Иван Йончев: НЕК разполага с гъвкав потенциал във вец и павец за осигуряване стабилната работа на електроенергийната система

ПАВЕЦ „Чаира“ може да изпълнява ролята на авариен резерв в електро-енергийната система за период от 20 часа, ако се реализира проект „Яденица”

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
6332
article picture alt description

Интервю е специално за сп. Енергетика – Електроенергийни ракурси

Иван Йончев е роден на 16.12.1978 г. в гр. Плевен. През 2003 г. завършва право в Юридическия факултет на Русенския университет „Ангел Кънчев“.

Професионалния си път започва през 2004 г. в държавната администрация. Впоследствие преминава в частния сектор като ръководител на правния екип в холдингово дружество, обединяващо различни компании от металургията, инвестиционното проектиране, гражданското строителство и др. През 2010 г. постъпва в “Български Енергиен Холдинг” ЕАД, като заема както експертни, така и ръководни длъжности в холдинга, Мини „Марица Изток“, АЕЦ „Козлодуй” и др. От месец август 2019 г. е изпълнителен директор на Националната електрическа компания.

Срещаме изпълнителния директор на Националната електрическа компания Иван Йончев дни след като именно водноелектрическите централи, стопанисвани и управлявани от компанията, заместват в голяма степен изключения 5 блок на АЕЦ „Козлодуй“ и осигуряват балансирането на електроенергийната система с надеждно покриване на отпадналата за 22 часа генерация от 1000 MW. В разговора отдаваме заслужено внимание на ПАВЕЦ „Чаира“ и приноса на уникалното съоръжение за балансиране на електроенергийната система на страната ни през четвъртвековния ѝ живот. Очертаваме мястото на водноелектрическите централи в зеленото бъдеще на енергетиката и ролята им за постигане на въглероден неутралитет.

Започваме разговора с темата за значението на ПАВЕЦ „Чаира“ за българската електро-енергийна система и за изграждането на уникалното съоръжение, което функционира вече четвърт век.

От инженерна гледна точка помпено-акумулиращата водноелектрическа централа (ПАВЕЦ) „Чаира“ е голямо постижение за българското хидроенергийно строителство и за световната хидроенергийна практика като цяло. Съоръжението представлява подземна централа, вкопана дълбоко в Рила планина на 1 260 м надморска височина.

За производство на електроенергия ПАВЕЦ „Чаира“ черпи води от язовир „Белмекен“ (144 млн. м3 завирен обем), чието строителство завършва през 1975 г. Енергийно отработените води от централата се събират в язовир „Чаира“ (разположен на 1260 м надморско височина) и се връщат обратно в язовир „Белмекен“ (разположен на 1 923 м надморско височина) при работа на централата в помпен режим през часове с излишък на енергия. Централата разполага с четири обратими хидроагрегата с турбини тип „Францис“, като осъществява свързаност с енергийната система посредством два електропровода по 400 kV. Строителството на ПАВЕЦ „Чаира“ започва през 1982 г. Първият етап завършва през 1995 г. с въвеждането в експлоатация на първите два хидроагрегата. Вторият етап завършва през 1999 г. с изграждането на трети и четвърти хидроагрегати. През този период са построени още язовир „Чаира“ с бетонно-гравитачна стена и завирен обем 4,47 мил. м3. Уникалността на централата се обуславя и от двете подземни каверни с размери 111,5 х 22,5 х 43 м и 96,2 х 12,8 х 19,5 м. Например обемът на вкопаните в планината каверни се равнява на обема на 52 басейна с олимпийски размери и дълбочина от 2 метра.

Каква е ролята на ПАВЕЦ „Чаира“ в енергийната система на страната и равносметката от работата на централата през 25-годишния ѝ живот?

ПАВЕЦ „Чаира“ има изключително важна роля за балансирането на електроенергийната система на страната. Със своята инсталирана мощност от 864 МВт в генераторен режим и 784 МВт в помпен режим, това е най-голямата ПАВЕЦ не само в България, но и на целия Балкански полуостров. Централата дава възможност да бъдат успешно балансирани както традиционните базови мощности – АЕЦ и ТЕЦ, така и новопостроените възобновяеми източници на енергия – от слънце, вятър, биомаса. По този начин се обезпечава стабилността и сигурността на електро-енергийната система на страната.

Освен със своето гъвкаво производство на енергия, ПАВЕЦ „Чаира“ участва в балансира-нето на електроенергийната система на България и със своето потребление на енергия в помпен режим на работа, при изкачване (връщане) на енергийно преработените води от язовир „Чаира“ обратно в язовир „Белмекен“. И всичкото това става без загуба на този така ценен природен ресурс – водата.

Общото време на работа на централата за тези 25 години е почти 3 900 часа. За това време централата е произвела над 10 500 ГВтч. В същото време за изпомпване са използвани над 15 000 ГВтч електроенергия през часове с излишък на енергия.

Какви са настоящите планове за модернизация и рехабилитация на централата?

25 години след пускането в експлоатация на централата в настоящия момент се провежда най-мащабната рехабилитация на основните системи и съоръжения. Част от тях, като управляващите системи, освен физически са и морално остарели. Рехабилитацията стартира през 2019 г. и има за цел повишаване на ефективността, надеждността и сигурността на работа на централата, и усъвършенстване на системите за управление до нива, отговарящи на най-съвременните стандарти.

Обхватът на рехабилитацията включва смяна на управляващата система, турбинните регу-латори, възбудителните системи, генераторни прекъсвачи, защити, части на турбините, статори на някои хидрогенератори, вентилационната система и др.

Да поговорим и за проекта „Яденица“ и как неговата реализация ще се отрази на ефективността на ПАВЕЦ „Чаира“. Какво е мястото на проекта в енергийната стратегия на България и европейския зелен пакет?

Още при проектирането на ПАВЕЦ „Чаира“ и на долния ѝ изравнител – язовир „Чаира“, е било ясно, че обемът му не е достатъчен за ефективна работа на централата. За усвояване на пълния потенциал на ПАВЕЦ „Чаира“ е проектирано увеличаване обема на долния изравнител, чрез изграждане на язовир „Яденица” на нивото на язовир „Чаира” и свързването им посредством напорна деривация. Тази система от скачени съдове ще позволи прехвърлянето на води по гравитачен път от единия резервоар към другия, което ще доведе до увеличаване на обема на долния резервоар на ПАВЕЦ „Чаира” с 9 млн.м3(от 5.6 млн.м3 на 14.6 млн.м3). Така централата ще премине от дневен към седмичен режим на изравняване на водните обеми и възможност за работа в пълна генераторна мощност в продължение на 20 часа (от 8,5 часа в момента) и 22,5 часа в помпен режим (от 11 ч. в момента).

Реализирането на проекта „Яденица” ще доведе и до подобряване структурата на резервните мощности на страната. С огромната си генераторна мощност от 864 MW, минималното време за достигане на пълно натоварване (под 5 мин.), високата степен на автоматизация при управлението на работните режими и намалени ограничения, свързани с обема на долния изравнител, ПАВЕЦ „Чаира“ може да изпълнява ролята на авариен резерв в електро-енергийната система за период от 20 часа, дори при отпадане на основни базови генериращи мощности, включително 1 000 MW на АЕЦ „Козлодуй“.

Нуждата от реализиране на проекта „Яденица” е потвърдена на национално ниво с получаването на статут на „Обект с национално значение“ с решение на Министерския съвет на Република България от август 2012 година, както и статут на „Национален обект”, съгласно Закон за държавната собственост. Проектът е част от Интегрирания национален план за климата и енергетика 2021-2030. Не на последно място той е важен елемент от стратегията за бизнес развитие на Националната електрическа компания.

Проектът „Яденица” включва изграждането на каменно-насипна язовирна стена с асфалто-бетонова диафрагма, с височина 100 м, както и реверсивен напорен тунел с дължина 6,8 км със светъл диаметър на отвора 7 м за връзка между водохранилищата на язовир „Яденица” и язовир „Чаира”. Реализацията на проекта започва още през 90-те години. В периода 1999 – 2005 са построени прибли-зително 1200 м реверсивен напорен тунел, апаратна камера, савачна шахта и всички временни и спомагателни съоръжения, необходими за обезпечаване строителството на основните съоръжения (строителни площадки, транспортни връзки, ел. захранване на строителството, ВиК системи, взривен склад и т.н.).

Можем да кажем, че подготовката за доизграждане на язовир „Яденица“ е на финалната права – на стъпка преди издаването на разрешение за строеж. Разполагаме с актуализиран работен проект, влязъл в сила ОВОС, както и влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП). Необходимо е да бъде получено Разрешение за ползване на воден обект и водовземане и да бъде учредено на НЕК възмездно право на строеж, за да можем да пристъпим към подаване на документи за издаване на разрешение за строеж. Активно се работи и по темата за финансиране на проекта по линия на Европейския зелен пакт.

Достатъчен ли е производственият капацитет на ПАВЕЦ „Чаира“ и другите хидроенергийни мощности, собственост на НЕК, за да се балансира и покрие нарастващият дял от децентрализираното електроенергийно производство в енергийната система на страната?

Към настоящия момент НЕК разполага с производствен капацитет във ВЕЦ и ПАВЕЦ и акумулиращи мощности в ПАВЕЦ. С този наличен потенциал НЕК осигурява необходимия резерв на Електроенергийния системен оператор за гарантиране наличието на достатъчно балансиращи мощности за стабилната работа на електроенергийната система. Законовата рамка през последните години значително промени условията, в които работи НЕК като производител и обществен доставчик. В качеството си на обществен доставчик дружеството ежедневно извършва балансиране между нуждите на битовите потребители и производството на електрическа енергия от различен по вид източници. Този баланс се характеризира със значителни отклонения в часовите товари през денонощието и единствено маневреността на ВЕЦ и акумулиращите възможности в ПАВЕЦ осигуряват обвързването му.

Децентрализирането на енергийното производство прехвърли част от ангажимента по обвързване на баланса в Д-1 от НЕК към координаторите на балансиращи групи. В деня на доставка балансирането се извършва от ЕСО, което при излишък на енергия основно използва мощност за акумулиране в ПАВЕЦ и при по-продължителен недостиг активиране на ВЕЦ и ПАВЕЦ в генераторен режим.

Ограничените възможности в бързоманеврени мощности, каквито биха могли да бъдат парогазовите централи, ще продължи и в бъдеще тенденцията ЕСО да използва основно ВЕЦ и ПАВЕЦ за балансиране на електро-енергийната система.

Гъвкавите генериращи мощности на НЕК задоволяват пиковете в потреблението на регулирания сегмент от една страна, от друга ежедневно поддържат стабилни нива на ликвидност в часовете, характеризиращи се със значително търсене и търговия на борсовия пазар „ден напред“.

Предвид първичния енергоресурс и стандартизираните профили на дългосрочни продукти, възможни за търговия на БНЕБ, участието на НЕК в пазарния сегмент „ден напред“ е от изключителна необходимост за оптимизиране на производството в краткосрочен план.

Изпълнението на целите за значителен ръст на дела на ВЕИ производителите, заложени в Интегрирания национален план за климата и енергетика 2021-2030 и невъзможността на тези мощности да се самобалансират, изискват своевременно изграждане на балансираща мощност с необходимия мащаб. Тази необходимост ще бъде покрита чрез реализиране на проекта „Яденица”.

Пълното либерализиране на пазара ще създаде условия за търгуване на нови продукти от ВЕЦ и ПАВЕЦ за компенсиране на отклоненията, които към момента се компенсират от обществения доставчик.

Каква 2020 година изпрати Националната електрическа компания? Оптимистични ли са финансовите резултати на дружеството за деветмесечието на отминалата година?

НЕК, както всички, осъществяваше дейността си през 2020 година в условията на пандемията от COVID-19, което се отрази в намаление на потреблението на електроенергия от стопанските субекти в страната и региона и спад на търсенето на електроенергия на свободния пазар. Въпреки действащите неблагоприятни фактори, дружеството изпълни задълженията си съгласно притежаваните лицензионни дейности и тези към обществото в съответствие с изискванията на Закона за енергетиката и действащите ценови решения на КЕВР.

Националната електрическа компания отчита положителен финансов резултат в размер на16 659 хил. лв. преди данъчното облагане, сочи предварителният финансов отчет за 2020 година. В сравнение със същия период на предходната година, финансовият резултат е подобрен със 17 719 хил. лв. Необходимо е да се отбележи, че НЕК не е предявила към ФСЕС разходи за закупени въглеродни емисии в размер на около 22 000 хил. лв. Това ще бъде направено, когато в НЕК постъпят официално разходооправдателни документи от електро-централите с дългосрочни договори. Към 31.12.2020 г. тези разходи са провизирани в отчета за доходите на компанията и влияят на финансовия резултат. С отразяване на приходите за емисии, които ФСЕС ще възстанови, финансовият резултат на дружеството ще е на печалба приблизително 39 млн. лв.

Отчетеният финансов резултат на Националната електрическа компания за деветмесечието на 2020 година е задоволителен на фона на продължаващата пандемия от COVID-19.

Кои са най-важните задачи пред компанията през идните години в перспективата на пълната либерализация на пазара на електроенергия след 2025 година?

След пълната либерализация на електро-енергийния пазар НЕК ще бъде изправена пред сериозното предизвикателство да възвърне водещите си позиции в търговията с електри-ческа енергия. Оптималното управление на водния ресурс и генериращите мощности, с които разполага компанията, ще бъде наш приоритет.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща