Заводът за изгаряне на боклука в София обезсмисля разделното събиране и кръговата икономика

Съвсем скоро ще започне изграждането на финалния етап от почти десетилетие обсъждан и оспорван мегапроект на инсталацията на изгаряне на отпадъци в София. До 15 март Столична община очаква оферти за изграждане на последния етап от интегрираната система за управление на отпадъците- инсталацията за изгаряне на RDF гориво.

Проектът премина през предварителна оценка от ЕК и беше одобрен за финансиране по Оперативна програма „Околна среда.“ Прогнозната стойност на инсталацията е 292, 2 млн. лева, от които 57,65% са безвъзмездно европейско финансиране, а останалите - заем от Европейската инвестиционна банка. Общината е бенефициент по програмата, а възложител на поръчката е „Топлофикация София“.  Инсталацията ще бъде построена на площадката на ТЕЦ-а в близост до Централната гара на столицата. Идеята е там да се изгаря раздробеният и изсушен твърд битов отпадък, произвеждан от софийския завод за боклук край с. Яна. Срокът за експлоатация на съоръжението ще бъде 26 години. Общината и всеки от нас ще изплаща инсинератора до 2040 г., малко преди да изтече срокът му на експлоатация.

Какво знаем дотук?

RDF (Refuse Derived Fuel) е гориво, произведено от различни видове раздробени отпадъци. Капацитетът на инсталацията ще е за изгаряне на 180 000 тона RDF. По официалната информация за проекта от него ще се произвеждат 55 MWt топлинна енергия и 19 Mwе електрическа енергия. Количеството произведена топлинна енергия е достатъчна да осигури нуждите на 40 000 домакинства, а електроенергията – за 30 000 домакинства. В летните месеци топлата вода в центъра на София ще бъде осигурена изцяло от инсталацията за производство на енергия от RDF.

С нея “Топлофикация София” ще намали с 10-11%  потребявания природен газ или с 65 млн. куб м, който ще бъде заменен с безплатното гориво. Близо 16 млн. лева на година ще са спестяванията от намалените доставки на природен газ. Така цената на топлоенергията в голяма степен се стабилизира, тъй като при определяне цената на парното, цената на природния газ е основен ценообразуващ фактор. С инсталацията се осигурява и диверсификация на горивната база на “Топлофикация София”, която сега е 100% зависима от доставките на природен газ. Оперативните разходи на инсталацията са 6-7 млн. евро. Реализираните приходи от изграждането на инсталацията са 10 млн. евро на годишна база. Според официалните данни Столична община ще спести и 11 млн. лева на година, които в момeнта плаща за транспорт и оползотворяване в циментовите заводи и в ТЕЦ на RDF от завода за отпадъци.

Сред ползите, които изтъква Столична община са също, че с инсталацията ще спести 17 млн. лв. на година от такса за депониране, която е заложена по норматив на 95 лв. на тон. Ще намали разходите за закупуване на въглеродни емисии с близо 120 00 тона или 5 млн. лв. годишно.

Според Столична община с реализацията на първите две фази на проекта- завода за отпадъци и инсталацията за биоотпадъци с производство на биогаз, депонирането е намаляло от 100% на 16%. С изграждането на инсталацията за производство на енергия от RDF гориво, процентът на депониране ще бъде под 10%, смятат от общината. По този начин Столична община ще покрие изискванията на Европейската комисия към 2030 г..

Къде е проблемът тогава?

Рисковете се крият в липсата на интегриран подход, категорични са екологичните организации. Трите проекта от цялостната система се правят поотделно без да се търси единен подход за намаляване на отпадъците, смята Данита Заричинова, координатор „Нулеви отпадъци“ от Екологично сдружение „За Земята“. Цялостната оценка за въздействието върху околната среда на проекта е, че ако се спазват всички изисквания, няма да има риск за околната среда и хората.

Не представя реалното замърсяване, на което е изложено населението

Важно е да се знае обаче, че в доклада по ОВОС (Оценка за въздействието върху околната среда) не е отчетено съществуващото замърсяване на въздуха от други източници в София. Ако разбием замърсяване на отделни източници и сравним самостоятелно с нормите за качество на въздуха, то всеки източник поотделно ще бъде под норма. Но такъв подход по никакъв начин не представя реалното замърсяване, на което е изложено населението, коментира Заричинова.

Замърсителите при горене на отпадъци са хлороводород, флуороводород, кадмий, живак, неорганични прахообразни вещества. Няма минимален праг за замърсяване с диоксини и фурани както и с фини прахови частици 2,5, който да е безопасен за човешкото здраве, коментират от екологичната организация.

Сблъсъкът с разделното събиране

По състав RDF е смес от материали, отличаващи се с по-висока горимост (например хартия, пластмаса).  И веднага си задаваме въпроса, а нали трябва да ги събираме разделно? Инсинераторът на практика обезсмисля разделното събиране и идеите за кръгова икономика, към които би трябвало да се стремим, обясни Данита Заричинова. Горенето на боклук за енергия не е ефективно, като се имат предвид разходите за инсинератора, добавим вредите върху здравето, върху околната среда и изгубените ползи от потенциално рециклиране. По официални данни в София се генерират 400 000 тона отпадъци, по план 180 000 тона от тях ще се изгарят в инсталацията. Но всъщност в момента се изгарят 60 000 тона, от къде ще дойдат другите отпадъци?

Според същите тези данни само 10% от отпадъците в момента се рециклират. Реално могат да се рециклират много повече и това зависи от общината, която няма мотивация за това, а предпочита да ги изгаря, коментира Заричинова.

Стъпка напред или стъпка назад в технологиите

Защо тогава RDF се използва главно в рамките на Европейския съюз в страни с висок стандарт на рециклиране на отпадъци, както в Австрия, Германия и Холандия?  В страницата на проекта дори се изтъква, че над 400 подобни инсталации работят на територията на ЕС.

Повечето от тези инсталации са построени преди повече от 50 години. Инсталацията, която тепърва ще строим, е вече морална остаряла технология, ние настояваме да се наблегне повече на отделянето на материалите за рециклиране, коментират от „За Земята“.

В Швеция например дотолкова подобряват разделното събиране на отпадъци в рамките на последните 30 години, че се налага да внасят отпадък за изгаряне.  В Словения също са се отказали да строят инсталация за изгаряне и са направили чудеса с разделното събиране, да, изнасят отпадък за Австрия, но поне не го изгарят на своя територия, подчерта Заричинова. Дори наскоро ЕК е отклонила плановете на Белград да изгражда инсталация за изгаряне с аргумента, че това противоречи на целите на кръговата и нулева икономика.

Всъщност ако кажем, че в България сме в началото на разделното събиране, едва ли ще сбъркаме. Затова всеки от нас ще се запита инсталацията междинен вариант ли е докато се научим да събираме разделно отпадъците-суровини? Нейният живот ще бъде все пак не повече от 30 години. За Заричинова обаче това не е правилната стъпка. Защото даваме близо 300 млн. лева за инсталация, които може да инвестираме в подобряване на системата за разделно събиране. Инсталацията би трябвало да изгаря 180 000 тона, а виждаме, че в момента може не повече от 60 000 тона. Дори за тях е трудно да се намерят предприятия, в които общината да ги изгаря. Но все пак това би могло да е междинен вариант докато започнем ефективно разделно събиране.

Ниско ли е качеството на RDF горивото

Поражда се и основния въпрос защо е толкова малко количеството RDF гориво, което се вози до циментовите заводи. Една от най-вероятните причини е качеството на раздробения отпадък. На последния търг стана ясно, че по-голямата част от отпадъците се изгарят в ТЕЦ. Но според еколозите и те се отказват поради ниското качество на RDF.

Висококачественото RDF се отличава с ниски стойности на съдържанието на вода и пепел и с висока калоричност. В България и в развиващите се страни, където контейнерите за смет са предимно на открито и са с високо съдържание на влага, може да се очаква, че полученото RDF ще е с по-лошо качество. В такива случаи калорийната стойност на горивото ще е с ниска стойност (11 000-12 000 J/g) поради факта, че влагата се абсорбира от горимите материали.

