Енергийната стратегия на България: ВЕИ-секторът ще се развива на пазарен принцип

Премерена и сдържана. Така част от енергийните експерти определят заложените в Енергийната стратегия на България до 2030 г. визията за развитие на сектора на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ или ВИ). Друга част обаче са на обратно мнение и смятат, че предвид целите на Европа за декарбонизация в тази си част стратегията е по-скоро консервативна. Документът е публикуван за обществено обсъждане.

Преди години секторът на възобновяемите източници на енергия в България претърпя сътресение, но успя в резултат на много усилия да се възстанови.

Официалните данни към днешна дата

Общо мощностите за производство на електроенергия от слънце (фотоволтаични електроцентрали до и над 1 МВт) са 1033 МВт.

От вятър (вятърни електроцентрали до и над 1 МВт) -707 МВт.

Най-значителен е капацитета на Водноелектрически централи (ВЕЦ до 1 и над 1 МВт) – 2293 МВт

Биоелектроцентралите (до 1 и над 1 МВт) – 31 МВт.

По неофициални данни: подадени заявления за нови мощности за 4000 МВт.

Изграждане на пазарен принцип

Политиката на държавно стимулиране преди години доведе до мащабни проекти, инвестиции , но и до заобикаляне на правни норми. В резултат енергийният сектор бе изправен пред сътресение, а Националната електрическа компания пред финансови проблеми. С много усилия, но и със загуби енергийният сектор успя да се  справи. Затова този сега в Енергийната стратегия на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. е заложена тезата: ВЕИ-секторът ще се развива, но на пазарен принцип. Дотации в сектора не се предвиждат. Стимули – да, ще има.

България ще продължи провежданата и досега политика за увеличаване използването на възобновяеми източници (ВИ) в секторите: електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, и транспорт. Националната цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г. е за достигане до нивото от 27.09 % при 20.53% през 2018 г.

В документа е записано, че подпомагането на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез преференциални цени и премии по вече сключени договори ще продължи до определените за това срокове. В същото време се коментира, че изграждането на нови мощности ще става на пазарен принцип. В периода 2020-2030 г. очакването е, нетната инсталирана мощност за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници да се увеличи с 2 645 MW.
Всъщност, част от вече направените промени в закона за енергетиката и в предстоящите за второ гласуване в пленарна зала промени в закона за енергийната ефективност са направени достатъчно категорични стъпки в посока на развитие на сектора на малките ВЕИ-мощности. Така например с последните промени в енергийния закон, а и в наредбите на енергийния регулатор се дава възможност за изграждане и използване на алтернативни източници на енергия от домакинствата, както и за изграждане на общности за споделено ползване. Друг е въпросът за финансовите възможности на домакинствата. Индустрията вече се възползва от възможностите.

Извън това отклонение обаче е редно да се уточни, че по принцип Енергийната стратегия на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. визира не само големите проекти, които биха могли да се случат в този сектор. Редно е да се уточни, че става въпрос от една страна за развитието на електропреносната мрежа, с енергийната ефективност, топлоснабдяването и охлаждането, с цялостната енергийна рамка. От тази гледна точка се очакват и последващи стъпки в законодателството.  

Стимули за сключените вече договори за възобновяеми източници, новите  – на пазарен принцип

От рамката, очертана за следващите десет години става ясно, че стимули ще има за вече сключените договори за възобновяеми източници, а новите проекти ще са на пазарен принцип.

В периода 2021-2030 г. развитието на сектор електрическа енергия ще бъде съобразено с: (1) възможността за максимално интегриране на произведената електрическа енергия от ВИ в електроенергийния пазар, (2) възможностите за децентрализирано производство на електрическа енергия, (3) осигуряване на електрическа енергия от ВИ на достъпна и възможно най-ниска цена за всички потребители, (4) насърчаване и улесняване на развитието на потреблението на собствена електрическа енергия от ВИ и създаване на общности за възобновяема енергия.

Подпомагането на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез преференциални цени и премии по вече сключени договори ще продължи до определените за това срокове, заявяват авторите на документа. Точно тук е и обвързващата част с електроенергийния пазар, даващ възможност на потребителите да участват с производство и с възможност за продажба на електроенергия от възобновяеми източници.

Разширяване производството на електрическа енергия от възобновяеми източници ще е обвързано с възможността за максимално интегриране на произведената електрическа енергия на електроенергийния пазар, както и с отчитане на децентрализираното производство на електрическа енергия, в т.ч. създаване на условия за потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и общности за възобновяема енергия. Както вече споменахме, в енергийното законодателство вече се отчита прогрес в тази посока, но все още има по какво да се работи, както за домакинствата, така и за икономическите субекти.

