Богомил Манчев: До 2030 г. трябва да заработи АЕЦ „Белене“ и да започне строителството на 7 и 8 блок на площадката в АЕЦ „Козлодуй“

Разговор с експерта специално за сп. Енергетика – Електроенергийни ракурси

В началото на разговора Богомил Манчев очертава енергийните източници, които се използват за покриване на енергийното потребление у нас.Когато говорим за енергетика, трябва да се направи баланс колко енергия харчи държавата въобще, без значение какъв вид е тя. Ние горим 3 млрд. куб. м газ в ТЕЦ-овете и в промишлеността. В 1 млрд. куб. м газ има 10,5 млн. MWh енергия. Т.е. в тези 3 млрд. куб. м газ имаме около 33 млн. MWh енергия. В нефтената рафинерия в Бургас се преработват между 4 и 5 млн. тона нефт, а в 1 тон нефт има около 11 MWh. Т.е. и там има още около 45 млн. MWh. Като гориво в страната имаме 20-те млн. MWh от ТЕЦ. 18 млн. MWh от въглища, 15 млн. MWh чиста енергия от АЕЦ, 5 млн. MWh от вода, вятър и слънце. В годишния баланс имаме: 1,5 млн. MWh от слънце, 1,5 млн. MWh от вятър и малко над 2 млн. MWh от вода. В България първо трябва да се реши въпросът с чистотата на енергията, която консумираме, тъй като държавата ни е електроориентирана.

Нашите съседи – Гърция и Румъния са взели решение да затворят термичните си централи 2025 г. Тогава какво ще се случи у нас? Ние трябва да намерим източник, който ще замени тази енергия с друг вид енергия, но чиста и да е достъпна 24 часа.

Каква е алтернативата на въглищните централи у нас?

Ние имаме един единствен чист източник на базова енергия – това е ядреният, и един единствен проект – проектът за АЕЦ „Белене“, който е готов и може да започне строителството на централата. Но държавата трябва да бъде 100% собственик на проекта и да реши кои фирми ще бъдат допуснати като стратегически доставчици. Единият трябва да е General Electric, другият Фраматом, третият трябва да е Уестингхаус. Експертите да решат по какъв най-добър начин могат да се обединят източната и западната технология, и да се намерят средства, за да започне да се строи централата. Трябва да се изпрати доклад за ренотификация на Беленския проект, тъй като не се изменя ядрената инсталация, а това е основното, което се нотифицира в Европа. Нашият проект вече е нотифициран. Ядрената инсталация, която ще се изгражда с конкретно гориво, показва какви емисии ще има в околната среда. Затова нейният ОВОС е валиден, защото не е изменена инсталацията, а се сменя единствено инвеститорът.

За мен най-добър вариант е тази централа да бъде 100 % държавна. Дали в лицето на БЕХ или в лицето на нова компания, но не може да бъде АЕЦ „Козлодуй“, защото по смисъла на европейските политики не се разрешава държавна помощ. Печалбата на АЕЦ „Козлодуй“ не може да се инвестира в АЕЦ“ Белене“, защото тази печалба е дивидент на държавата, което се счита за държавна помощ. Например Унгария приложи европейския закон, за да изгради атомна централа. Същото предлагам да се случи и в България. Минимум 5 години трябват, за да получи държавата реално работеща централа с достигнати работещи параметри по проекта на ядрените инсталации, които стоят на площадката в Белене. До 2030 г. трябва да са заработили първите 2 блока на АЕЦ „Белене“ и да започне строителството на два нови блока на площадката в АЕЦ „Козлодуй“.

За ролята на политиката при вземането на изключително експертни решения.

Аз искам да разсъждавам от гледна точка на нашата държава. Ние сме малка държава и нашите политици трябва храбро да застанат срещу голямата политика, наречена САЩ или Русия, и да обяснят, че ние не сме плацдарм. Трябва да намерим решение, без значение дали ще вземем ядрена енергетика от САЩ или от Русия, просто енергията трябва да е достъпна и рентабилна. Не сме държава, която има безкраен ресурс. Чрез модернизацията на 5 и 6 блок показахме, че технологиите от Запад и Изток могат да се обединят и да се получи прекрасно решение. Това предлагаме да се случи и в Белене. Купили сме ядрени инсталации от Русия. Може да направим машинна зала от General Electric, може горивото да е от Уестингхаус, но след определени години. Никой производител няма да даде гаранция за достигане на проектните параметри на инсталацията му, ако не се използва оригиналното за инсталацията гориво.

Богомил Манчев се обявява и за изграждането на 7 и 8 блок на площадката на АЕЦ „Козлодуй“

Грешка е да се прави проект за 1 блок в АЕЦ „Козлодуй“. Трябва да се разработи проект за два нови блока на площадката в АЕЦ „Козлодуй“. Пети блок на централата може да работи до 2047 г., шести блок до – 2051 г. Това означава че до 2035 г. трябва да започне строителството на новите 2 блока на площадката в Козлодуй. Има европейска директива и закон, който е ясен – където има ядрена площадка – на нея може да се изграждат само атомни централи. Ние имаме 2 площадки, одобрени за ядрени централи – Козлодуй и Белене. Много хора смятат, че като тръгнем да правим Белене, ще изоставим Козлодуй. Не, ние трябва да развиваме АЕЦ „Козлодуй“. Това са допълващи се във времето проекти. Колкото и да ни се иска да си запълним енергийния микс със соларни мощности и вятър, не можем да го направим. България на картата на вятъра е с нулев потенциал, дори и да се гарантира сигурността с много ВЕИ паркове.

Коментираме и въпроса за цената на електроенергията от АЕЦ „Белене“ с оглед либерализацията на електроенергийните пазари, където единствено пазарната логика е определяща.

Днешната цена на базовата енергия е 70 евро за MWh /б.ред. – цената на базовата електроенергия на борсата в деня на интервюто/. Защитната цена на електроенергията, за да се изплати инвестицията за 12 години на АЕЦ „Белене“, е 60 евро. А себестойността е 27 евро, включи-телно по 1,5 евро да се внасят във фондове за извеждане от експлоатация. Цената на електроенергията от АЕЦ „Белене“ ще бъде като на всички други източници, поради това че тези мощности могат да работят 8000 часа в базов режим, поради това че могат да запълват пиковото потребление в денонощието. АЕЦ „Белене“ ще продава произведената електроенергия на свободен пазар и цената ѝ ще бъде пазарна.

За проблема с кадровото обезпечаване на ядрената енергетика.

Ако започнем да развиваме проекта за АЕЦ „Белене“, ние ще започнем да учим оператори за новата централа, защото т.нар. блочни щитове и автоматизацията на новите централи са много различни от тези на АЕЦ „Козлодуй“. Технологията на реактора с обикновена вода под налягане е такава и във Франция, и в САЩ, и в Южна Корея, но новото и различното е начинът на управление, поради новата цифровизация и автоматизация. Едно от правилата за ядрена безопасност е, че не може процесите в атомната централа да бъдат 100% автоматизирани. Трябва да има възможност за намеса и реакция на оператор.

За безопасността на ядрените централи.

Проектът АЕЦ „Белене“ е минал стрес тест и е представен в МААЕ. Досега никой не е надминал неговото ниво на безопасност, вкл. и новите проекти на Русия, които са за по 1200 MW.

Разговорът продължава с темата за развитието на водородната енергетика.

На площадките на атомните централи могат да се изграждат големи инсталации за производство на водород от вода.  Централата да работи базово, ниската себестойност на енергията ѝ ще даде ниска себестойност на водорода като енергиен източник. Чрез електролизата от 1,2 kW електроенергия се получава 1 kW водород. Ако на западните централи и на АЕЦ „Козлодуй“, и на АЕЦ „Белене“ им се разреши да изградят инсталации за производство на водород, те ще бъдат съпътстващи производства на тези централи. Има конфликт с т. нар. безопасност обаче, защото водородът ще се съхранява под налягане от 1000 атмосфери. Затова трябва да се направи инфраструктура, за да може произведеният от атомните централи водород да се транспортира и съхранява на отдалечено място. Голяма част от енергията на тези атомни централи ще се преобразува във водород, който ще замести изкопаемите горива.

Може ли да се използва наличната газова инфраструктура за пренос на водород?

До 15% водород могат да се транспортират заедно с природния газ. Т.е. към 3 млрд. куб.м. газ, които консумираме, можем да добавим500 млн. куб. м. водород. Ненапразно Бенелюкс са започнали да разсъждават как да направят нова тръбопроводна система със съответни компресори, които да транспортират водород, произведен от големите източници на енергия, за да захранват металургията и големите производства. Както и при нас трябва да се случи това в стъкларската промишленост. За да е сравнително чиста енергията, трябва да се смени горивото – природният газ може да се смени с водород.

В тежката химия обаче не може да произвеждаш азотен тор без газ, защото той се прави от газ. Все пак нещо ще остане, което да излъчва емисии и трябва да си го плащаме. В цялата страна трябва да се изгради съответната инфраструктура за транспортиране на водород. За водорода имаме само 15 години, защото 2035 г. е крайната дата за спиране на въглищните централи. Наказанието за всеки тон емисии на CO2 е 100 евро.

Ако горим въглища за производство на енергия, тя ще бъде много скъпа и хората няма да може да си я плащат. Само след 1 или 2 години максимум, емисиите ще стигнат до 50 евро на тон. А знаете, че ние отделяме 1,4 тона въглероден диоксид на 1 MW. Как да продадем тази енергия? Трябва да се помисли и за преквалификация на миньорите.

Не можем да ги оставим на улицата тези хора, защото в преходния период ТЕЦ-овете в района на Марица изток ще минат на газ. Там ще трябва да се изхарчат над 1,5 млрд. лв. за смяна на горивната база. И този процес не може да се случи за по-малко от 3 до 5 години. Трябва по някакъв начин да се намери вариант как да се доставят огромните количества газ до комплекса Марица изток, за да се смени горивната уредба от въглища на газ до 2030 година. Количеството газ, което ще трябва да им се предостави е между 3 и 5 млрд. куб. м.