Свръхексплоатацията на рибните запаси и високата замърсеност са основните проблеми на Черно море

Свръхексплоатацията на рибните запаси и високата замърсеност на Черно море са сред очертаните проблеми в доклада на евродепутата.

Това каза по време на представянето на доклада си "Предизвикателства и възможности за риболовния сектор в Черно море" Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Българският евродепутат представи доклада си на заседание на Комисията по рибно стопанство (PECH).

"Черно море и неговият басейн, макар и свързани със световния океан, имат много специфични черти, които го правят различни от другите европейски морета. Риболовът в него също е специфичен. Само две държави членки на ЕС имат излаз на Черно море - България и Румъния. Техните цели съвпадат с целите на Общата политика в областта на рибарството за Европейския съюз. Същевременно по-голяма част от черноморската акватория си поделят страни, извън ЕС, което означава, че има редица проблеми, за които решения на ниво ЕС не са достатъчни, нито възможни."

"Не може да не се отчете и високата замърсеност на Черно море. Изследвания на няколко водни басейна в Европейския съюз преди няколко години го посочиха и като най-замърсеното от тях, което буди сериозни притеснения и налага бързи и ефикасни действия. Проблемът оказва влияние както върху биологичното равновесие, така и социално въздействие върху рибарския сектор, чийто поминък е все по-оскъден", допълни Иво Христов. 

"Минаха близо 10 години, откакто подобен документ е бил обект на работа в тази комисия. Оттогава досега много неща се промениха. Затова смятам доклада за много своевременен и нужен", каза Иво Христов. Той посочи ниската соленост, малкия обмен на вещества с други морета, както и по-малкото биологично разнообразие в сравнение с други морета като характерни особености на Черно море.  Това означава и по-малък на брой икономически значими видове. От тях два са с квоти, като единият - калканът - има квота, която се определя на ниво GFCM (Генералната комисия за риболова в Средиземно море), а при другия – трицоната - има автономна квота, посочи още евродепутатът. 

Иво Христов постави акцент и на ролята на проекта BlackSea4Fish, който се изпълнява на ниво GFCM с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Той цели намиране на устойчиво решение за използването на рибните и нерибните запаси в Черно море, голяма част от които, за съжаление са свръхексплоатирани.

"Заради климатичните условия, активният риболовен сезон особено за дребномащабния риболовен флот е много кратък с доста малък годишен улов - понякога от порядъка на няколко десетки килограма на годишна база. Над 90% от рибарите спадат към този дребномащабен флот. В моята страна - България - процентът е дори над 95%, в съседна Румъния също е близо до 90", каза по време на представянето на доклада Иво Христов. 

Докладът посова, че Черно море е дом на три вида ендемични китоподобни бозайници – черноморския обикновен делфин, черноморската афала и реликтния муткур, които също са свързани с риболова в региона. Българският евродепутат подчерта, че Черно море и особено река Дунав, със своята делта, са особено важно местообитание и за няколко есетрови вида, които също са в критично състояние заради човешки дейности.

Целта на доклада на българския евродепутат е да очертае проблематиката на Черно море и неговите специфики. След представянето му Христов ще бъде домакин и на дискусия по темата, в която участие ще вземат учени и експерти.