„Балкански поток“ е стратегически важен за региона
Интервю на инж. Димитър Щерев пред енергийното списание „Enerji IQ Market Report“
Газопроводът „Балкански поток“, преминаващ през България и пренасящ природен газ от „Турски поток“ към Сърбия и другите съседни страни, беше пуснат в експлоатация в началото на тази година, почти едновременно с „Трансадриатическия газопровод“ (TAP ), пренасящ азерски газ от Гърция до Италия. Независимо дали е дилема или иронично съвпадение, „Южният газов коридор“, разработен за да намали руската газова зависимост на Югоизточна Европа чрез диверсификация на доставките с азерски газ, започна своите газови потоци едновременно с „Балканския поток”, който за момента пренася синьо гориво от Русия за Балканите.
„Балкански поток, който беше пуснат в експлоатация в началото на 2021 г., представлява един интегриран и стратегически жизнено важен газопровод не само за България, но и за няколко европейски държави, защото ще осигурява устойчиви доставки на природен газ от няколко източника: от „Турски поток“, от газопроводите TANAP, TAP и ре-газификационните терминали за втечнен природен газ в Турция и Гърция “, каза Димитър К. Щерев, бивш ръководител на управление „Съхранение на природен газ“ в Булгартрансгаз “ЕАД, в ексклузивно изявление за списание Enerji IQ Market Report, Турция.
По отношение на мащаб и капацитет, „Балкански поток е важен Европейски газов проект. Реализацията на такива проекти не се случва често в газовата индустрия, казва Д. Щерев, като същевременно от своя гледна точка подчертава приноса на този проект към развитието на газовите сектори на страните от Югоизточна Европа.
„Колкото по-скоро се преодолее натрупаното недоверие между държавите и изкуствено изградените идеологии на временни конюнктурни обстоятелства от политическо и от друго естество, толкова по-скоро ще се види, че газопроводът «Балкански поток» е стратегически важен и необходим не само за Турция и България, но също и за Европейския съюз ", добави Димитър Щерев.
„Балкански поток“, често критикуван, че позволява на „Газпром“ да поеме контрола над всички критични изходни точки по маршрута, е газопровод с диаметър 48", преминаващ от граница на България с Турция към западната и граница със Сърбия. Дължината на газопровода е 474 км, а дължината на сръбския участък е 400 км.
Въпреки различните мнения, Димитър К. Щерев, който от 2008 г. е член на Международния газов съюз, Работен комитет по „Съхранение на природен газ“ твърди, че на страните от Югоизточна и Централна Европа се предлагат възможности за реална диверсификация на доставките на природен газ, което няма да направи страните в тази част на Европа, зависими от възможни междудържавни конфликти в бъдеще, както това се случи през студената зима на 2009 г. „Следващите поколения след нас ще имат какво да научат и какво да използват в продължение на много години", добави Д. Щерев .
Освен новите инвестиции в тръбопроводи, през последните няколко години България полага усилия за по-ликвиден газов пазар, създавайки през януари 2019 г. Газов Хъб „Балкан“, като в тази връзка Димитър Щерев сподели своите виждания, относно Газов Хъб „Балкан“ и неговото взаимодействие с „Балкански поток“.
Д. Щерев описва ролята на Газов Хъб „Балкан“ по следния начин:
„Въз основа на възможността значителни количества природен газ от различни източници да постъпят през определени реални входни точки за по-нататъшно транспортиране чрез „Балкански поток“, беше формулирана концепция за създаване на територията на България на Балкански Газоразпределителен Център (Газов хъб „Балкан“). Идеята за създаване на такъв регионален газов център се подкрепя от благоприятното стратегическо географско местоположение на Турция, България и Сърбия, от добре развитата инфраструктура за пренос и съхранение на природен газ в Турция и в България, допълнена чрез Междусистемните газови връзки с Гърция и Румъния ”.
Визията за такова предприятие за разпределение и борса за търговия с газ се основава изцяло на контекста на Европейските цели за създаване на взаимосвързан и интегриран Европейски пазар на газ, както и в подкрепа на плановете за развитие на Общо-Европейската Газова Инфраструктура.
Освен това Газов хъб „Балкан“ представлява търговска платформа, целяща успешно да се превърне в първото ликвидно търговско предприятие в региона на Югоизточна Европа, наред с Турската енергийната борса „EXISTS”.
По отношение на дългосрочните си планове за развитие, Газов хъб „Балкан“ се идентифицира и действа в изпълнение на следните стратегически цели:
- Подобряване на прозрачността и ликвидността на пазарите на природен газ в региона на Югоизточна Европа,
- Създаване на надежден, стабилен и интегриран регионален пазар на газ, способен да отговори на нуждите на търговци, клиенти и потребители в дългосрочен и краткосрочен план,
- Подобряване на енергийната сигурност и създаване на допълнителни възможности за диверсификация на източниците на природен газ.
За изпълнението на тези ключови стратегически цели се дава приоритет на осигуряването на по-нататъшна взаимосвързаност и устойчиво регионално сътрудничество между пазарите в Югоизточна Европа, което създава условия за сигурност на доставките, за засилване на либерализацията и за увеличаване на ликвидността на националните пазари на газ.
Освен това в дългосрочен и краткосрочен план, за Газов хъб „Балкан“ са разработени следните оперативни цели:
Осигуряване на регионална обменна платформа за търговия с природен газ в условия на конкуренция, прозрачност и недискриминация,
- Осигуряване на среда с конкурентни цени за потребители и търговци,
- Осигуряване на условия за търговия със стандартизирани продукти с минимизирани рискове за участващите страни,
- Осигурете прозрачност на транзакциите и недискриминационен достъп до електронната платформа за всички участници на пазара.
Димитър К. Щерев, който в периода 2013 - 2015 г. беше началник на управление „Съхранение на природен газ“ в „Булгартрансгаз“ ЕАД, предостави съобщение за наскоро стартиралия търг за инженерни услуги за разширяване на Подземното газохранилище „Чирен“ (ПГХ „Чирен“).
Пред реномираното издание инж, Щерев направи оценка на този проект:
„Що се отнася до съхранението на природен газ, най-добрите практики на газовата индустрия показват, че увеличаването на единица капацитет на газопровод със среден или голям диаметър е много по-скъпо от увеличаването на единица капацитет на подземно газово хранилище, прилежащо към дадения газопровод.
В тази връзка, разширяването на ПГХ „Чирен“, СЗ България в посока увеличаване на неговия капацитет (а именно: Активен обем на газа - до 1 млрд. куб. м и дневна производителност при нагнетяване и добив - до 10 млн. куб. м), може да се използва, като ефективен инструмент, както за оптимизиране на експлоатационните параметри на «Балкански поток», така и за намаляване на времето за възвръщане на направените инвестиции при изграждането на самия газопровод (CAPEX) ”.
По-конкретно, постигането на увеличени темпове на добив на природен газ от ПГХ „Чирен” след разширяването му, създава условия за рационално използване на инсталираните компресорни мощности на „Балкански поток” и на Газовия интерконектор Гърция-България, IGB („Комотини - Стара Загора”), в посока на разтоварване на тези мощности.
Симулационните изчисления, сравнителните анализи и други мои изследвания показват, че при преноса на около 37 - 40 млн. куб. м газ на ден от България към Сърбия (или ~ 13 млрд. куб. м / годишно, в зависимост от коефициента на натоварване на тръбопровода), в режим на паралелен добив от ПГХ „Чирен” от 6 до 8 млн. куб. м/ден, може да се разтовари (спести) от 20 до около 35% компресорна мощност, инсталирана на „Балкански поток”.
Направените допълнителни симулационни разчети показват, че когато дневния добив от разширеното ПХГ „Чирен” достигне 10 млн. куб. м / ден, спестената (разтоварената) компресорна мощност за определен период от време може да достигне 40% и дори повече. Всичко това има значимо положително икономическо въздействие върху проекта за разширение.
Днес почти всеки европейски енергиен документ говори за развитие на свободен газов пазар, за диверсификация на доставките на газ, за открита конкуренция, за недискриминационни подходи, за равен достъп до газопреносните системи на държавите, за прозрачни търговски отношения и т.н. В тази връзка част от капацитета на разширеното ПХГ „Чирен” може да бъде отдаден под наем на чуждестранни участници, които несъмнено биха могли да имат дял в диверсифицираните доставки на газ за „Балкански поток”.