На теория RDF горивото от отпадъци трябва да е с високи концентрации на хартия и пластмаси, реално то може да съдържа и други материали с неясен произход. Но те могат да влошат характеристиките на отпадъчните горивни газове.

Тази инсталация не може да работи на по-нисък капацитет, което означава, че ще трябва да ползваме отпадък от други общини или дори да внасяме от чужбина.

Не получихме отговор нито от общината, нито от „Топлофикация-София“ колко реални са опасенията полученото гориво да е с ниско качество.

Образуване на до 4-6 пъти повече пепел в сравнение с изгарянето на въглища

Друг важен въпрос за екологичните организации е какво ще се случва с отделящата се пепел от изгарянето на RDF, която довежда до образуването на 4 до 6 пъти повече пепел в сравнение с изгарянето на въглища. Инсталацията няма да реши проблема с депонирането, ¼ от боклукът ще е пепел, която пак ще трябва да се депонира, каза Заричинова.

Според проекта от работата на инсталацията ще се генерират около 20% неопасни инертни отпадъци (в т.ч. дънна пепел) от входящия отпадък и от 4 до 6% опасни отпадъци. Предвижда се шлаката да се депонира на депо за строителни отпадъци или да се предава за последващо третиране. Опасните отпадъци ще се транспортират до специално депо за опасни отпадъци.

Освен отворения въпрос ще изгаря ли София отпадъци от други градове или от Европа, отворен е въпросът какво ще се случва с утайките от пречиствателните станции.

В търсене на интегрирания подход

В подхода на общината в момента не виждаме интегриран подход. „Настояваме да се наблегне повече на отделянето на материалите за рециклиране. Как да насърчим едновременно разделното събиране? Може да се насърчи, ако тези 300 млн. лева се вложат в контейнери и промяна на сметоизвозването, а хората се мотивират чрез такса смет. Това е по-правилният интегриран и екологичен подход, смята Заричинова. Според зам.-кмета „Зелена система, екология, земеползване“ Десислава Билева комисия в Столична община ще обсъжда ефекта, който би имала мярката за въвеждане на такса битови отпадъци според количеството. Това е по-справедливият подход и според бизнеса.  Но този въпрос вече десетилетие не намира решение, подход, който общините нямат кураж и мотивация да приложат. Според Петко Ковачев от инициативата “Зелени Закони” е възможно инсталацията да напомпа сметките за такса смет и за парно едновременно. Новата инсталация не може да преодолее проблема с влошаващото се качество на топлопреносната мрежа, колкото енергоефективна да е тя. Това ще доведе до увеличаване на сметките, но за да не е главоломно ще се премине и към увеличаване на такса смет, смята експертът. Въпросът е, че ако таксата започне да се определя на база на реално изхвърляни отпадъци, приходите от данъка ще намалеят. Общината ще бъде принудена да вдигне такса битови отпадъци. От друга страна общината се оказва в капан, защото ще трябва да осигурява и достатъчно количество отпадъци за инсталацията. Затова ще се опита да забави рециклирането, повторната употреба, разделното събиране за сметка на горенето, коментира Ковачев.

Около 30% от отпадъците в София са биологични и растителни, затова има смисъл да се въведат кафяви контейнери за биологични отпадъци. Така би могъл да се усвои целият капацитет на новата компостираща инсталация (инсталацията за биоотпадъци) „Хан Богров“ в София. В момента тя не работи на пълен капацитет, в нея отиват растителните отпадъци и биологичните отпадъци от детски градини. За всички останали видове отпадъци трябва да има пунктове във всеки район. Повече мобилни пунктове и в удобно време, в момента те се откриват веднъж годишно и са в работно време, графикът на събиранията е на голям интервал от време“, смятат и софиянци.

Светът е тръгнал в посока на повторното използване на материалите, в посока нулеви отпадъци. А в София ще складираме купища боклуци в скъпоструващ замък, чиито ползи все още са спорни. Как общината ще ни насърчи за разделното събиране, което е смисълът на кръговата икономика? И все пак, ще успеем ли за 30 години, колкото е срокът за експлоатацията на съоръжението, да се научим да събираме разделно? Защото връщане назад няма.