Експерт: Държавата мъдри странни ходове в енергетиката

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
2732
article picture alt description

Коментар на Боян Рашев в социалните мрежи

Тайно изпратеният в ЕК "План за реформи на българския електроенергиен пазар" се оказа доста елементарен документ – чисто и просто План за съсипване с цел национализация на единствените значими и изградени в новата история на България частни централи – т. нар. американски централи ТЕЦ ContourGlobal Марица Изток 3 (МИ-3) и ТЕЦ AES Гълъбово (МИ-1). Крайната цел на упражнението най-вероятно е последваща „приятелска“ приватизация – била тя видима или невидима.

За българските правителства това явно е някаква извратена форма на Олимпиада – провежда се горе-долу на всеки четири години. Откакто се помня, американските централи са под постоянна атака, която накрая неизменно завършва с нещо от сорта на:

„Ние много искахме да си ги вземем тия хубави централки, ама те злите капиталисти ще ни ограбят още повече, ако наистина го направим. Засега ще отложим, но обещаваме да опитаме пак!“

Не съм виждал договорите им, нито знам точно какво се е случвало около подписването им. Обаче съм убеден, че ако се стигне до съдилища, ще ни разкажат играта – точно както Росатом осъди НЕК за АЕЦ Белене. И накрая не политиците и бюрократите, а всеки един от нас ще плаща сметката.

Евентуалната „победа“ и изкарването на тези централи на „свободния пазар“ (колко свободен може бъде пазарът на ток по принцип, а в случая и тотално доминиран от централите на БЕХ, е напълно отделен въпрос!) би накарало собствениците им просто да ги спрат. Това е леко притеснително, защото:

1. Двата ТЕЦ-а осигуряват средно 18-20% от тока на страната и то точно в моментите, когато системният оператор има най-голяма нужда от него. Блоковете им са доста по-маневрени от всички други големи ТЕЦ в страната. МИ-3 може да изменя мощността на отделните блокове до 2 МВ/мин., а МИ-1 – 4 МВ/мин. Това е изключително важно, защото им позволява да работят ефективно както като базови, така и като регулиращи мощности.

2. За разлика от всички останали в страната, двата ТЕЦ-а са на световно ниво по отношение на екологичните си технологии и резултати. Нивото им на сероочистване е според най-добрите налични техники – движи се около 97-98%. Въпреки това няма как да се постигнат заветните 320 мг/м3 (според новите изисквания на ЕК, които впрочем бяха обявени за нелегитимни от съда!), просто защото абсолютното количество сяра в нашите лигнити е ужасно високо. Така или иначе наличното пречистване обаче е напълно достатъчно, за да се минимизират ефектите от замърсяването. Едно бързо минаване през Гълъбово ясно показва кой всъщност е замърсителят там.

3. Край МИ-3 е заводът за гипсови плоскости на Кнауф, където голяма част от отпадъчния гипс се превръща в строителни материали. МИ-1 пък има напълно затворен цикъл на водите, тоест не зауства абсолютно никакви отпадъчни води. Освен това има и най-модерното съоръжение за съхранение на отпадъци от лигнитна централа на Балканите, което единствено реално се рекултивира – за разлика от лунния пейзаж наоколо.

4. През 2019 г. двата ТЕЦ-а общо получават като допълнителни плащания 31% (около 500 млн. лв.) от Фонд „Сигурност на енергийната система" и генерират 18% от тока в страната. ВЕИ без големите ВЕЦ (слънце, вятър, мини-ВЕЦ и биомаса) поглъщат 68% (1,13 милиарда лв.) от разходите на Фонда (49% за производителите и 19% за компенсации на ЕРП), а генерират около 8% от тока в страната. Освен това, американските централи произвеждат ток с висока пазарна стойност, когато той е най-нужен на системата – примерно по време на пиковия вечерен час или в голям студ като в момента. А вятърните и слънчевите централи получават плащане за всеки, вкаран в мрежата киловатчас, независимо дали системата в този момент има нужда от него или не. Това прави огромна разлика, за която малко хора си дават сметка!

5. Парадоксално е, че интеграцията на слънчевите и вятърни централи у нас всъщност е тотално зависима от почти непрекъсната работа на американските ТЕЦ в режим на първично и вторично регулиране. Това е особено видимо в периоди на маловодие, когато водата в язовирите е кът и се пази.

В светлината на всичко казано дотук, най-голямата глупост, която може да направи правителството е да тръгне да прекратява договорите на двата частни ТЕЦ-а. Трудно може да се измисли по-ефективен начин:

а) да се върнем във времената на режим на тока и/или

б) България да покаже на целия свят, че днес нейното правителство заслужава по-малко доверие, отколкото преди 20 г., когато са сключени договорите за изграждането им.

Ще се избият да инвестират тук, нали?

За капак правителството изненадва и с втора новина: В новата Стратегия за устойчиво енергийно развитие е записано, че държавата планира конвертиране на лигнитните ни ТЕЦ-ове на природен газ!

Ясно е, че това се прави с цел намаляване на въглеродните емисии от ТЕЦ, за да се задоволят климатичните политики на Западна Европа и Европейската Комисия.

Какво би станало обаче, ако наистина махнем въглищата и минем на газ?

Първо, десетки хиляди хора остават на улицата и стандартът на живот в някои региони ще падне драстично. Освен това автоматично губим относително високото ниво на енергийна независимост и сигурност, на което се радваме днес. Защото ние газ потенциално може и да имаме, но даже не искаме да го знаем. Достъп до кой знае колко много алтернативни доставчици също нямаме. Енергийната независимост и сигурност обаче явно нямат никакво значение за ЕС като гледаме какво правят страни като Германия и Холандия напоследък.

Още по-интересен е потенциалният ефект върху цената на тока, с който голяма част от българите се топлим:

Днес ТЕЦ-овете ни плащат за въглища около 65-80 лв./тон условно гориво, което е около $1.5-1.7/mmbtu. Тези дни цените на газа на най-ликвидния пазар в Европа (холандския хъб TTF) се въртят около $23-25/mmbtu, тоест около 15 пъти по-високи са от сегашната цена на горивото на ТЕЦ-овете ни.

Става ли ясно какво би се случило с цената на тока при такъв сценарий?

Да, България трябва и може да намалява въглеродните си емисии. Не, това не трябва и не може да става за сметка на стандарта на живот на българина, нито за сметка на енергийната ни сигурност.

Както многократно съм писал, най-ефективният, евтин и лесен път към намаляване на разходите, СО2 емисиите и чист въздух едновременно, минава през газификация на отоплението. Неслучайно, богатият свят масово се топли на газ. Подобна политика би могла с лекота да премахне нуждата от 1000 МВ лигнитни мощности, които ползваме само през зимата заради отопление на ток. Разбира се, дори и при такъв сценарий американските ТЕЦ си остават последните, които да затворим. Просто в тях има най-много живот – много по-нови, модерни, ефективни и чисти са от всички останали.

В заключение ми се струва, че отговорните органи в българското правителство отново мислят с всичко друго, но не и с главите си и за всичко друго, но не и за народа си.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща