Няма пълно припокриване между енергийната и икономическата бедност

Донякъде все още се възприема за срамно да признаеш, че си “енергийно беден” и имаш нужда от подкрепа за осигуряване на достатъчно топлина вкъщи. А идентифицирането на енергийно бедните е първата стъпка, за да им се помогне да излязат от тази ситуация, коментира за 3eNews Радостина Славкова, координатор “Климат и енергия” на екологично сдружение “За Земята”.

Половината от населението са “енергийно бедни” като вземат предвид и хората в риск от енергийна бедност

Енергийната бедност е съвкупност от няколко фактора - ниски доходи, повишаващи се цени на използваните източници на енергия, лоши жилищни условия/ниска енергийна ефективност на жилището и на уредите в него. Не трябва да се гледа само паричното измерение, тъй като няма пълно припокриване между енергийната и икономическата бедност. Някои разширени дефиниции включват и липса на достъп до енергийни услуги, енергийни съвети и насоки, програми за енергийно обновяване, чисти енергийни източници. Трябва да се мисли и за домакинствата, които са в риск да изпаднат в енергийна бедност. Все пак, ако се вземат предвид и хората, които са в риск от енергийна бедност, е много възможно да говорим за 1/2 от населението.

“Не мисля, че само доходно измерение на дефиницията е достатъчно - например има групи като семейства с малки деца или възрастни хора с хронични заболявания, които имат нужда от повече топлина през деня. При тях макар и да получват нелоши доходи, ако живеят в нискоефективно жилище ще имат високи сметки за енергия. Трябва да има комплексен подход, който взема предвид спецификите на жилищата и използвания енергоносител, но и индивидуалните нужди от енергия”, коментира Славкова.

Осигуряването на достъп до програми за дълбоко енергийно обновяване, комбинирани с финансови инструменти, е ключово за подпомагането им да живеят в здравословна жизнена среда, докато се изпълняват и европейските политики за климатична неутралност и се осигуряват работни места в местната икономика.

Реално три са министерствата, които в сътрудничество и в консултация с гражданите трябва да стигнат до т.н. национална дефиниция за енергийна бедност (Министерство на енергетиката, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на труда и социалната политика. 

Първата стъпка за справяне с енергийната бедност

Първата стъпка за справяне с енергийната бедност е да се знае кои са уязвимите / енергийно бедните хора и домакинства, къде живеят и при какви условия на живот - правителството изостава с подготовката на национална дефиниция за енергийна бедност, но последните обещания, които чухме, са за средата на 2022 г. Тази дефиниция е предпоставка /необходимо условие преди пълната либерализация на пазара през 2025 г., както и за получаване на финансови средства за мерки за енергийна ефективност по Механизма за възстановяване и устойчивост. 

Безлихвени заеми и безплатни енергийни консултации, обслужване на едно гише

За реализацията на “дълбоки” енергоспестяващи мерки за излизане от ситуацията на енергийна бедност има нужда от механизми за подкрепа като безлихвени заеми, безплатни експертни енергийни консултации и насоки (вкл. т.н. обслужване на едно гише), по-висок процент безвъзмездна финансова помощ, но при осигурено съ-финансиране от страна на собствениците, макар и минимално. За хора с много ниски доходи, които не отговарят на изискванията на банките е препоръчително да се осигурят механизми за микрофинансиране от небанкови институции, например програми на общини или на НПО като на колегите ни от Хабитат България. Енергийни кооперативи и подкрепа за ВЕИ за собствени нужди за енергийно бедни е друга добра практика, вече реализираща се успешно в Гърция и посредством виртуално нетно измерване за уязвими групи.

Подкрепяме горен инвестиционен праг от 2000-3000 лева

“Бихме подкрепили и горен инвестиционен таван / праг на инвестицията (например за подмяна на отоплението) от 2000-3000 лв. с цел по-справедливо разходване на публични средства. Сумата би била достатъчна за добър клас отоплителни уреди, като е възможно доплащане над тази сума за желаещите още по-добри системи,” коментира Радостина Славкова.

