Рециклирането и компостирането са важни стъпки към ерата на нулевите отпадъци

Само 31,5%, вместо предвидените в държавните планове 40%, са рециклираните битови отпадъци в България към 2018 година. Това показват най-актуалните данни от Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 година, който би трябвало да определя нови възможности за управлението на сектора. За сравнение средното ниво на рециклиране на битовите отпадъци в Европа е 47,4%. Това в голяма степен е показател за ефективността на изпълнените мерки до момента в сектора.

Към днешна дата страната ни трябваше да е постигнала най-малко 50% рециклиране от общото тегло на всички битови отпадъци. До 2025 г. трябва да достигнем рециклиране до 55%, а до 2030 г. вече 60 на сто.

Какво съдържат битовите отпадъци?

Все още сме далеч от целите за образуване на по-малко отпадъци, повече рециклиране и намаляване до 10% на депонирането. Депонирането е с най-голям дял в третирането на битовите отпадъци, независимо че намалява през последните 10 години. Много различия има между общините по образувани битови отпадъци на жител. Това се дължи на икономическите и социални различия, но и на неточното измерване на отпадъците.

Но какво всъщност съдържат битовите отпадъци? В отпадъците, които образуваме в домовете си, най-много са биоразградимите отпадъци - техният дял е 36%. Биологичните отпадъци са 25%. Тези отпадъци са подходящи за компостиране и за производство на биогаз. Но качеството зависи от това дали са смесени с други отпадъци. А България е на последните места в Европа по компостиране на битовите отпадъци. Ако тези отпадъци се преработят и рециклират, количеството битови отпадъци за депониране ще намалее значително. Третият елемент на битовите отпадъци са рециклируемите материали от хартия, картон, пластмаса, които са 27,5%. По последни данни дори сме водачи по рециклирането им в Европа, но знаем, че сме далеч от реалността. Причината е, че това не е процентът на рециклираните от реалните пластмасови отпадъци, а процентът, който е събран от фирмите за рециклиране.

Какво се случва с пластмасата?

В България има достатъчно мощности за рециклиране на пластмасови опаковки. Капацитетът на предприятията в България дори надвишава няколко пъти генерираните количества в страната, коментира Александър Урманов от "Екопак", една от четирите организации, които събират разделно опаковките. Получените продукти се използват в различни сфери, например за битова химия, тръби, маркучи, чували, матраци, електроника, възглавници, килими и др. Рециклиращите предприятия изнасят голямата част от своята продукция извън страната, което говори за качество на рециклирания материал, каза още той. За да се спазват принципите на кръговата икономика, е необходимо повече от генерираните от населението пластмасови опаковки да се насочват към системите за разделно събиране на отпадъци от опаковки, за да бъдат те рециклирани, подчерта Урманов.

По отношение на пластмасата някои възможни мерки са въвеждане на депозитна система за връщане на пластмасовите бутилки срещу минимална сума, която така или иначе е включена в цената им. Друга работеща мярка би била да бъде забранено използването на пластмаса за еднократна употреба в детски ясли, градини и училища. По-екзотична, но възможна идея е да се насърчи продажбата на продукти в насипно състояние и в собствен съд. Много търговци не го прилагат в момента, защото не могат да гарантират чистотата на съда, но тя е отговорност само на клиента, подчертават от екологично сдружение "За Земята" в становище по плана до екоминистерството. Затова настояват за промяна в наредбата за хигиената на храните.

За съжаление в плана няма ясна визия какви мерки трябва да се вземат, за да изпълним не само европейските цели, но и да успяваме да управляваме ресурсите си по най-добрия начин. Предвижда се да бъдат подготвени редица програми за повторна употреба и рециклиране на битовите отпадъци, но констатирането на проблемите е само една стъпка към решаването.

Как да стимулираме по-малко депониране и ръст на рециклирането, включително на компостирането? Най-важното е разделно събиране при източника, да няма смесване на отпадъците. Разделното събиране трябва да включва и биоразградимите отпадъци - хранителни и растителни. Така ще имаме още по-чист отпадък за рециклиране, коментира Станислав Стайков от Института за кръгова икономика.

Защо трябва да правим компост?

Сред основните пропуски в плана е липсата на ангажираност на домакинствата по отношение на компостирането. За да участват в процеса, хората трябва да са мотивирани и добре информирани какво представлява компостирането и какво печелим с него. Това е естествен природен процес на кислородно разграждане на биоотпадъци под въздействие на микро- и макроорганизми, в края на който се образува компост. Той съдържа достъпни за растенията хранителни вещества подобно на хумуса, затова след като се смеси с почвата, участва в изграждането на растенията. А ние можем не само да имитираме този процес, но и да го ускорим многократно за постигане на по-бързи резултати. Резултатът от компостирането от екологична гледна точка е намаляване на количеството отпадъци и превръщането им в суровина.

