Научен иновационен борд ще заработи към Държавната агенция за приложни изследвания и иновации
Целта на страната ни е постигането на върхови постижения на базата принципите на отворената наука.
Правителството създаде и нова Държавна агенция за приложни изследвания и иновации, която е инструментът за прилагане на консолидирани мерки в областта на политиките и финансирането, каза заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева на заседанието на Съвета по
конкурентоспособност на ЕС, в частта "Научни изследвания", съобщи пресцентърът на МОН. България е готова с Националния план за възстановяване и устойчивост от кризата с COVID-19. Страната ни планира създаването на широка програма за инвестиции в изследователските университети у нас, допълин Ангелиева. По думите й целта е постигането на върхови постижения на базата на ясни принципи, иновации и трансфер на знания, както и кариерни възможности за изследователите, субсидии за реинтеграция на учените и прилагане на принципите на отворената наука.
"Нашите научни институти и университети трябва да предложат планове, които са съсредоточени върху мисиите в "Хоризонт Европа", коментира заместник-министър Ангелиева. Тя е допълнила, че в рамките на българския план за възстановяване и устойчивост се предвижда интернационализация на висшите училища, както и повишаване на сътрудничеството им с публични и частни партньори от Европа.
Според заместник-министърът е необходима повече съвместна работа, както и споделяне на работещи механизми между държавите членки за възстановяване от кризата.
Държавната агенция за научни изследвания и иновации ще осъществява политиката в сферата на взаимодействие на научните изследвания, иновациите и технологиите и реформите, свързани с нея, осигурявайки необходимата координация и принос на останалите политики към постигане на заложените цели и приоритети. Основният подход на тази реформа е екосистемният - изграждането на устойчива научноизследователска и иновационна екосистема, която позволява интензивно развитие и пълноценен принос на всички участници в нея. Агенцията има ключова роля по отношение на разработването, изпълнението и мониторинга на Иновативната стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 заедно със синхронизацията с другите стратегически документи и политики, като Националната стратегия за развитие на научните изследвания в България 2017-2030, Националната пътна карта за научна инфраструктура, Индустрия 4.0 и т.н
Какво предстои
Ще бъде създадена междуведомствена работна група с представители на Държавната агенция за научни изследвания и иновации, Министерството на образованието и науката и Министерството на икономиката, която да разработи проект на нов Закон за научните изследвания и иновациите до началото на 2022 г. Законът ще даде нормативните параметри на новата обща политика за развитие на научните изследвания, иновациите и технологиите. Целта е да се подобри участието на заинтересованите страни в процеса на разработване и изпълнение на политиката до края на 2023 г..
Ще бъде създаден научен и иновационен борд/съвет в рамките на структурата на Държавната агенция за научни изследвания и иновации и ще бъдат засилени ролята, съставът и функциите на Съвета за интелигентен растеж във връзка с целите и приоритетите на новата политика. Бордът ще подкрепя председателя на Агенцията основно в процеса на разработване на политиката и стратегическо планиране, като ще има и решаваща роля в процеса на вземане на решения по въпроси, свързани с изпълнението на ключови проекти и стратегически инвестиции в сферата на научните изследвания и иновациите. Членове на Борда ще бъдат обществено признати и значими учени от различни научни сфери от страната и чужбина, представители на БАН и Висшите училища, представители на високо политическо ниво от Министерството на образованието и науката и Министерството на икономиката, международно признати иноватори, представители на бизнеса.
Съвместни проекти с индустрията
Планира се да повиши капацитета на научноизследователските организации и висшите училища за разработване на приложни изследвания и иновации и изпълнение на съвместни проекти с индустрията до 2026 г.. Трябва постепенно да се повиши дела на проектното финансиране в бюджетната структура на публичните научни организации и висшите учебни заведения, което ще се превърне в устойчива платформа за въвеждане на механизми за наблюдение и оценка на тяхната работата и продължение на резултатно ориентираното финансиране.
Изследователски университети
Ще се засили връзката между научните изследвания и висшето образование. До 2026 г. трябва да се създаде национален модел за развитие на изследователски университети, който позволява на висшите училища да преминат на един следващ етап от своето развитие. Като стъпки е важно да развият своя научноизследователски капацитет и да подготвят високо квалифицирани и подготвени личности. Да се участва пълноценно в научноизследователската и иновационна екосистема, да се засили връзката им с индустрията и търсенето на нови продукти, услуги и технологии, като се превърнат в научен хъб за бизнеса. Важно е да развият също и задълбочат своята специализация – създаване на тематични коалиции и мрежи помежду си с тенденция към все по-голяма специализация.
Планът за възстановяване и устойчивост планира до края на 2025 г. да се повиши капацитета за трансфер на технологии от страна на научноизследователските организации към частния сектор. Предвижда се нов модел за създаване на технологии. Основната цел е да се подобри взаимодействието между научноизследователските организации и индустрията по посока стимулиране на трансформирането на научни изследвания в иновации и технологии. Отправна точка са препоръките на Световна банка, получени в рамките на Knowledge Tech Transfer Country Note for Bulgaria, както и препоръките на Съвместния изследователски център по отношение на 14 съфинансирани от ЕФРР центрове за върхови постижения и центрове за компетентност в България. Важна част от модела за технологичен трансфер е управлението на интелектуалната собственост и права, както и европейската и международна практика в тази сфера.