Европейските електроенергийни борси тестват пазара за цени от над 60 евро за MWh

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
950
article picture alt description

С по-високи цени на електроенергията в сегмента “пазар ден напред” старитрат европейските електроенергийни борси. По-висока е и стойността на петрола. В края на миналата седмица беше отчетен ръст и на СО2 емисиите и на газа. На този фон кризата, предизвикана от коронавируса не стихва, а ограничителните мерки под различни форми продължават. COVID-19 все още е най-сериозният фактор, с който се съобразяват пазарите.

С цени над 61 евро за MWh стартират на 8-ми март европейските електроенергийни борси в сегмента „пазар ден напред“. Това е с 6 до 8 евро повече отпреди година. Изключение правят само пазарите на Сърбия (58.4 евро за MWh), Испания  и Португалия (54.43 евро за MWh).

Най-значително расте стойността на Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ) с ден за доставка 8-ми март  – с 64.8 %  до 61.60 евро за MWh, но спрямо 37.37 евро  за MWh в почивния неделен ден, според данните на energylive.cloud. Цената на БНЕБ е по-ниска от тази на румънския пазар – 62.25 евро за MWh и на гръцкия – 63-05 евро за MWh.

Най-висока е цената, регистрирана на електроенергийната борса в Полша – 67.04 евро за MWh. Конкретно за БНЕБ трябва да се отбележи, че влияние оказва и повишеното търсене на електроенергия в началото на новата седмица в сравнение с доста обраното през изминалите седем дни.  

Стойностите, постигнати на БНЕБ в този сегмент и за първата седмица на месец март остават малко под тези на съседните електроенергийни борси (Румъния, Гърция и Сърбия).  Като цяло през първите три дни на миналата седмица цените на европейските електроенергийни борси варираха между 50 – 54 евро за MWh, а със задаването на почивните дни спаднаха до 47 – 44 евро за MWh. Разликата в температурите и съответно производството от вятърна и слънчева енергия се отразяват на цените за балансиране, които остава нестабилни. Според повечето анализатори тази нестабилност ще продължи поради увеличеното производство на вятърна и слънчева енергия и намаляване на конвенционалното такова и несигурността, за която голям принос продължава да има и ситуацията, свързана с коронавируса, която се отразява върху икономиката.

Колкото до февруари, средната цена на повечето европейски електроенергийни пазара надхвърли 45 евро за MWh, увеличавайки се на годишна база, но намалявайки в сравнение с януари. По-различна е цената за пазара на Испания и Португалия, където средната цена е някъде около 30 евро за MWh и на Полша – над 45 - 50 евро за MWh. До дни се очаква Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ) да публикува отчета си за месец февруари.

Най-общо на европейските електроенергийни борси се наблюдава лек спад на цените през февруари в сравнение с първия месец от 2021 г., но на годишна база има значително увеличение, а как ще се впише тестването от цени над 60 евро за MWh през втората седмица на март тази година и доколко усточиво ще е във времето остава да се разбере.

Производството от вятър и слънце през февруари

Предварителните данни сочат, че на всички европейски електроенергийни пазари производството на слънчева енергия през февруари в сравнение с януари се е увеличило.  Най-голям ръст е регистриран на германския пазар - с 258%. В Италия, Франция и Испания също са отчетени значителни увеличения, съответно от 84%, 60% и 34%.  

Според данни на компаниите за анализа, ако обаче производството на слънчева енергия през февруари тази година се сравни с това от същия месец на 2020 г., то се е увеличило в Германия, с 24%, и във Франция, с 1,2%. На останалите пазари производството на ток от тази технология е намаляло, като Португалия е начело на този спад с 15%.

Що се отнася до производството на вятърна енергия, през февруари 2021 г. то се е увеличило в сравнение с януари на повечето пазари. Във Франция варира в един диапазон от плюс 17%. В Италия и Испания обаче се отчита спад с 30% и 2,8% съответно. На годишна база производството на вятърна енергия е спаднало на почти всички пазари и мащабът на това понижение достига до 43% в Германия. Единствените пазари, на които производството на вятърна енергия се е увеличило, са тези на Иберийския полуостров. Съответно там е отчетен сок от 88% в Португалия и 55% в Испания.

Цени на газ, петрол и емисии

Цените на природния газ спаднаха до 16.400 евро за MWh, но не трябва да се забравя, че фючърсите на TTF на ICE за месец март успяха да достигнат до 20.18 евро за MWh (на 8-ми февруари). Средната стойност през февруари, в сравнение с януари спада с 14 процента, но  същото време газохранилищата в Европа все повече се изпразват и 5 март нивото на запълване достига 34.80 % или 386.5824 TWh. Това също ще има свое отражение върху ценовите стойности през новата седмица, стартираща от 8 март.

Цената на петрола сорт Brent, която стартира на първи март с 64,4 долара за барел мина през лек спад, но след решението на ОПЕК+ да продължи настоящата политика на ограничаване на добива в петък успя да скочи над 66 долара за барел. Сутринта на 8 март Brent стартира с цена над 70 долара за барел.

Цената не СО2 емисиите по договора за декември 2021 г., те започнаха месец февруари с минимална месечна цена от 32-35 евро за тон, впоследствие обаче се покачиха и успяха да достигнат на 12 февруари до 40.02 евро за тон. Това е и най-високата цена, регистрирана досега. Средната цена за февруари остава 37.96 евро за тон. Към 5 март цената на емисиите за СО2 остава висока – 38.93 евро за тон.

Ситуацията с коронавируса продължава да е водеща и за европейските електроенергийни борси. Данните на института Джон Хопкинс сочат, че ръст на заразените в света от началото на пандемията вече надхвърля 116 милиона души, а случаите с летален изход към събота сутринта е над 2.5 млн. души. На този фон Европа продължава да изпитва затруднения с ваксинацията, а това вече се отразява не само на икономическата, но и на политическата ситуация в различни страни. На този фон здравните експерти остават скептични и прогнозите са за възстановяване се изместват от края на 2021 г. към пролетта на 2022 година. Въпросът е доколко икономиките и държавните финанси ще могат да издържат на този натиск.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща