Реално постижими ли са целите на Европейската зелена сделка?

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
5928
article picture alt description

Инж. Щерьо Щерев, заместник - председател на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия пред 3eNews

На 11 февруари тази година Агенцията за регионално и икономическо развитие – Стара Загора проведе VI-та работна среща на заинтересованите страни в разработването на Териториалните планове за справедлив преход на въглищни райони от Централна и Източна Европа. За България това са регионите на „Марица-изток” и Бобов дол. В дискусията взеха участие с презентации за своите страни експерти от Чехия, Гърция, Словения, представители на Европейската инвестиционна банка, на ГД „Енергетика” към Европейската комисия. От българска страна свои идеи представиха проф. Христо Василев от ТУ – София, заместник ректора на Тракийския университет – Ст. Загора и Нуклеон Консултинг – София. Слушах внимателно докладваните идеи и предложения. Бях впечатлен от презентация на проекта разработван от Нуклеон Консултинг. Тя бе последна и поради просрочване на времето мина между другото, без да впечатли участниците в работната среща. Представените преди това идеи се базираха на спирането на въгледобива в разглежданите региони и промяната на горивната база на ТЕЦ от въглища на природен газ и водород, изграждането на фотоволтаични и ветрови паркове на териториите на рудниците и централите, развитие на свободно говедовъдство /на открито/, модерно, електронизирано и автоматизирано селско стопанство и рибовъдство, както и на привличане на големи инвеститори в индустриални паркове край Ст. Загора за откриване на работни места за освободените работници и специалисти от минно-енергийния комплекс „Марица-изток”.

Участвах в срещата като слушател. Проектът на Нуклеон Консултинг ме впечатли с това, че той не закрива работещите мини и ТЕЦ. Неговата идея е в запазване, плавно преструктуриране и развитие на минно-енергийния комплекс чрез оползотворяване на лигнитните въглища и емитирания въглероден диоксид в химични заводи чрез промишлени технологии прилагани в САЩ. Проектът е мащабен. В разработването му работи колектив от минни инженери, химици от БАН, ядрени енергетици и икономисти. Те предвиждат изграждане на Индустриален комплекс „Марица-изток”, който ще включва мините, ТЕЦ в региона, фотоволтаични паркове, модулни ядрени реактори и химически заводи /схема 1/.

Схема 1- източник: Нуклеон Консултинг

Реализацията на проекта е поетапна в рамките на 10 години. Всеки етап има специфични икономически цели и съответстващи строителни и технологично свързани дейности. Първият етап включва изграждането на 6 GW фотоволтаични паркове съвместими с минните дейности. Тяхната електроенергия ще захранва електролизатори за производство на водород и кислород и химични заводи за производство на различни видове продукти с висока принадена стойност. Изходните суровини са водород, произведен от ВЕИ и част от уловените количества въглероден диоксид емитирани от ТЕЦ в региона. Вторият етап предвижда изграждане на завод за газификация на въглищата, както и разполагане на Малки Модулни Реактори /ММР/ с обща нетна мощност от около 6 GW, които поетапно ще заместят част от електропроизводствените мощности в ТЕЦ. 6 млн. тона от добиваните въглища ще се използват за добив на синтетичен природен газ (96% метан) и химични продукти като: фенол, крезилова киселина /cresylic acid/, нафта, амониев сулфат, амониев анхидрид, урея /urea – тя се използва широко в торовете като източник на азот и е важна суровина за химическата промишленост /схема 2/.

Схема 2 - източник: Нуклеон Консултинг

Ще се удвои и производството на химични продукти от въглеродни емисии и генерирания от ядрените мощности водород. Проектът дава възможност за постепенна редукция на въгледобива и реализиране на проектните ъгли на дълговременна устойчивост на рудничните и насипищните бордове, както и рекултивация на освободените от минните дейности терени и предоставянето им за индустриално и селскостопанско ползване. Освен това реализацията на проекта предлага:

-    Запазване на важни базови енергийни мощности, както и запазване на брутното съотношение по ефективна мощност между тях и ВЕИ, запазване съответно на стабилността и сигурността на електроенергийната система,
-    Запазване на работните места в мините и ТЕЦ,
-    Разкриване на нови индустриални работни места,
-    Внедряване на последно поколение ядрени технологии,
-    Отпадане на задължението за купуване на скъпите квоти за въглеродни емисии,
-    Запазване на ниската себестойност и цена на електрическата енергия,
-    Запазване на конкурентната способност на българската промишлена и селскостопанска продукция,
-    Повишаване на доходите на заетите работещи в новия Минно-енергиен и индустриален комплекс и на тези от партниращите му фирми от цялата страна,
-    Запазване и повишаване на енергийната независимост на страната,
-    Подобряване на външнотърговския баланс на България чрез намаляване на вноса на природен газ и експорт на химическа продукция,
-    Увеличаване на приходната част на държавния бюджет,
-    Възможност за оползотворяване на запасите от лигнитни въглища в Източномаришкото находище, които са природен дар и национално богатство, както и възможност за възвръщане на направените инвестиции за усвояването му с огромен дивидент,
-    Изпълнение на целите на Зелената европейска сделка за нулеви емисии на СО2.

За реализацията на проекта е необходима последователна и твърда подкрепа от всички национално отговорни политически сили в България и техните представители в европейските управленчески структури.           

Остава открит въпросът: Ще бъде ли одобрен проектът от Европейската комисия за съфинансиране от европейските фондове за икономическо възстановяване и развитие? Той отговаря на поставените цели за нулеви емисии на СО2 и успешно излизане от икономическата криза. Ако бъде отказано европейско съфинансиране, това ще означава, че ЕК няма за цел опазване на природната среда и ограничаване на климатичните промени, а ликвидиране на основен клон на минно-енергийния отрасъл и забавяне на икономическото развитие на страните, разчитащи на местните си енергийни ресурси.

Това ще означава, че висшето политическо ръководство на Европейския съюз използва Зелената сделка като прикритие за лобизма си в полза на европейските корпорации произвеждащи фотоволтаични панели и ветрови генератори за сметка на европейските потребители на електрическа енергия. Най-засегнати от тази лобистка политика ще бъдат бедните източноевропейски държави – членки на съюза, които не разполагат с находища на нефт и природен газ, а разчитат единствено на находищата си от лигнитни въглища като единствена евтина енергийна суровина. Тяхното икономическо развитие ще бъде забавено от големите финансови задължения по обслужване на банковите кредити за смяната на базови електроенергийни източници с ВЕИ и от оскъпяването на електрическата енергия за бита и индустрията. Те ще останат и за в бъдеще нетни донори на млади образовани кадри и евтина работна ръка за богатите европейски държави. Рекламираният плавен и справедлив преход ще остане поредната, откровена, политическа демагогия.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща