Георги Стефанов, WWF: Все още не виждаме желание държавата да разчупи енергийните монополи
Несъмнено най-добрият вариант е усилията за децентрализация и инвестициите за насърчаване на малките производствени мощности да вървят ръка за ръка
В новия вариант на Плана за възстановяване и устойчивост положителната посока е, че има повече конкретни проекти в енергийния сектор в опит за децентрализация, коментира пред 3eNews Георги Стефанов, направление Климат и енергия към Световния фонд за дива природа –WWF-България. Въпреки желанието да балансира системата, не виждаме желание държавата да разчупи енергийния монопол, допълни той. Монополите ще сменят енергийния носител, но пак ще останат монополи, обясни Стефанов. Според него инвестициите, предвидени за ТЕЦ трябва да бъдат обвързани по някакъв начин с участието на бизнеса, за да не се възприеме тази подкрепа като държавна помощ.
Планът предвиждат комплекс от дейности за осигуряване на нова довеждаща газопроводна инфраструктура, подходяща за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива, за захранване, от една страна, на „ТЕЦ Марица Изток – 2“, „Контур Глобал Марица Изток 3“, „Ей и Ес - 3С Марица Изток 1“ и други потребители в източномаришкия въглищен басейн (газопроводи с обща дължина около 125 км), както и на „ТЕЦ Бобов дол“ и други потребители в региона (газопроводи с обща дължина около 50 км) – от друга. С цел осъществяване на прехода на икономически обоснована цена и гарантиране на сигурност, надеждност и непрекъсваемост на енергоснабдяването в страната и съответните региони се предвижда до наличието на достатъчно производствени мощности за водород газопроводната инфраструктура да се използва за пренос на нисковъглеродни газообразни горива (водород, биогаз, природен газ) и техните смеси в различни съотношения. В тази връзка, инфраструктурата ще бъде свързана със съществуващата газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД, като газопроводът в източномаришкия въглищен басейн ще бъде свързан и с IGB (Интерконектор „Гърция-България“). Планираните инвестиции са за 477 млн. лева, пише в Плана.
Виждат се добри парчета за възобновяеми източници на енергия, но те са по –скоро пилотни проекти, за цвят отколкото да са носител на реална промяна, коментира експертът.
В плана се предвиждат инициативи за изграждане на слънчеви системи за битово горещо водоснабдяване, изграждане на фотоволтаични системи до 3 kW, подмяна на съществуващи отоплителни уреди с термопомпи с висок клас на ефективност, което включва съфинансиране на 50%. Общият планиран ресурс е за 33.3 млн. лева. В същото време се насърчава и индустрията да инвестира във ВЕИ за собствени нужди, където ресурсът е 250 млн. лева. Но това са инвестиции за собствени цели.
Естествено сме наясно, че първо трябва да се случи подмяната на електропреносната мрежа на ЕСО, която да позволи децентрализацията, коментира Стефанов. Планът предвижда 467 млн. лева за дигитална трансформация и развитие на информационните системи и системите в реално време на ЕСО в условията на нисковъглеродна икономика
Несъмнено най-добрият вариант е усилията за децентрализация и инвестициите за насърчаване на малките производствени мощности да вървят ръка за ръка, признава екологът.
Все още стоят опасенията как ще се случи реформирането на системата, за да не се окаже, че ще започнем да “мигаме” постоянно и да “святкаме” в неспособност да управляваме енергийния баланс и да се получават моменти с много енергия, която няма какво да правим и периоди с липса на енергия в системата. Затова е много важно да се намери баланса, между монополите, държавата и частните инвестиции, коментира Стефанов. Не ми се иска да съм в обувките на вземащите решения в момента. Ние като експерти предстои да дадем своите конкретни предложения за подобряване на Плана в сферата Климат и енергия, за да дадем конструктивни предложения в своето становище, подчерта експeртът от WWF.
В Плана за възстановяване и устойчивост, съставен от приоритетите „Иновативна България“, „Зелена България“, Свързана България“ и „Справедлива България“, най-много са средствата за „Зелена България“ или 34,8% от около 12 млрд. лева. Най-голям е делът на инвестициите в енергийна ефективност на сградния фонд общо 2 165.6 млн. лева. Това са 1 427 млн. лева за енергийно обновяване на жилищни сгради, 354.4 млн. лева за държавни и общински сгради и 282. 2 млн. лева за производствени сгради и предприятия. Още през 2021 г. ще се сформира работна група за промени в Закона за енергийна ефективност, които да дефинират понятието „енергийна бедност“, което да помогне за финансирането на проектите за енергийна ефективност.
Също така Планът предвижда 352 млн. лева за външно изкуствено осветление на общините с 50% съфинансиране от Националния фонд за декарбонизация, след като бъде сформиран през 2023 година.
Около 78 млн. лева се предвиждат за пилотни проекти за производство на водород и биогаз.
Няколко важни реформи се предвиждат заедно с инвестициите, разработване на механизъм за финанисране на проекти за енергийна ефективност и възобновяеми изтоници заедно със сметките за енергия. Предвижда се обслужване на едно гише за тези проекти за намаляване на административната тежест, както и редица други облекчения за производителите на дребно на енергия от ВЕИ. Изготвяне на Национална пътна карта за проучване на потенциала на страната за развитие на водородните технологии.
Повече за промените в Плана за възстановяване и устойчивост и конкретните проекти може да научите ТУК.