Запазването наТЕЦ-овете от комплекса „Марица Изток“ срещу „Зелената демагогия“
Автор: инж. Щерьо Щерев*
На 4 и 5 април в Стара Загора се проведе конференция под заглавие „Пакет „Чиста енергия” и инвестиции в енергетиката – реалности и предизвикателства”. Смел ход на EMI да организират такава конференция в града, който е тясно свързан с минно-енергийния комплекс „Марица-изток” и болшинството от жителите му са болезнено чувствителни към бъдещето на добива на въглища и производството на електрическа енергия от тях.
Както се очакваше, изказаните и защитаваните тези бяха противоречиви. Разбираемо представителите от структурите на Европейския съюз отстояваха политиката за преход от ТЕЦ на въглища към ВЕИ. Многократно бе употребен изразът „справедлив преход”. А може ли нещо да е справедливо, когато се налага силово чрез директиви и специално налагани данъци под формата на „квоти за емисии на въглероден диоксид”, чиято цена расте преднамерено, за да унищожи икономически основен отрасъл на енергетиката? Колко справедливо е цената на квотите да бъде еднаква за богатите и бедните страни? В първите страни емисиите на т.н. парникови газове от индустрията са с над двувековна история, докато в бедните страни като България са от около седем десетилетия.
Повечето от българските участници отстояваха необходимостта от запазването на комплекса „Марица-изток” и след 2030 година. Те с тревога коментираха, че времето за избор на модел и разработването на механизъм за капацитет, както и нотифицирането му в пословично мудните институции към Европейската комисия е крайно недостатъчно. Реална е опасността да не се сключат договори за капацитет с българските ТЕЦ на въглища преди края на месец декември тази година.
Бурни реакции на аудиторията предизвика изказването на Георги Стефанов, главен експерт „Климат и енергия” към WWF България. С иронична усмивка на лицето си той се опитваше да убеди аудиторията, че затварянето на ТЕЦ на въглища е предрешено и ще се случи неизбежно в близките няколко години. За пореден път употреби клишираните обвинения, че въглеродният диоксид предизвиква климатичните промени, които заплашват света.
За него и за тези, които приемат безкритично тази мантра, , 1 ще представя други научно обосновани тези за факторите които влияят върху климата на Земята.
Не са много хората, които знаят, че магнитните полюси на Земята не съвпадат с географските. Те са продукт на металното ядро на планетата, в което количествено преобладават железните съединения. Неговата температура е над 3 360 градуса по Целзий. То е с много голяма плътност и въпреки, че е в течно състояние, няма идеална сферична форма. При въртенето на Земята около мислената й ос се върти и нейното ядро, като формира земното магнитно поле. Установено е, че към 1831 година северният магнитен полюс е бил на северната граница на Канада. Направените наблюдения са констатирали, че той се движи с 10 км годишно по траектория, преминаваща покрай северния географски полюс. През последното десетилетие скоростта на преместване се е увеличила до 55 км в година. Учените очакват той да достигне северните граници на Русия към средата на настоящото столетие.
Движението на магнитните полюси се обяснява от учените с неправилната форма на магнитното ядро, поради която то не действа като жироскоп, а по-скоро като ексцентрик. Дори някои допускат, че това е една от причините за промяната на наклона на земната ос. Учените, изучаващи Антарктида, под влияние на глобалната психоза за промяната на климата, обръщат внимание на световната общественост за топенето на ледовете по западния бряг на континента, където са съсредоточени предимно техните бази. Но съвсем бегло съобщават за натрупването на колосални ледени маси на източните брегове на същия континент. Те не коментират дали това „пребазиране” на ледниците не се дължи на промяната на местоположенията на магнитните полюси и на промяната на ъгъла на наклона на земната ос?
Група учени обясняват промените на климата със слънчевата активност. Според тях слънчевата и космическата радиация влияят на скоростта на въртене на Земята около оста ѝ. Промяната на скоростта на въртене на Земята се отразява непосредствено на двата основни флуида – на атмосферата и на световния океан. Атмосферата като по-подвижна реагира в кратковременни периоди от време на 10 – 11 години, при което се променят посоките и скоростта на въздушни течения. Те от своя страна налагат кратковременни промени на климата. Водата в световния океан е по-инертна и с по-висок температурен градиент. Тя реагира в периоди с продължителност от стотици до хиляди години. Променят се океанските течения, разместват се водните пластове в дълбочина, като на повърхността излизат по-студени водни маси, а в дълбочина отиват по-топли. Това се отразява на климата в дълговременни периоди. Тези учени обясняват т.н. „Малък ледников период” с промяната на посоката на Гълфстрийма, който започнал да движи големи водни маси от Северния ледовит океан на юг покрай бреговете на Европа. Това е продължило от 12-ти до 16-ти век.
Други учени обясняват настъпването на „Малкия ледников период” с последователните, мощни изригвания на група големи вулкани. През 2011 – 2012 г. екип от геолози начело с Гифърд Милър от университета в Колорадо установил, че рязкото захлаждане е започнало между 1275 г. и 1300 г. Мощна вулканична дейност довела до понижение на температурите и породила саморазвиващи се цикли, през които в Северния Атлантически океан до 19 век се формирали огромни ледени маси. Изводите си учените са публикували в сп. „Джеофизикъл рисърч летърс”. Според тях тези мощни вулканични изригвания в тропиците са имали кумулативен ефект върху климата. Застудяването продължило векове, като ледниците в Норвегия и Алпите са пълзели надолу по долините и са унищожавали по пътя си селищата.
Всяка от тези научни теории изключва въглеродният диоксид като причина за климатичните промени. Може би ние сме свидетели, как природата възстановява климата такъв, какъвто е бил преди 1275 година, преди да се образуват огромните ледени маси в Северния Атлантически океан, преди „Малкия ледников период”.
Ще се върна към изложението на Георги Стефанов. Позовавайки се на Световната здравна организация, той обвини въглеродния диоксид емитиран от ТЕЦ „Марица-изток 2”, че е причина за респираторните заболявания в Старозагорска област. Интересно е как определиха, че точно от ТЕЦ-2, а не въглеродният диоксид от автотранспорта и бита е виновен за респираторните заболявания. Пропуск на организаторите е, че не поканиха лекари от болниците в Стара Загора, Нова Загора, Раднево и Гълъбово да участват в конференцията, за да изложат реалните цифри на респираторните заболявания.
Въздухът в Стара Загора и в другите селища от областта е в пъти по-чист от този в София, Пловдив, Плевен, Горна Оряховица, Ловеч и много други селища в страната, където няма ТЕЦ на въглища. Позовавайки се на компютърни програми, които определят, че стотици жители от региона на „Марица-изток” умират вследствие на въглеродния диоксид от ТЕЦ / а защо не от автотранспорта и бита?!?/ „зелените” еколози пледират за ликвидацията на комплекса. Но има програмисти, ако им се заплати, могат да разработят друга програма, която да представи резултати, че въглеродният диоксид стимулира раждаемостта!?!
Твърде лицемерно прозвуча загрижеността на г-н Стефанов към бъдещето на петнадесетте хиляди работещи в комплекса „Марица-изток”. Той предложи да бъде възложено на него и колегите му разработването на проект за алтернативна заетост. Такъв опит те са натрупали с проекти за минни региони с нерадостната съдба на Бобов дол. Той предлага миньорите и енергетиците да се преквалифицират за работа в бъдещите фотоволтаични паркове, които според него са алтернативата на комплекса. Но ликвидирането на комплекса „Марица-изток” е проблем не само на работещите в него и на техните партньори от десетките фирми в областта и страната. То е проблем на 6,5 млн. българи, на индустриалните предприятия и малките фирми, които разчитат на евтината електрическа енергия произвеждана от лигнитните въглища, за да запазят конкурентната си способност. Ще приведа няколко цифри за тези, които нямат представа, колко ще струва предлаганата алтернатива.
По данни на ЕСО произведената електрическа енергия от 1000 MW фотоволтаици и тази от 1000**MW на ТЕЦ „Марица-изток 2” през първото и четвъртото тримесечия на 2018 година се отнася, както 1 : 8, въпреки че първите са работели без никакви ограничения, докато ТЕЦ–2 е ограничавана заради високите цени на квотите за емисии. Това съотношение е още по-голямо, ако се направи сравнение с другите ТЕЦ от комплекса, или само на количествата електрическа енергия произведена през зимните месеци с ниски температури. Инсталираните ефективни електропроизводствени мощности в комплекса са 3200MW и могат да бъдат заместени съответно с осем пъти по-голяма инсталирана мощност, т.е. от 25600MW във фотоволтаичен парк./ Цената 1 MW фотоволтаичен парк е 850 000 евро./ Необходимите инвестиции за изграждането алтернативния парк възлизат на 43,52 млрд. лева. За осигуряване на потреблението на електрическа енергия през нощта ще е необходима акумулаторна батерия, може би като тази построена от Мъск в Южна Австралия през септември 2018 година на стойност 100 млн. долара.
За поддръжка на честотата и напрежението в електро-преносната мрежа, както и за компенсиране на реактивната енергия е необходима ТЕЦ на природен газ. Инсталираната мощност на тази ТЕЦ трябва да е не по-малко от 3000 MW за да компенсира в зимните, студени, снеговити и мъгливи дни, липсата на ток от фотоволтаиците. Проблем ще бъде, както обърна внимание на аудиторията проф. Валентин Колев от Техническия университет в София, какво ще се прави през летните месеци с тези 25600MW, когато потреблението на ел. енергия пада до 4000 - 4500 MW. Може би АЕЦ „Козлодуй” ще трябва да бъде спиран от април до октомври, което е абсолютно невъзможно. Не само на икономистите, но и на всеки непредубеден човек е ясно, че замяната на направените инвестиции в мините и ТЕЦ в комплекса „Марица-изток” за около 12 – 15 млрд. лева, преди да е изтекъл експлоатационният им живот /още 25-30 години/, с нови инвестиции от порядъка над 45 млрд. лева за производство на същото количество електрическа енергия е безумие. Цената на електрическата енергия ще стане недостижима, както за битовите, така и за индустриалните потребители. Тази цена ще върне масово българските граждани към твърдото гориво. При липса на въглища, българските гори ще бъдат подложени на безогледна сеч. Това ще бъде икономическа и екологична катастрофа за страната. Освен това фотоволтаичен парк от 25600MW ще заеме 640000 дка плодородни, земеделски земи в Тракийското поле, които ще бъдат запълнени с бетонни фундаменти за фотоволтаичните панели. За сравнение, заетите площи от котлованите, насипищата на мините, сгуроотвалите и промплощадките на четирите ТЕЦ в „Марица-изток” са около 195 000 дка. Рекултивираните площи са над 45 000 дка и са върнати за селскостопанско и горско ползване.
Оставям на непредубеденият читател да прецени, чии интереси защитават Георги Стефанов и неговите съмишленици, на работещите в комплекса „Марица-изток” ли, на всички българи и на българските фирми разчитащи на електрическа енергия с приемлива цена ли, за здравето на жителите от региона на комплекса ли, на българската природа ли, или на небългарски интереси?
Ако има действително милеещи политици и еколози за българската природа и чистотата на въздуха, то тяхна първа грижа трябва да бъде запазването на минно-енергийният комплекс „Марица-изток” през следващите десетилетия. Това е повече от необходимо, защото:
- Праховите филтри и сяроочистващите системи в ТЕЦ са многократно по-ефективни от предлаганите филтри за монтаж на комините на блоковете и жилищата по градовете и селата, които се отопляват на твърдо гориво. Единственият положителен ефект от последните ще е, че ще се създаде работа на нов вид коминочистачи /може би преквалифицирани миньори и енергетици/, които ще монтират, чистят, ремонтират и подменят тези филтри;
- Ако се премахне квотният данък, цената на електроенергията от комплекса ще се запази ниска цената и на миксираната, която ще се продава на енергийната борса;
- При ниска цена на предлаганата електрическа енергия, много от ползвателите на твърдо гориво за отопление ще преминат на електрическо отопление;
- Последното заедно с електрифицирането на градския транспорт ще допринесе за съществено подобряване на качеството на въздуха в малките и големите селища;
- Подобряването на железопътната инфраструктура и ниската цена на електрическата енергия ще доведат инвеститори, които ще доставят съвременни, скоростни влакове. Комфорът, който те предлагат, ще бъде предпочитан от гражданите, пътуващи на средни разстояния до 600 км. в България и до съседните страни, пред автотранспорта и самолетите. Това ще намали съществено емисиите от вредни газове в това число и на въглероден диоксид в цялата страна;
- Не на последно място е запазването на плодородната тракийска земя за производство на чисти храни;
- Не отпада грижата за възстановяване на изсечените и изгорени гори с подходящи, качествени, бързо растящи дървесни видове.
--------------------------------------------------------------------------
* Статията е написана по повод на дискусията в изнесения семинар, организиран от Института за енергиен менджмънт /EMI/ през изминалата седмица
**Мощността на ТЕЦ „Марица-изток 2” е 1650 MW. В ЕСО тя се води 1610 MW , като се отчитат 40MW за собствените нужди на централата. За коректност на сравнението са взети произведените количества ел. енергия от 1000 MW, при това тя не е работила на пълен товар от гледна точка за икономия на разходи за въглеродни квоти, както и от 1000MW на фотоволтаиците.