Глобалният дълг достигна застрашителни размери

Най-опасен е нарастващият дисбаланс между обема на БВП и размера на глобалния дълг, който е 355% от световния БВП

Икономика / Анализи / Интервюта
Георги Вулов
693
article picture alt description

Пандемията Сovid-19 доведе до рязко увеличение на държавния дълг и нанесе сериозен удар върху световната икономика. Общият глобален дълг на правителствата по света, на корпорациите и на гражданите се е увеличил с 24 трилиона долара през 2020 г., значително повече от финансовата криза от 2008-2009 година, показват обобщените данни на Международния валутен фонд (МВФ).

В същото време общият размер на глобалния дълг надхвърли 281 трилиона долара, което е 355% от световния БВП. Това са последните данни, представени от Американския институт за международни финанси (IIF), цитирани от „Ройтерс“. Подобно мащабно увеличение на глобалния дълг е свързано преди всичко с пандемията от коронавируса, която парализира цели сектори на икономиката и принуди държавите да харчат огромни суми за поддържане на икономическата и социалната стабилност.

Редица анализатори смятат, че настоящата рецесия е най-голямата за последния един век. Повече от половината от миналогодишната тежест на дълга (12 трилиона долара) падна върху държави, които бяха принудени да увеличат разходите си за подкрепа на икономиката и социалната сфера, а също така загубиха значителна част от доходите си поради забавяне на икономическата активност.

Очаква се правителствата да похарчат допълнителни 10 трилиона долара във връзка с епидемията през 2021 година. Тъй като ваксинациите не напредват достатъчно бързо и не се очаква значително подобрение в икономиката, бремето на дълга ще продължи да нараства през тази година. Докладът на IIF подчертава, че натрупването на дълг и продължаващият бюджетен дефицит лишават държавите от възможността за икономическо развитие и предприемане на мерки за борба с изменението на климата.

В Европа Франция, Испания и Гърция отбелязват най-бързо нарастване на дълга. Сред нововъзникващите икономики Китай стана лидер по задлъжнялост, следван от Южна Африка и Индия. Експертите заявяват, че колосалното натрупване на дългове на фона на пандемията е характерно за почти всички страни, както с развита, така и с развиваща се икономика.

В същото време отказът от поемане на дългове ще означава вълна от фалити, което ще причини още по-големи щети на икономиката. Според Емре Тифтик, директор за изследванията за устойчиво развитие в IIF, след 2021 г. най-трудният въпрос ще бъде стратегията за излизане от капана на дълга. Тъй като държавните и корпоративните заеми са безпрецедентни, анализаторите използват все по-често термина „дългово цунами“.

В същото време отхвърлянето на правителствените стимули твърде бързо ще доведе до поредица от фалити и процедури по несъстоятелност. От друга страна продължаването на настоящата политика може да доведе до претоварване на дълга, което финансите няма да могат да издържат. Икономистите напомнят, че увеличението на дълга се дължи не само на пандемията Сovid-19, натрупването на глобален дълг продължава непрекъснато от кризата през 2008 г. Това означава, че световната икономика и финанси са пристрастени към „иглата на дълга“ много преди избухването на пандемията миналата година и този процес може да доведе до глобален финансов колапс.

За единствената „противоотрова“ се смята бързият икономически растеж, мащабни инфраструктурни проекти и развитие на реалния сектор на икономиката. Сегашната система, изградена върху получаването на супер-печалби в резултат на финансови трансакции, не позволява преминаването към модел на продуктивно развитие. Глобалният пазар на облигации също е застрашен, подкрепен само от намесата на централните банки, които изкупуват повече дългови книжа, отколкото правителствата могат да предложат.

Това от своя страна води до спад в рентабилността, въпреки огромното финансово експанзия. В резултат на това инвеститорите са принудени да прибягват до все по-рисковано дългово финансиране от правителства и корпорации. Това вече се отрази на фондовите пазари, които набъбнаха с трилиони долари, инжектирани от финансовите власти под формата на фнансови инжекции за гражданите и бизнеса.

Ако този процес неочаквано бъде прекъснат, тогава планината на фиктивен капитал може да се превърне в огромни купища от боклук. За такава опасност предупреждават икономистите във връзка с нарастващия дисбаланс между обема на световния БВП и размера на глобалния дълг.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща