Директорът на МАЕ: Светът трябва да се отърве от въглищните си навици, за да започне зеленото възстановяване

Зависимостта от въглища в ключови части на света пречи на глобалното екологично възстановяване да започне и пренасочването на енергетиката далеч от въглищата трябва да се превърне в световен приоритет, смята изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол. Въглищата все още представляват ключова част от енергийната система на Китай, а страната има планове за изграждане на нови въглищни ТЕЦ.

Индия също е силно зависима от въглищата и въпреки увеличаването на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници не показва голямо развитие по отношение на намаляване на използването на изкопаемите горива.

Миналата година емисиите на парникови газове в Китай са се повишили още повече спрямо нивата си за 2019 г., показват предварителните данни. Това е удар в надеждата, че възстановяването от пандемията на коронавируса ще насочи света към по-екологичен път, коментира в. „Гардиън“. Фатих Бирол заедно с и един от най-големите световни икономисти в енергетиката, заяви: „Нашите данни показват силно възстановяване на емисиите в Китай през втората половина на 2020 г. От април нататък месечните нива на вредните емисии в Китай надминаха показателите от 2019 г.  Ако тази силна тенденция бъде потвърдена през декември, китайските емисии през цялата 2020 г. може да надминат нивото от 2019 г., въпреки рязкото спадане през първото тримесечие на миналата година".

През първата половина на миналата година Китай одобри изграждането на повече мощности на електроенергия от въглища, отколкото през последните две години, според Global Energy Monitor и Центъра за изследвания на енергията и чистия въздух.

Китай излъчва най-много вредни емисии и ако усилията на страната са насочени да се възстанови от икономическия шок от пандемията и към подсилване на съществуващата икономика, а не към стимулиране на зеления растеж, то глобалните емисии ще бъдат силно засегнати. „Това изобщо не е добра новина“, добави Бирол пред британската медия.

„Много страни смятат, че [въглищата] все още са евтин и собствен източник на производство на енергия и по-важното е, че в много страни въглищата все още са най-големият източник на заетост за хората.“

Той посочи за пример Индия, където въглищната индустрия е основен работодател. В страната има повече от половин милион миньори и повече наети непряко в производството на енергия и в железниците, за които въглищата са най-големият източник за транспорт.

Китай, Индия и други трябва спешно да се справят с проблема с използването на въглищата, категоричен Бирол. „Предизвикателството ще бъде как можем да намерим начини за ранното спиране на въглищните централи - това е абсолютно критично“, смята той.

Ако същият модел на продължаване на инвестициите във въглища и други изкопаеми горива се следва в други ключови нововъзникващи икономики, като например в Индонезия, където използването на въглища също е много голямо, тогава шансовете за глобално екологично възстановяване ще бъдат значително намалени, смята Бирол.

Бързото възстановяване на нивата на въглеродния диоксид след локдауна на различни страни по света заради коронавируса бе предупреждение, че глобалното възстановяване от пандемията ще затвърди по-високите емисии на парникови газове за в бъдеще, ако не бъдат предприети спешни действия, смята Бирол.

Правителствата трябва да изберат да се стремят към зелената енергия в търсене на растеж, за да извадят икономиките си от рецесия, добави той, защото „вятърът и слънчевата енергия са най-евтините източници за производство на енергия“.

Миналото лято Бирол предупреди, че светът има шест месеца, за да промени посоката и да се фокусира върху зелено възстановяване от пандемията. Но въпреки че голяма част от това, което се е случило оттогава, предизвиква загриженост, Бирол смята, че има и положителни признаци. Субсидиите за изкопаеми горива са спаднали в световен мащаб от около 330 млрд. долара на 200 млрд. долара годишно, а делът на инвестициите в чиста енергия се е увеличил от една трета спрямо другите енергийни инвестиции преди пет години до около две трети днес, сочат данните на МАЕ.

„Някои страни наистина ни послушаха. Те са свършили добра работа и са тръгнали по по-устойчив път. Но повечето държави не го направиха", добави Бирол. По думите му дори страни, където бяха подчертани екологичните мерки, нямаше място за самодоволство, каза Бирол. Той посочи огромния ръст на емисиите на парникови газове от колите от типа SUV, които съставляват половината от всички продажби на автомобили по света – а те са с катастрофални ефекти върху настоящите и бъдещите емисии.

„Делът на SUV автомобилите спрямо общите продажби на автомобили е скочил стремително нагоре“, добави Бирол. Спирането на този ръст, който води до подкопаване на усилията за борбата с климата, зависи от политиците, смята той. „Правителствата трябва да намерят финансови инструменти, за да подкрепят добрите и да затруднят живота на лошите.“

Сега много страни се борят с втора вълна от инфекции с Covid-19 и докато ваксините се разпространяват, новите щамове на болестта също заплашват целия свят. Страните все още са изправени пред огромни икономически сътресения в резултат на пандемията.

Но Бирол призова лидерите да не изпускат от поглед необходимостта да засилят своите зелени амбиции.  Това бе „възможност, която се явява веднъж на поколение“ - да възстанови глобалната икономика по пътя без вредни емисии, каза той и добави: „Не мисля, че е късно за екологично възстановяване.“

Действията на двата най-големи емитента на замърсяванера в света през следващите няколко месеца ще бъдат ключови. „Китай вече изготви следващия си план за петилетката“, припомни Бирол, позовавайки се на икономическия план на китайското правителство, който бе финализиран в Пекин и се очаква да бъде представен през март. „Това може да включва и политики за зелена енергия.“

Китайският план ще бъде от решаващо значение, тъй като построените сега въглищни електроцентрали ще имат очакван живот от 40 до 50 години, което може да провали надеждите на страната да изпълни заявената си цел за беземисионна икономика до 2060 г. „Много по-скъпо е да премахнем [централите], преди да приключи икономическият им живот“, каза Бирол.

Президентът на САЩ Джо Байдън също имаше възможност да оформи глобален отговор, припомни Бирол. Новият президент ще бъде домакин на глобална среща на върха по въпросите на климата на 22 април, на която ще се представят плановете на САЩ за намаляване на емисиите през следващото десетилетие - известни като NDC (nationally determined contribution) съгласно Парижкото споразумение. Те вероятно ще бъдат фокус, заедно с неговата амбиция да насочи разходите за стимулиране на САЩ за старт на преминаването към нисковъглеродна икономика.

Бирол каза: „Очаквам през 2021 г. САЩ, Япония и Южна Корея, както и някои нововъзникващи страни като Индия, да поставят чистите енергийни технологии в основата на своето икономическо възстановяване. Така ще достигнат целта за нулеви емисии и техните климатични амбиции, както и да подготвят енергийните си сектори за утрешния ден“.