Наблюдава се намаляване на дела енергийно бедни у нас в последните години, но трябва да се има предвид и че се тръгна от най-високото ниво в ЕС - т.е. има още дълъг път за извървяване.  Европейският съюз с право казва, че държавните специфики са прекалено големи и не е реалистично да има унифицирана общоевропейска дефиниция, подчерта тя.

Забелязали сте, че в студените северни държави нивата на енергийна бедност са значително по-ниски отколкото тук - това е така и заради начинът на строителство там - по-плътната изолация. Високата енергийна бедност е в южните държави, които се затрудняват както да отопляват жилищата си, така и да ги охлаждат. Не  оползотворяват значителното си слънчево греене, но вече има промяна.

Например в Гърция решенията от последните години са в посока общностна енергия - възобновяема енергия за собствено потребление и в рамките на енергийни кооперативи, а също и виртуално нетно измерване за уязвими групи.

В търсене на цялостния подход

Предложенията на неправителствената организация за “Зе Земята” са за комплексен подход. В рамките на инициативата “Вълна на обновяване” на Европейската комисия страната ни има потенциала да утрои темпото на обновяване на съществуващия сграден фонд, за да повиши енергийната му ефективност и да намали вредните газове, които се изхвърлят от битовото отопление и използването на изкопаеми горива за производство на енергия, коментират от “За Земята”. В инициативата се търси цялостен подход, който обединява различни цели, за да няма противоречия между отделните мерки. Няколко са ключовите характеристики, на които програмите, които България ще инициира дългосрочно на територията си, трябва да отговарят. На първо място постигане на здравословна жизнена среда и топлинен комфорт през всички сезони при добро качество на въздуха в помещенията и навън. Също така постигане на много ниска енергийна консумация, която ще позволи пълно покриване на енергийните нужди с чиста възобновяема енергия, използване на материали вписани в концепцията за кръгова икономика (рециклиране и повторно ползване на материалите). Сградите трябва да са интегрална част от мрежите за доставки на електрическа и топлоенергия (със съхранение на ел. енергия когато се произвежда през слънчевите часове и използване през тъмните), сградите (новопостроени и обновени) да бъдат устойчиви на климатични рискове - екстремни горещини и студени вълни, наводнения, рекордно количество валежи за кратко време.

Закъснялата либерализация ще доведе ли до по-ниски цени за потребителите

Предстои да се случи закъснялата либерализация на пазара на електроенергия, която чрез повишената конкурентност между производителите ще доведе и до по-ниски цени за потребителите. Това ще отнеме време, затова и за най-уязвимите са необходими предварителни защитни мерки и механизми.

България е щастлива, че за разлика от Западна Европа не е “заключена” в използването на изкопаем газ за отопление

Бъдещето на отоплението е в електрификацията, но с използване на чиста възобновяема енергия, не получена от изкопаеми горива. Следвайки принципа “енергийната ефективност на първо място” на ниво град и квартал ще може да се премине към нискотемпературно отопление и нискотемпературна топлофикационна мрежа, което ще позволи включването на много повече възобновяема енергия и нейното съхранение за периоди на пиково потребление.

България е щастлива, че за разлика от Западна Европа не е “заключена” в използването на изкопаем газ за отопление, смята Радостина Славкова. От “За Земята” коментират, че повишаването на дела на битовата газификация е грешка, която можем и трябва да избегнем - както заради несигурни доставки и значителни флуктуации в цената на горивото, така и заради човешкото здраве. При изгарянето на природен газ се отделя въглероден диоксид, метан, въглероден оксид, азотни оксиди (NOx) и серен диоксид (SO2). Друга важна причина за избягване битовата газификация е нуждата от стабилизиране на климата. Метан изтича в атмосферата от цялата верига на изкопаемия газ, който е с 28 пъти по-силно затоплящ ефект сравнен с въглеродния диоксид за период от 100 години.