Какъв може да бъде пътят за българската енергетика след затварянето на въглищните централи?
Далновидно е да мислим за заместващи мощности на 5 и 6 блок, а не да противопоставяме АЕЦ „Козлодуй“ на АЕЦ „Белене“
Мартин Тинчев, бивш депутат от 44 НС и член на Комисията по енергетика за в. „24 часа“
Въглищата са основен източник на парникови газове, които тровят въздуха, почвата и водата и затова са все по-нежелан източник на енергия в света. Отказът от тях не е нито лесен, нито безболезнен. Различните страни в ЕС прилагат различни подходи: от допълнителни такси за замърсяване до директни заповеди за затваряне на централите.
До 2035 г. България трябва да затвори топлоелектрическите си централи, които горят въглища: “Марица изток 1”, “Марица изток 2”, “Марица изток 3”, “Бобов дол”, “Русе”, “Брикел”, “Марица 3”(Димитровград). Това е част от Зелената сделка, с която всички страни от ЕС поеха ангажимент да намалят до 2030 г. емисиите парникови газове поне наполовина спрямо 1990 г. Целта е до 2050 г. Европа да стане климатично неутрална – да не произвежда никакво замърсяване.
С какво обаче ще заменим дела на въглищата в общия енергиен микс у нас, за да не стигнем до режим на тока? ВЕИ не са базови мощности като ТЕЦ-овете и не могат да гарантират енергийна сигурност и баланс на енергийната система. Нужни са други базови мощности, които не замърсяват въздуха. Възможностите към днешна дата са АЕЦ “Белене” и 7-ми блок на АЕЦ “Козлодуй”.
Има и трета възможност – внос на електроенергия. Но дали е възможно, откъде и на каква цена? Гърция затваря всичките си ТЕЦ-ове на лигнитни въглища до 2023 г. Румънският Complexul Energetic Oltenia SA планира до 2025 г. да затвори всички електроцентрали на въглища, както и мините си.
Общото годишно производство на електроенергия от базови ТЕЦ в България е 16 млн. MWh. За сравнение: лицензът на 7-ми блок на АЕЦ “Козлодуй” е за един реактор с мощност 1100 мегавата и годишно производство от 7,8 млн. мегаватчаса електроенергия. От друга страна, двата реактора с обща мощност от 2000 мегавата, предвидени за проекта на АЕЦ “Белене”, могат да произвеждат 16 млн. мегаватчаса електроенергия годишно. Ето дяловете в производството на електроенергия у нас:
Трябва ли изборът да е или 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“, или АЕЦ „Белене“? Или трябва да подходим по-далновидно - от сега да мислим за заместващи мощности на блокове 5 и 6 в Козлодуй, които да гарантират енергийната ни сигурност? Което значи да не противопоставяме 7 блок на Козлодуй на АЕЦ Белене.
В последни дни отново се заговори реакторите за АЕЦ “Белене” да се използват за изграждането на нова мощност на площадката на “Козлодуй”. Ако Министерският съвет вземе такова решение, то би влязло в противоречие с решението на Народното събрание от юни 2018 г. да бъде възобновен проектът “Белене”.
Основният въпрос е дали ядрените реактори за „Белене“ могат да бъдат прехвърлени в АЕЦ “Козлодуй”. И, ако бъдат прехвърлени, след колко време ще имаме нова ядрена мощност, която да замени ТЕЦ-овете? Преместването им със сигурност не е като да преместиш масата от кухнята в хола.
Решението за изграждане на нови ядрени мощности се взема от Министерския съвет. Но то съвсем не е достатъчно, за да бъде построена ядрена централа. Всяка страна от ЕС трябва да получи разрешението на общността, за да изгради нова ядрена мощност. Процедурата е дълга, а състоянието на двата проекта е следното:
Лиценз
Ядрено гориво
Доставчикът на технологията определя и доставчика на горивото, за да може да носи отговорност за работата на инсталацията и за евентуалната ядрена щета.
Ядрените централи са най-големите обекти, които се строят в света. Те имат дълъг срок на административно доказване на безопасността на проекта, ОВОС, разрешения, лицензи от различни регулаторни органи като Европейската комисия и АЯР.
7-ми блок на АЕЦ “Козлодуй” (и евентуален 8-ми блок) е напълно различен проект от 1-ви и 2-ри блок на АЕЦ “Белене”. В Белене има две реакторни инсталации, в Козлодуй - площадка за един блок. Трябва ли да се лицензира и втора площадка в Козлодуй, за да се използва напълно това, което вече сме купили? Необходима ли е нова ОВОС, ако има изменение на ядрената инсталация или е сменена с друга? Тази ОВОС, освен от българска страна, трябва да получи одобрение и от румънска. Това са въпроси, свързани с получаването на разрешителни от различни регулатори.
Голям въпрос е кой ще е собственикът на новата мощност в Козлодуй? Как ще бъде финансирана новата проектна компания, собственик на 7-ми блок, за да откупи единия реактор от НЕК. Може ли АЕЦ “Козлодуй” да е собственик? С какви средства ще финансира проекта? Ако е с парите, които държавата отчислява като дивидент, това е държавна помощ и не е разрешено в ЕС. Остава само вариантът с кредит. Коя банка би дала кредит на компания без никакви активи? Ако БЕХ даде кредит, откъде ще вземе парите и при какви условия?
И най-важното: Кой ще даде гаранцията, че централата ще работи? Кой ще е строителят? Доставчикът на технологията обикновено е ЕРС-контрактор. Това означава, че той носи отговорност и за ядрения риск. Руската компания “Атомстройекспорт” е производител и доставчик на двата ядрени реактора ВВЕР-В466 за АЕЦ “Белене”. Тези реактори са предвидени да работят с руско гориво на компанията ТВЕЛ. Ще бъде ли съгласна руската компания производител на реакторите да се захранват с американско гориво от Westinghouse? Ако не се съгласи, кой ще носи отговорност за ядрения риск?
Без отговорите на тези въпроси, стъпваме на прага на енергийна криза - 2035 година е много близо. Икономиката става все повече интернет базирана, електромобилите, които все повече настъпват е Европа, искат голямо количество електроенергия - един елекрически камион потребява за едно зареждане токът за средно голямо село.Производството на водородно гориво – нашето бъдеще, също изисква огромно количество електрическа енергия, която може да се произведе само от АЕЦ. Ако днес ни се вижда, че имаме излишък от енергия, утре ще имаме недостиг.
И още една немаловажна подробност. Ако идва краят на проекта за АЕЦ “Белене”, похарчените досега няколко милиарда трябва да бъдат счетоводно отписани в началото на следващата година като загуба и НЕК ще изпадне във фактически фалит. Тогава кредитите на БЕХ като собственик на НЕК ще станат предварително изискуеми. Дали държавата ни е в състояние да поемат такъв удар?