За стимулиране на децентрализираното производство на енергия от ВИ ще бъдат създадени условия крайните потребители, в частност битовите потребители, да имат право да участват в „общности за възобновяема енергия“, които могат да произвеждат, потребяват, акумулират или продават енергия от възобновяеми източници.

В периода 2020-2030 г. се предвижда нетната инсталирана мощност за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници да се увеличи с 2 645 MW. Този ръст е съпроводен с увеличение на нетната инсталирана мощност фотоволтаични централи (ФЕЦ) с 2 174 MW, при вятърните централи (ВтЕЦ) с 249 MW и електроцентралите на биомаса с 222 MW.

Възможност за стимулиране на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници ще бъде предоставена чрез унифициране на издаваните гаранции за произход от Агенцията за устойчиво енергийно развитие с „Европейска система за енергийни сертификати" и възможността за тяхното търгуване на Европейския пазар. За тази цел Агенцията за устойчиво енергийно развитие ще се присъедини към Асоциацията на издаващите органи (Association of issuing bodies - АIВ).

За подпомагане на инвеститорите в процеса по издаване на разрешения от съответните компетентни органи при изграждането на централи за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници ще се създадат звена за контакт, които ще бъдат отговорни за осигуряване на необходимото административно обслужване на процеса по изграждане и въвеждане в експлоатация на енергийния обект.

Акцентът при използването на енергия от възобновяеми източници ще е поставен върху ефективното й използване в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане, както и в търсенето на възможности за потреблението на биогорива от ново поколение и електрическа енергия от ВИ в сектор транспорт.

За по-широкото и ежегодно увеличаващо се потребление на енергията от възобновяеми източници в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане ще се дава приоритет на високоефективните отоплителни и охладителни инсталации, на въвеждането на иновативните технологии, използващи геотермална, хидротермална и слънчева енергия, и на използването на отпадна топлина и студ.

В стратегическия документ се посочва още, че за постигането на 14.20% дял на енергията от възобновяеми източници в сектор транспорт ще се насърчава навлизането на биогорива от ново поколение, възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход, рециклирани въглеродни горива и възобновяемата електрическа енергия, доставяна за сектора на пътния и железопътния транспорт.

Възможностите за стимулиране усвояването и използването на нови енергийни източници и технологии за тяхното оползотворяване също са част от документа. Потреблението на тези горива и енергия следва да допринесе за постигането на целите на политиката за енергийна диверсификация и декарбонизация на сектор транспорт.

За използването на електрическа енергия от възобновяеми източници в транспорта, усилията ще бъдат насочени към разгръщане на електрическата мобилност, развитието и стимулиране използването на обществения електрически транспорт, както и към ускоряване интеграцията на съвременни технологии в железопътен сектор.

За стимулиране на мерки за повишаване на производството и потреблението на възобновяема енергия ще се използват възможностите, които предлагат различните финансови механизми, в т.ч.  оперативни и национални програми, допълват експертите, участвали в изготвянето на тази част от енергийната стратегия.
 

Ангажиментите за енергията от възобновяемите източници днес

Енергията от възобновяеми източници (водна, вятърна, слънчева, геотермална и енергия от биомаса) се приема за местен ресурс. Местните ресурси са в основата на гарантиране енергийната сигурност на страната. Благодарение на възобновяемите източници се отчита и съществено намаляване на емисиите от парникови газове.
Според документа, делът на енергията от възобновяеми източници (ВИ) в производството на първична енергия през 2018 г. е 21.52% (по данни на НСИ).

През 2012 г. България постигна задължителната национална цел от 16% дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия в страната за 2020 г., се казва в документа. През годините и след 2012 г. постигнатият дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия е продължило да надвишава определената за 2020 г. национална цел, което се дължи на по-голямото им използване за отопление и охлаждане.

В сектор електрическа енергия също се отчита постигане на по-висок дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на електрическа енергия в сравнение с определените в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници.

Констатира се бързо нарастване на използването на енергия от възобновяеми източници в сектор транспорт. Принос за това имат промените в европейското законодателство по отношение на биогорива.

Използването на енергията от възобновяеми източници е и инструмент за намаляване на емисиите на парникови газове.

В контекста на цялостната визия за бъдещето на енергийния сектор, включително и с хоризонт до 2050 г. се прави заявка за използване на повече възобновяема енергия.
Република България ще продължи провежданата политика за увеличаване използването на възобновяеми източници в секторите: електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, и транспорт. Страната разполага с неоползотворен потенциал за производство на енергия от възобновяеми източници, който до 2030 г. и след това ще продължи да бъде усвояван, с което ще се осигури ефективно изпълнение на националната цел за дял на енергията от тях в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г. по икономически ефективен начин, се заявява в документа.

