЕМИ), изготвен за един сравнително дълъг период от 2013 до 2020 г. може да се твърди, че страната ни има „устойчива национална политика, съгласно която всички приходи от продажби на емисии от инсталации за периода 2013-2020 г. се насочват за развитие на възобновяеми енергийни източници“.

Тази политика се осъществява чрез ежегодно приспадане на приходите от продажба на емисии от разходите (непазарни), предизвикани от изкупуване на електрическа енергия от ВЕИ по преференциални цени, които са по-високи от пазарните.

„Непазарните, наричани също „политически“, добавки към цената на електрическата енергия възникват и нарастват като абсолютен размер и относителен дял в изпълнение на амбициозните цели на европейската нисковъглеродна политика и като резултат от процесите на либерализация на вътрешния електроенергиен пазар във всички държави-членки на ЕС. Конкретно за България, категориите добавки за периода 2013-2019 г. са следните: добавка за насърчаване на ВЕИ (наричана по-нататък зелена добавка); добавка за насърчаване на високоефективно комбинирано производство; добавка за невъзстановяеми разходи; добавка за ТЕЦ Марица-изток 2 (нова от м. юли 2019). Сумата от всички добавки определя Цена Задължения към обществото (ЦЗО)“, уточняват от Института.

Припомня се също така, че според Закона за енергетиката, разходите за задължения към обществото (включващи и тези за ВЕИ производство) трябва да се разпределят по прозрачен начин между всички крайни клиенти и мрежовите оператори. Цената за задължения към обществото се изчислява върху цялото потребление на електрическа енергия в страната (без тази за собствени нужди на централите).Тази цена се променя през годините и както е известно през миналата година бе понижена.

Приходите от емисии, използвани за намаляване на зелената добавка за периода 2013-2019 г. според анализа, варират в широк диапазон – от 40,3 млн. лв. през 2014 до 718,5 млн. лв. през 2018 г. и с още по-висока прогноза от 861,4 млн. лв. през 2019 г.

Справката с данните на ФСЕС към сегашна дата сочи повишение до 880,00 млн.лв. за 2020 г. и спад до 780,00млн. лв. за настоящата 2021 г.

Според ЕМИ, впечатляващото нарастване на приходите от емисии по години за периода се обяснява с паралелното благоприятно въздействие през целия разглеждан период на 2 фактора –нарастване на количеството на разпределените за продажба от България емисии (квоти) и повишаване на тръжните цени на ЕЕБ. Националната квота се движи постъпателно нагоре като от 7 млн. т през 2013 г. достига до 23,8 млн. т СО2 през 2018 г. Съответно, цената от под 5 евро/т СО2 за 2013 и 2014 г. достига до 21-23 евро/т СО2 за първото тримесечие на 2019 г.

Тенденцията при надпазарните разходи за ВЕИ е различна. Разходите се стабилизират на приблизително едно и също ниво от 2015 г. досега, което се обяснява с приключването на инвестиционния ВЕИ – бум, респективно преустановяването на ръста на производството, както и с въвеждането на ограничения на произведените количества, изкупувани по преференциални цени.

Приходите от емисии са оказали най-ниска степен на подкрепа при покриването на надпазарните ВЕИ-разходи през 2014 г. Тогава те са едва 40,3 млн. лв. или 4,5% от необходимото. Постепенно този дял нараства, за да достигне до над 90% през 2018 г.

Особен интерес представлява 2019 г., която се очаква да стане повратен пункт в наблюдаваните тенденции – прогнозираните от КЕВР приходи от емисии с размер 861,4 млн. лв. се очаква да надхвърлят надпазарните разходи за ВЕИ със 124 млн. лв. Това означава, че приходите от емисии през 2019 г. ще са достатъчни за покриване на цялата финансова тежест, предизвикана от ВЕИ-производителите с преференциални цени и, че те нулират задълженията на обществото в тази им част.“, заключават от Института за енергиен мениджмънт.

За периода 2013-2019 г. получените и използвани за намаляване на зелената добавка приходи от емисии са с общ размер 2 258,4 млн. лв. За същия период надпазарните разходи за ВЕИ-производителите, дължащи се на преференциалните цени и подлежащи на покриване чрез цена задължение към обществото са с общ размер 5 552,2 млн. лв.

Следователно, през периода 2013-2019 г. приходите от емисии са редуцирали с 2 258,4 млн. лв. или с 40,7% финансовата тежест от 5 552,2 млн. лв., генерирана от ВЕИ-производителите с преференциални цени и покривана чрез цена задължение към обществото, солидарно от страна на всички потребители“.

ЕМИ прави и сравнителен анализ на зелената добавка с и без подкрепата на приходите от емисии, на който няма да се спираме подробно. Изводът е обаче е важен. “На теория, ако предположим, че всички приходи от емисии се използват ежегодно само за покриване на текущите непазарни разходи за ВЕИ, то тогава добавката за текущия регулаторен период би трябвало да бъде нулирана и да остане известен излишък от приходите от емисии. Предвид натрупания значителен тарифен дефицит на НЕК, немалка част от който се дължи именно на задълженията за изкупуване на зелена енергия, логично е обаче излишъците да бъдат насочени в тази посока (каквото е и решението на КЕВР)”.

