Може ли България да изгражда надеждно газоснабдяване върху вноса на втечнен природен газ?
Анализ на инж. Димитър Щерев*
По отношение на себестойността, втечненият природен газ (LNG) е значително по-скъп от тръбопроводния, с изключение на случаите, когато газът се пренася по тръбите на много големи разстояния (над 5000 км). При тези разстояния продажбите на тръбопроводен газ стават нерентабилни.
Втечнен природен газ в Европа се внася от Катар, Нигерия, Русия, САЩ, Тобаго-Тринидад и др. Наред с тръбопроводния газ, от 2018 г. насам Русия изнася и втечнен газ за Европа от един от своите големи заводи, изградени на полуостров Ямал – «Ямал СПГ” на компанията НОВАТЕК със собственост на капитала: Русия (НОВАТЕК) - 50.1%; Total (Франция)- 20%; Китай - 29.9%.
От 2018 година до началото на м. март т. г. (04.03.2021 г.), заводът за втечнен природен газ «Ямал СПГ” в Русия е изнесъл за страните от Европейския съюз над 50 млрд. нм3 природен природен газ, което разпределено по години е както следва:
за 2018 г. - 6.64 млрд. нм3
за 2019 г. – 21.07 млрд. нм3
за 2020 г. – 19.05 млрд. нм3
за 2021 г. – 3.45 млрд. нм3 (до 04.03.2021 г.)
Основни вносители на втечнен природен газ от Русия са 6 европейски държави - Великобритания, Франция, Холандия, Белгия, Испания и Португалия.
Що се касае до себестойността на втечнения природен газ от завода в «Ямал СПГ”, Русия, той е по-евтин от този от САЩ. Но все пак не трябва да забравяме, че цената на газа зависи от текущата пазарна ситуация и конкретните условия на договорите. В тази връзка втечненият природен газ от Русия може за определен период от време бъде по-евтин от газа от Катар и/или по-скъп от газа от САЩ.
Тук е важно да се отбележи, че цената на този вид газ е силно зависима от състоянието на пазара в Азия. Когато търсенето на втечнен газ в Азия започва да намалява и с това да не успява да върви в крак с предлагането, тогава за други потребители се отваря възможност да купуват много евтин втечнен газ по спот-цени. За пояснение - купуване по спот-цени означава осъществяване на краткосрочни сделки за доставка на една партида втечнен газ.
За реклама на активното потребление на втечнен природен газ, често пъти като пример се сочи Испания, която притежава най-голямата мрежа от ре-газификационни терминали за такъв вид газ в Европа - 6 броя. Но тук трябва да се отбележи, че изграждането на тези ре-газификационни терминали е свързано с историята на развитие на газовата индустрия в Испания, когато страната не е разполагала с достъп до газопроводи със задоволителни капацитетни възможности, а в същото време икономиката на страната е имала нужда от природен газ. Освен това трябва да се има предвид и специфичното географско разположение на Испания с обширни крайбрежия в Средиземно море и Атлантическия океан. Когато обаче преди 12 години за страна се появи техническа възможност, испанците незабавно разшириха своята газопроводна инфраструктура, изграждайки газопровода MedGas (2009 - 2011 г.), който понастоящем пренася тръбопроводен газ от Алжир. Днес Испания си доставя тръбопроводен природен газ по два газопровода – един от Алжир (MedGas), за който стана въпрос по-горе и един от Франция по който може да се внася тръбопроводен природен газ от Норвегия, Русия и Холандия.
В заключение
Ако потребителите на природен газ имат достъп до тръбопроводи, то те биха купували втечнен природен газ (LNG) само в следните случаи:
- за допълване на необходими количества, които по различни причини не могат да бъдат доставени по изградените газопроводи поради недостатъчния им капацитет;
- при настъпване на аварийни ситуации, довели до спиране на газоподаването по даден газопровод.
България притежава добре развита газопреносна инфраструктура с добре обучен персонал и има специфично географско разположение.
Като имаме предвид посочените по-горе факти, вносът на втечнен природен газ в България от ре-газификационните терминали в Гърция и Турция може да бъде по-евтин от вноса на газопроводен газ от Русия или от Азербайджан само при следните обстоятелства:
- в случаите на големи излишъци на пазара на втечнен газ;
- в случаите на високи цени на газопроводния газ по дългосрочните договори.
Изграждането на безопасно и надеждно газоснабдяване върху вноса на Втечнен природен газ е невъзможно и рисковано. Защо?
Защото щом започне повишаване на търсенето на природен газ на световните пазари (в размери - по-голямо от предлагането), втечненият газ става или физически недостъпен, или много скъп за потребителите, дори няколко пъти по-скъп от тръбопроводния газ по дългосрочните договори.
………………………………………………………….
* Инж. Димитър Щерев e завършил магистратура в Руския Държавен Геологопроучвателен университет (МГРИ), Москва, Русия, специалност “Хидрогеология и инженерна геология”. В процеса на работа е специализирал в областта
на «Симулирането и оценката на експлоатацията на Газопреносни системи и Подземни газови хранилища” в офисите на Международната Нефтогазова компания Шлумберже, (Schlumberger), Хановер, Германия; на „Управлението на Инвестиционни проекти в Енергетиката” в Дъблин, Ирландия; на „Геотермалния резервоарен инженеринг” в Университета на ООН, Рейкявик, Исландия.
От 1997 г. (вече 24 години) работи в Булгартрансгаз ЕАД в областта на «Съхранението и преноса на природен газ” и се занимава с оптимизиране на капацитетните възможности на Подземното газово хранилище „Чирен” (ПГХ Чирен), с неговата текуща оптимална експлоатация, рехабилитация, поддръжка и разширение, както и с ролята на този обект за оптимален пренос на природен газ в страната и региона.
От 2008 г., Димитър Щерев е член на Международния газов съюз (World Gas Union), Работен комитет по „Подземно съхранение на природен газ”, където има представени и защитени редица разработки, свързани с преноса и съхранението на природен газ в България и Балканския регион, както и с развитието на газовата индустрия в страната.