Започва масова подмяна на уредите за дялово разпределение - новите ще са задължително с дистанционен отчет

До 2027 г. уредите за дялово разпределение на топлинна енергия трябва да бъдат подменени с дистанционни, което ще даде възможност за ежемесечни фактури, реши окончателно парламентът. Депутатите одобриха на второ четене изменения в Закона за енергийната ефективност, с които се транспонират разпоредбите на приетата през 2018 г. Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския съюз. С промените се изменя и Законът за енергетиката относно подмяната на уредите за дялово разпределение и отчитането на потреблението, припомня БТА. Припомняме, че в момента по-голямата част от уредите нямат възможност да отчитат от разстояние потребената енергия и заради това масово сметките за топлоенергия в кооперациите са прогнозни. В момента за смяната на уредите за дяло разпределение и водомерите всяко отделно домакинство ще трябва да плати средно по около 200 лв., сочат сметките на експертите

До 1 януари 2027 г. уредите за дялово разпределение на топлинна енергия, които не са с възможност за дистанционно отчитане, се преустройват така, че да осигуряват възможност за дистанционно отчитане, или се заменят със средства с дистанционно отчитане, записаха депутатите в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Става въпрос за средствата по чл. 140, ал. 1 от ЗЕ - индивидуалните топломери и водомери за топла вода и средствата за търговско измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция.

Когато в сграда - етажна собственост, всички инсталирани средства са с дистанционно отчитане, на крайните ползватели ще се осигурява информация за фактурирането въз основа на реалното потребление или за потреблението въз основа на показанията на топлинния разпределител поне веднъж месечно, реши парламентът.
Разпоредбите за ежемесечните фактури влизат в сила от 1 януари 2022 г. Дотогава на крайните ползватели ще се осигурява информация за фактурирането поне веднъж на тримесечие при поискване или когато крайните ползватели са предпочели да получават електронни фактури, а в останалите случаи - два пъти годишно, но при условие че всички измервателни уреди в сградата са с дистанционно отчитане.

С приетите изменения се регламентира и разработването на Дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния фонд от жилищни и нежилищни сгради с хоризонт на изпълнение 2050 г. Тя предвижда мерки за строителство на нови сгради и трансформиране на съществуващи в сгради с близко до нулево потребление на енергия, подобряване на енергийните характеристики на жилищните и нежилищните сгради и насърчаване въвеждането на интелигентни технологии в сградния сектор.

Определена е и националната цел за енергийна ефективност за 2030 г., като за подпомагане изпълнението й се въвежда нова схема за задължения за енергийни спестявания и се посочват задължените лица, в които се включват и търговците на течни горива, които продават на крайни клиенти повече от 2000 тона годишно. Първоначално се предвиждаше задължението да обхваща търговците на течни горива, които продават над 500 тона годишно.
Общата кумулативна цел за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. се определя като натрупване на нови енергийни спестявания от минимум 0,8 на сто годишно от годишното крайно енергийно потребление, осреднено за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.

От БСП предложиха в закона изрично да се запише, че поне 5 процента от сградния фонд - държавна собственост, подлежи на обновяване всяка година, но предложението им не беше подкрепено. Таско Ерменков от левицата отбеляза, че комулативната цел за енергийна ефективност се разпределя между задължени лица от частния сектор и потребители. Според него държавата трябва да дава пример с политиката си по собствените сгради. Димитър Бойчев от ГЕРБ посочи, че в закона ясно е разписан ангажиментът, както на държавата, така и на общините за покриване на мерките за енергийна ефективност.