Какво следва

Както се вижда анализа на ЕМИ касае насочването на натрупаните във ФСЕС средства за зелена енергетика.

В момента обаче се появяват притеснения, че настоящата национална схема за емисиите няма да може в бъдеще да покрива бързия ръст на цените им поради липса на достатъчно ВЕИ-мощности и ще доведе до скок на цената на електроенергията и то в периода на либерализация на електроенергийния пазар за бита.

Цените на квотите въглеродни емисии неминуемо ще влязат в крайната цена на тока. Въпросът е кой ще понесе тежестта, коментира преди дни директорът на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов. „Сценариите, за които отдавна говорим – че каквато и правителствена политика да се възприема, въглищните централи излизат от употреба. Колкото по-бързо бъдат изведени от употреба, толкова по-малко загуби ще натрупа българската енергетика”, коментира икономистът.„Дори при по-ниски цени на квотите, загубите ще се трупат“, категоричен е той.

„Това са механизми, при които или тези цени влизат в крайната цена, или съответно ние плащаме загубите на тези електроцентрали през данъците си или по друг начин. Въпросът е кой ще понесе това увеличение – дали тези, които ползват услугата – потребителите, или тези, които са имали неблагоразумието да платят данъците си в държава, която поддържа подобни губещи електроцентрали“, смята анализаторът. Поради забавеното навлизане на възобновяеми енергийни източници България не може да си позволи такива по-ниски цени, както германските производители, според него. По думите му, в момента страната ни е неподготвена и няма възможност да включи ВЕИ, защото няма разработени такива в достатъчен обем, както е в други европейски страни. „Всичко останало бута цените нагоре.“

Тъй като често се прави сравнение с цената на електроенергията за домакинствата в Германия като структура тя изглежда така: 31,89 евроцента за кВтч през 2021 г,. от които: стойността на електроенергията е 24,1 %, мрежовите такси – 24,5 %, ВЕИ-надбавката – 20,4 %, ДДС – 16 % , данъците – 6,4, ползване на обществени линии за пренос на електроенергия – 5,2 %, както и други 4 надбавки – 3,4 %. (по данни на BDEW).

Така отново се връщаме в началната точка на спорът за централите в Марица Изток, но този път няма да повдигаме въпроса какво означава „бързо извеждане от употреба“.

Всъщност сценарият за по-високи цени на електроенергията заради емисиите е особено актуален при прекратяване на дългосрочните договори за двете американски въглищни централи в комплекса Марица Изток. Това обаче касае и подкрепата за държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“.

При прекратяване на дългосрочните договори двете американски централи и ще трябва да излязат на свободния пазар. Предвид излизането на битовите потребители на свободния пазар, без всякаква държавна подкрепа ще трябва да е и ТЕЦ „Марица Изток 2“.

Тогава цената на емисиите ще се компенсира или чрез цената на електроенергията, или през механизма за капацитет. Ако е през цената на тока, то това ще става не чрез стойността на енергията, а чрез добавките – мрежови услуги и допълнителни такси. Разсъждавайки в тази посока, енергийният експерт Антон Иванов коментира, че „по-скоро се върви към запазване на дългосрочните договори до 2025 година.

Така на практика изскачат двете опции, които трябва да бъдат стартирани много бързо след изборите през април тази година: развитие на АЕЦ и ВЕИ. По отношение на АЕЦ опциите са известни: АЕЦ „Белене“ или 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ (с оборудването за Белене или с малки модулни реактори), или и двата проекта.

Заявките за 2021 година ВЕИ също са ясни: за присъединяване чакат 114 МВт. Прогнозата е за периода 2020-2024 г. да бъдат инсталирани още 700 МВт вятърни централи и над 1 600 МВт солари, както и 219 МВт мощности от биомаса.

Прогнозата за цената на емисиите е те да достигнат 80 евро за тон през 2030 г. Предвид бързия ръст обаче тя може да бъде преразгледана в посока нагоре.

При сценарий запазване на дългосрочните договори до 2025 г. и старт на опциите АЕЦ и ВЕИ и поетапна либерализация тежестта на по-високите цени на емисиите ще бъде разпределена по-равномерно за битовите потребители, а и за индустрията.

Сценарият бързо затваряне или бързо извеждане на въглищните централи на свободния пазар при стремителния ръст на цените на емисиите ще се отрази по-стресово за джоба и на индустрията и на бита.

Цената на емисиите и сега се плаща от всички, но в бъдеще тежестта за бита ще се увеличи и въпросът е кой подход да бъде избран.

Текстът е публикуван първо в dir.bg:  https://business.dir.bg/ikonomika/s-kolko-shte-se-natovari-tsenata-na-toka-za-bita-sled-liberalizatsiyata