Ще вдигне ли инсталацията за енергия от отпадъци сметките за парно и такса смет в София

Има ли връзка между сметките за парно и такса битови отпадъци и откъде би могла да се получи? Връзка има и тя ще се получи ако, когато се въведе в експлоатация инсталацията за изгаряне на отпадъци. Тогава ще се затвори цикълът: изхвърляне на отпадъците – извозване на основната част в завода за производство на RDF-гориво – изгаряне, коментира пред 3еNews Петко Ковачев, енергиен експерт към инициативата „Зелени закони“. Според него има няколко фактора, които ще работят за увеличение на такса смет и на цената на парното едновременно:

Първият, влошаващото се качество на преносната инфраструктура на „Топлофикация – София“ ЕАД и на сградните инсталации изискват подаването на все по-големи количества енергия. Тя струва все по-скъпо, но цената ѝ не може да расте безкрайно.

В момента това се компенсира донякъде с цената на електроенергията от когенерация, която също е на ръба на закона. Новият блок, който ще гори отпадъци, също ще има своите разходи, и дори да е енергийно ефективен, както се твърди, то не може да преодолее посочените проблеми. Все едно да сложите двигател на „Мерцедес“ на „Москвич“, запазвайки останалите системи и компоненти на съветската кола, твърди Ковачев.

Затова частична компенсация, за да не излетят цените на парното нагоре, може да дойде по линия на „такса смет“, която все още продължава да се изчислява „на база“ данъчна оценка на имота. Виждаме съпротивата на общината да премине към изчисляване на таксата на база на реално изхвърлените отпадъци. „Причината е, че тогава десетките хиляди празни жилища ще престанат да бъдат източник на де факто откраднати от собствениците им пари за фиктивна услуга. И тогава разходите за общината ще трябва да се поемат от по-малък брой платци (граждани), което автоматично ще изисква увеличаване на таксата,“ каза още в коментар по темата Ковачев. Увеличената такса обаче може да проработи срещу общината, защото ще стимулира намаляване на отпадъка (предаване за рециклиране, а не изхвърляне), което пък ще подтиква общината да вдига таксите. „Вероятно ще се опитат някакви хватки при самия процес на управление на отпадъците, но като цяло целта на общината ще бъде повече горене за сметка на минимизиране, повторна употреба, компостиране, рециклиране“, смята Петко Ковачев.

Вторият фактор е почти милиардният дълг на „Топлофикация – София“, който ще трябва да се изплаща. Фактът, че до няколко години толофикационните дружества също ще трябва да се включат в пазара на емисии ще изисква свеж финансов ресурс. Не на последно място трябва да се отчита и корупционния фактор при концесионирането на сметосъбирането и чистенето на града и в „Топлофикация“, коментира експертът.

Един от основните въпроси е кой на кого ще плаща? „Предприятието за RDF-гориво на „Топлофикация-София“ ЕАД или обратното? Според Ковачев общината ще се опита да обърка още повече гражданите чрез прилагане на схеми, които да доведат до непазарни (и вероятно корупционни) отношения между двата стопански субекта, и гражданите ще бъдат натоварени с по-висока цена на парното и по-висока такса смет. Доколкото цената на парното се поема от гражданите на централно парно, те ще понесат нейното увеличение.

Проблемът с такса смет за гражданите и за бизнеса не е толкова еднозначен, защото част от бизнеса плаща и за рециклиране на конкретен вид отпадък (опаковки). Колко се рециклира е друг въпрос. Но така или иначе без промяна на действащата методика на изчисление, всички ще бъдат ощетени.

Да не забравяме и цената на електроенергията от когенерация. Без да е напълно „чиста“ и да допринася за скриването на неефективното топлоснабдяване, тя е с по-висока цена, което влиза в сметките на всички потребители, а не само на клиентите на „Топлофикация-София“. Така че по тази линия са ощетени всички български граждани, твърди Ковачев.