Потенциалът, който се има предвид е от слънчева и геотермална енергия, биомаса, в т.ч.  отпадъци и остатъци от биологичен произход от селското и горското стопанство, промишлеността и от бита.

В частта устойчиво развитие за чиста енергия и декарбонизация на икономиката се припомня европейската амбициозна рамка в областта на климатичните промени като част от Парижкото споразумение и по-точно поетият ангажимент  ( Директива (ЕС) 2018/2001). Става въпрос за постигане на дял от 32% за дял на енергия от ВИ в брутното крайно потребление на енергия в ЕС. Това в частност е обвързано и със Схемата за търговия с емисии.

Централно място в политиката на ЕС в областта на енергетиката и климата в периода до 2030 г. е намаляване с 40% на емисиите на парникови газове под равнището от 1990 г.

След 2020 г. годишното намаление на тавана на емисиите на парникови газове от секторите, попадащи в обхвата на Схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС, ще бъде увеличено от сегашните 1.74% на 2.2%.

Емисиите на парникови газове от секторите извън СТЕ на ЕС ще трябва да се понижат с 30% под равнището за 2005 г., като свързаните с това усилия ще бъдат разпределени справедливо между държавите-членки. От 2019 г. е установен резерв за пазарна стабилност на търговията по СТЕ. Този резерв е редуциран с излишъка от квоти за емисии натрупан през последните няколко години, като устойчивостта на системата спрямо значителни сътресения ще се подобри с въвеждането на автоматично регулиране на предлагането на квоти за продажби чрез търг.

С постигнатия дял от 20.52% в брутното крайно потребление на енергия се надхвърля определената в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници задължителна национална цел за 16% до 2020 г. , констатират авторите на стратегически документ. Тук се прави по-обстоен преглед и в количествено изражение, а и по сектори.

В количествено изражение през 2018 г. брутното крайно потребление на енергията от ВИ в страната е 2 230.1 ktoe (тон нефтен еквивалент  -количеството енергия, освободено при изгарянето на един тон суров нефт, приблизително 42 GJ) и бележи ръст от 52.3% спрямо 2011 г. Увеличеното потребление на енергия от ВИ се дължи на ръст в потреблението на енергията от възобновяеми източници във всички сектори: електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и сектор транспорт.
Крайното потребление на електрическа енергия от възобновяеми източници през 2018 г. е увеличено и достига 738 ktoe (тон нефтен еквивалент  -количеството енергия, освободено при изгарянето на един тон суров нефт) , в сравнение с 645.5 ktoe през 2017 г. и 426.7 през 2011 г.

За периода 2011-2018 г. е отбелязан ръст от 73%. С най-голям принос през 2018 г. е производството на електрическа енергия от водни електрически централи (ВЕЦ, 50.6%), следвано от електрическите централи на биомаса (ЕЦ на биомаса 17.4%), вятърните електрически централи (ВтЕЦ, 16.4%) и фотоволтаичните електрически централи (ФЕЦ, 15.6%) електрически централи.

Крайното потребление на топлинна енергия и енергия за охлаждане от ВИ през 2018 г. е 1 349.2 ktoe и бележи ръст спрямо 2017 г. (1 229.7 ktoe) от 9.7% и 30.1% (1 037.4 ktoe) спрямо 2011 г. С най-голям принос продължава да е твърдата биомаса (88.4% дял в крайното потребление на топлинна енергия и енергия за охлаждане от ВИ).

Използваната енергия от възобновяеми източници в транспорта през 2018 г. е 218.6 ktoe.

Постигнатият дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в сектор транспорт е 8.06%.
В сравнение с 2017 г. потреблението на енергия от ВИ се е увеличило с 15.7%, а спрямо 2011 г. е нараснало повече от 12 пъти. През 2018 г. в сектор транспорт са използвани конвенционални биогорива (131.7 ktoe), биогорива от ново поколение (11.25 ktoe) и електрическа енергия от възобновяеми източници (8.23 ktoe).
 

Възобновяемите източници до 2030 г.  

Национални цели  и политики касаят развитие на енергията от възобновяеми източници, така че страната ни да участва при постигане на общата цел от 32% в брутното крайно потребление на енергия в ЕС.

Република България определя национална цел от 27.09% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г.
Изпълнението на национална цел за 2030 г. се осигурява чрез постигане на секторните цели за електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и транспорта.

За постигане на националната цел за дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г. (27.09%) е прогнозирано следното разпределение по сектори:

30.33% дял енергията от възобновяеми източници в сектор електрическа енергия;

42.60% дял енергията от ВИ в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане;

14.2% дял енергията от ВИ в сектор транспорт.