Живодар Терзиев: Енергийната трансформация ще промени пазара на горива и в България

Енргийната трансформация ще е тежка за всички участници на пазара на горива в България. Както за операторите на бензиностанции, така и за потребителите. Колкото и да е неприятно, България няма да е от първите страни, изпълнили трансформацията към „зелена Европа“, още по-малко в аспекта на автомобилните горива. Това ще е така по една основна причина – покупателната способност на населението и бизнеса ни е ниска, което предполага търсене на най-евтини ресурси, а това автоматично ни препраща към конвенционалните горива за дълго време. Това коментира председателят на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Живодар Терзиев.

Господин Терзиев, какво очаквате да се случи на българския пазар на горива с влизането в сила и на измененията в Закона за енергийна ефективност ?

Законът за енергийна ефективност и енергийните спестявания не са нова тема за сектора. Проекти се изпълняват вече 5-а година, но това е нетипична и скъпа дейност за нас, като оператори, а като цяло непопулярна за търговецът като такъв. Новото от тази година е, че към целите по енергийни спестявания се добавя и потреблението на автомобилни горива, което означава, че тежестта и отговорността върху операторите се увеличава десетократно.

Директивата на ЕС по отношение на енергийните спестявания налага да се акумулират средства от търговията с енергия, в т.ч. горива в транспорта от 2021, които да се разходват по мерки и мероприятия, свързани с глобалното намаляване на енергийното потребление на обществото, без да се нарушава комфорта му на живот. Всяка компания и оператор на горива в транспорта следва да изразходва средства, време и усилия, да прояви въображение и иновативност, така че да направи при своите клиенти намаляване на физическия разход за гориво (консумацията) при същото или по-високо ниво на икономическа и обществена активност.

Относно очакванията – очаквам новите текстове на Закона за енергийната ефективност да променят пазара на горива. Промяната да е в посока елиминиране на емоционално невъздържаните играчи, отсяване на продавачите на илюзии – рекламните лица. Очаквам пазарът завинаги да се отърве от демагогията на „най-ниската“ цена и прокламирането на „ней-евтиното“ като българското „know-how“, като останат и работят социално отговорните оператори, тези които ще допринесат за енергийно ефективна икономика на страната.
 

Господин Терзиев, предвид „зелената сделка“ се говори усилено за нови видове горива, които ще навлизат на пазара до 2030 г., а и след това с хоризонт до 2050 г. Кои са новите горива, които биха заменили сегашния бензин и дизела?

Когато споменаваме за „зелената сделка“, задължително се сещаме за цената, която ще плати обществото през следващите години. Зелената сделка, философията „да бъдем екологични“, предполага по-добра среда за битието на бъдещите поколения. Целта е по-чист въздух, по-чиста вода, пощадена земя. В същото време е ясно, че това няма да доведе до по-евтини и по-достъпни условия за съвременния живот. Напротив. Това е напълно съотносимо към „зелената“ енергия и в частност „зелените“ автомобилни горива, които следва да заместят конвенционалните фосили. Но на каква цена?!

В държава, която не може да се справи с контрабандата на горива вече 20 години, за администрация, която изпитва очевидни, при това големи трудности в събиране на акциза и ДДС върху енергийните продукти, звучи наивно да се обсъждат скъпи и високо технологични горива. Още по-трудно това се представя пред клиенти, които правят мотивиран избор за зареждане с гориво основно по предлаганата цена, като са потиснали или са блокирали чувството си за социална отговорност по начислените и платени преки и косвени данъци, какво остава за екология и „спасяване на планетата“.

Така или иначе, като част от обществото на ЕС, било с желание или не до там, българският потребител ще се срещне със „зелените“ горива, но със сигурност по-късно от жителите на Германия, Швеция, Норвегия...

Базовите ресурси за производство на зелени горива са биологично разградими, възобновяеми продукти от растителен или животински произход и водород, от една страна, както и съвременните технологии за разграждане на отпадъци, в т.ч. синтетични материали като пластмаса, полиетилен и др., основен замърсител на планетата, от друга. За зареждане на личните автомобили и товарните автомобили, влаковете и корабите алтернативи има, но за жалост не така стоят нещата с горивата за самолетната индустрия.

В света и Европа вече се произвеждат, предлагат, използват „зелен дизел“, „зелен метан“, „зелен LPG“, като това са изкуствено синтезирани въглеводородни молекули на база биологични продукти и водород, наподобяващи или идентични с тези на конвенционалните горива. Истина е, че местата за производство и обемите на тези „зелени сурогати“ са твърде ограничени, а цената е непоносимо висока, което пречи на предлагането. Най-популярно е смесването и предлагането на пазара на „зелен“ и конвенционален продукт, което в крайна сметка намалява въглеродния отпечатък при употребата.

Разбира се, все повече ще се разработват технологии за пряка употреба на „водород“ в автомобилната индустрия, което ще е реалната трансформация в края на 2030 към хоризонта на 2050 г. Дали водород употребен в чист вид, или производства на молекули от водород и СО2 е твърде рано да прогнозираме, но всичко това е база за постигане на „зелената трансформация“.

Няма как да не споменем и природния газ, който дали компресиран или втечнен, е и ще бъде енергийна база за товарния транспорт през следващите десетилетия. Този ресурс не е и няма как да се приеме за напълно „зелен“, но е необходимото стъпало в трансформацията между конвенционалните дизелови горива и бъдещите „водородни“ технологии, най-малко, защото редуцира значително въглеродните емисии при употребата в транспорта, а въглеродният отпечатък при неговото добиване и транспортиране е сравнително нисък.

Какви са очакванията ви, как „зелената сделка“ ще промени пазара на горива в Европа и в частност в България ?

Колкото и да е неприятно, България няма да е от първите страни, изпълнили трансформацията към „зелена Европа“, още по-малко в аспекта на автомобилните горива. Това ще е така по една основна причина – покупателната способност на населението и бизнеса ни е ниска, което предполага търсене на най-евтини ресурси, а това автоматично ни препраща към конвенционалните горива за дълго време. Друг фактор в корелация с предходния, е автомобилният парк, който е най-старият в Европа, а алтернативните и иновативни продукти (горива) предполагат и модерни автомобилни технологии. Голяма част от „зелените горива“ имат специфика на употреба, често в конфликт с по-старите автомобилни разработки.

Нямам съмнение, че всички форми на „зелени горива“ ще се предлагат на българския пазар своевременно. Това ще се случи още през следващите години през веригите за зареждане на конвенционални горива – бензиностанции, за които сигурно трябва да потърсим „ново“ име – „зеленОстанции“ (зареждане със зелени горива).

Убеден съм, че ще настъпи трансформация и в складовете за съхранение и дистрибуция на енергийни продукти, като от „петролни бази“ ще се превърнат в „енергийни хъбове“ за дистрибуция на „зелени горива“, водород, течен метан.

Като първа крачка ще се пристъпи към ограничаване на въглеродния отпечатък в дейността на всеки оператор на горива. Най-разбираем пример затова е използване на електричество от ВЕИ при осъществяване на дейностите в бензиностанциите, складовете и рафинериите. Заедно с това ще се наложи като стандарт горива да се транспортират с високо екологични и иновативни товарни автомобили. Ще се прилагат мерки и действия свързани с енергийно спестяване и ефективност към крайните клиенти.
 

Новият тип горива как биха се отразили на промяната на настоящата инфраструктура ?

Инфраструктура в страната имаме и тя се адаптира в динамичен план към търсенето и предлагането на видовете горива. Браншът е силен и със стабилни инвестиционни възможности, в постоянна колаборация с водещи високотехнологични лидери, което предполага адекватно преструктуриране стига потребителят да се нуждае от това. В крайна сметка, пред всеки бизнес и предприемач стои въпросът и оценката за инвестираните пари, реалностите на пазара, възвръщаемостта и капитализацията.

Какви средства, какви инвестиции  би изисквало това и съответно какви законодателни промени ?

Трансформацията, такава каквато я налагат от Брюксел, ще е тежка за всички участници. Това ще е трудно време за операторите, защото ще струва пари. Ще се инвестират много пари! А тази инвестиция ще се пренесе по веригата към крайните потребители.

Трябва да е безкрайно ясно, че според целта на ЕС, в края на 2050 г., удобството и достъпността на фосилните горива (бензина и дизела) ще бъдат заместени с „иновативни“, но далеч по-скъпи „зелени сурогати“, някои от които трудни за съхранение и сложни за употреба. Ако приемем, че операторите ще се справят с инвестициите в технологичното развитие на рафинерии, складове и места за зареждане („зеленОстанции“), то е редно да се помисли за платежоспособността на населението и адекватно повишаване на стандарта на живот, така че да отговорят на „зеленото развитие“. Нека не забравяме, че все по-често се говори за постигане на „въглеродна неутралност“ на страните в недалечно бъдеще, което предполага още по-богато население, още по-висока норма на възнаграждения и доходи на обществото, които да покрият повишените разходи за „зелена енергия“.

За нови законодателни промени ме е страх и да помисля. Всяко предложение, което бизнесът направи за последните години, бе така променено и облечено в такива текстове, че страданието и проблемите са по-големи от обществения ефект и полза.

Разбира се, да преминем през „зелената трансформация“ в сектора на горивата без помощта на държавата и общините ще е невъзможно. Най-важното е да имаме пълна подкрепа от администрацията с „бързи коридори“ за съгласуване и приемане на инвестиционните намерения, своевременно издаване на разрешения за строеж, приемане и въвеждане в експлоатация на направените инвестиции без протакане. Днес строежът, законната инвестиция в една класическа бензиностанция или склад за горива, от идеята до експлоатацията, отнема години. Представете си какво се случва с построяването на иновативни и непознати за администрацията технологии.

Напоследък все по-често се набляга на навлизането на електромобилите. Кога очаквате да станат реален конкурент на настоящия автомобилен парк и какви са етапите, през които ще се наложи да преминат българските потребители ?

По темата с навлизането на електромобилите на българския пазар трябва да разгледаме три основни въпроса. На първо място, разбира се, това е цената. Те са многократно по-скъпи от конвенционалните автомобили и като допълнение са с ограничен пробег и сравнително ниско развита зарядна инфраструктура, особено в по-малките населени места. Тук възниква и въпросът дали зарядните станции трябва да ги има преди електромобилите или да се създават на пазарен принцип, а именно, когато възникне търсене. Лично аз смятам, че пазарът следва да регулира процеса, а не административно да ни се налагат задължения за изграждане на инфраструктура, която е сложна за създаване и никой няма да употребява. 

На второ място, екологичната полза от тях е спорна, тъй като електрическата енергия, с която са задвижвани има сериозен въглероден отпечатък, тъй като въглищните централи остават основен доставчик на енергия за електрическия микс в страната. Емисиите СО2 не излизат от ауспуха, а от комина на централата. Тук трябва да отбележим и проблема с въглеродния отпечатък при производството на електромобили, който е многократно по-голям от конвенционалния. Въпросът за ресурсите, с които се създават акумулаторите, макар и отделен от горните, представлява още едно екологичното бедствие, което никак не се вписва в зелената икономика, предложена от ЕС.

И накрая смятам, че българският потребител разбира проблемите, свързани със замърсяването на околната среда, но определено би предпочел една изпитана по-евтина технология, която има потенциал да бъде и по-ефективна, отколкото нещо скъпо, неясно и ограничено в своя пробег и експлоатация. Очаквам по-скоро бизнесът да потърси имиджов ефект с въвеждане на електромобилност за доставки в градовете, но едва ли скоро ще видим зарядни кабели да висят от прозорците на жилищните комплекси в страната.

Живодар Терзиев е председател на Българската петролна и газова асоциация (БПГА). Той е доказан експерт в бранша, с дълбоки познания върху спецификите на българския пазар и експертиза в сферата на икономиката.

Интервюто е публикувано първо dir.bg: https://business.dir.bg/pazari/zhivodar-terziev-tok-i-vodorod-izmestvat-gorivata-vmesto-benzinostantsii-shte-ima-zeleni-energostantsii