Необходимо е да се насърчава компостирането за сметка на депонирането, защото процесът е по-добър за околната среда. След отделянето на по-чисти биологични отпадъци може да се произведе висококачествен компост и да се улесни производството на биогаз. Полученият компост е ценна суровина, която се използва като тор, подобрител на почвата или мулч. Той увеличава хранителните вещества, подпомага задържането на влага в почвата и задушава плевелите. С използване на компост може да се намали необходимостта от прилагане на изкуствени торове и пестициди. Компостирането е също така начин да се борим с изменението на климата. С по-малкото отпадъци на депото намаляват и емисиите на парникови газове. А в България битовите отпадъци не се събират разделно. Една от основните идеи на екологичните организации е да има кафяви контейнери за събирането на биологичните отпадъци.

Градското градинарство не е екзотика

За големите градове е крайно наложително да се поставят кафяви контейнери, което ще е и задължително от 2023 година, а все още не се случва никъде освен в Габрово, посочват от екологично сдружение "За Земята" в своето становище. Организацията предлага да се въведе законово изискване към административните, стопанските, образователните, търговските и други подобни обекти, които генерират битови отпадъци, да събират разделно и биоразградимите отпадъци. Необходима е дългосрочна информационна кампания онлайн и на живо за домашно компостиране във всички населени места, които са предимно с ниско строителство и жителите имат дворове.

Градското градинарство също е възможно. Кой казва, че може да компостираме само на село? Могат да се обособят зони за градско градинарство и компостиращи зони, няколко такива вече има в столицата и да се осигури достъп до вода за идеални цели. Това ще даде възможност компостирането да стане достъпно и за жителите на големите градове, живеещи в сгради без дворни площи. Компостът може да се ползва от общините в градските паркове, това ще намали биоотпадъците и средствата за тяхното управление.

Много е важно да има информационни кампании, които да достигнат до всеки, не само в училищата или по радиото, а във всички възможни медии и насочена към всеки жител, коментира Данита Заричинова, координатор "Нулеви отпадъци" на екологично сдружение "За Земята."

Да имаме собствен контейнер с чип 

Важна стъпка за разделното събиране на отпадъците от домакинствата е такса битови отпадъци. А от 2017 г. насам за пореден път беше отложена промяната на базата за нейното изчисляване, този път за 2022 г. Времето е кратко и общините трябва да се подготвят и да информират населението. За да е справедлива обаче, трябва цялостна промяна на сметосъбирането и разделното събиране да е още при източника, включително за биоразградимите отпадъци. Например за многофамилните жилищни сгради може всяка жилищна сграда да има изградена площадка с контейнери за разделно събиране на отпадъци. До нея да имат достъп само жителите на близката жилищна сграда чрез индивидуална карта с чип за всяко домакинство, предлага екоорганизацията. Всеки контейнер да се отваря единствено и само чрез карта с чип, а остатъчният отпадък на всяко домакинство да се претегля и отбелязва на картата за достъп с чип.

За съжаление подобна конкретика липсва в Национален план за управление на отпадъците, документът има пожелателен характер.

Дълъг е пътя към ерата на нулевите отпадъци

Естествено насърчаването на повторната употреба е най-важната стъпка, но още по-важна е намаляване на образуваните отпадъци. Приоритет трябва да бъде инвестирането в системи за разделно събиране и площадки за предаване на разделно събрани отпадъци за сметка на регионални центрове за смесени отпадъци. Важно е да се постигне 100% покритие на общините за разделно събиране на всички потоци отпадъци чрез системи, които да са пригодени на различните типове жилищни сгради и особености на районите. Предложенията трябва да важат за всички общини, а не само за тези с над 10 000 жители, защото по този начин цели райони са откъснати от системите за разделно събиране, коментират екологичните организации.

Кръговата икономика е да прерабтваме толкова боклук колкото сме произвели и да можем да изпозлваме всеки продукт повторно, всеки продукт да влиза отново в икономиката. Това ще създаде от една страна възможности за развитие на нови бизнеси, но и ще стимулира на първо място изпозлването на по-малко отпадъци и повторната им употреба и рециклиране

България се е заела с прехода от линейна към кръгова икономика до 2027 година, но това е твърде кратък период за развитие на една дългосрочна визия. През август 2020 бе пусната за обществено обсъждане стратегията за кръгова и нисковъглеродна икономика. Тя предвижда инвестиции в пилотни проекти за отпадъци, но как не става много ясно. Стратегията и плана за действие за преход към кръгова икономика 2021-2027 г. показват, че няма достатъчно изграден капацитет за рециклиране не само на битовите отпадъци, но и на производствените, по-конкретно на строителните отпадъци. От друга страна почти не се засягат нито кръговата икономика, нито нисковъглеродната. Стратегията по-скоро поставя начало на разговорите по темата. Преходът към нулеви отпадъци и кръгова икономика минава през отворен за всички дебат.

Целият текст по темата за рециклирането на битовите отпадъци от домакинствата може да прочетете на Dir.bg