Как да забравим за пластмасовите прибори и чаши до юли 2021 година

Може да ви се стори странно, все едно да се върнете 50 години назад, когато хората са си кърпели дрехите, защото са нямали възможност да си купуват нови, използвали са кърпи вместо памперси или са пиели от една чаша. Причината тогава са били липсата на възможности и ниските доходи. Днес, когато имаме много възможности и сме задоволени отвсякъде от всякакви „еднодневки“ - продукти за еднократна употреба, имаме избор. Нека да изберем опазването на природата. Тъкмо бяхме започнали да правим крачка напред и да се замисляме за опазването на околната среда с използването на торби за многократно пазаруване. Бързо още преди COVID-19 или заради него забравихме и предпочетохме еднократните пластмасови продукти, които може да хвърлим след доставката на храна в болници, училища, вкъщи, найлоновите торбички за обувките на децата в детските градини.

Да забравим за „еднодневките“

Според Елеонора Йосифова от „Грийнпийс“ -България трябва да разбием няколко основни мита, че пластмасовата посуда е стерилна, не е. Или пък е по-добре да изхвърлим отколкото да измием, имайки предвид, че основният съвет по време на COVID-19 е да се измиват продуктите на висока температура с препарат. Пластмасовите съдове не са по-чисти, виждаме как бъркалките, сламките и приборите са отворени в чаши, от които всеки бърка.

От юли месец трябва да забравим за използването на клечки за уши (с изключение на използваните за медицински цели), прибори за хранене (вилици, ножове, лъжици и пръчици), чинии (включително хартиени чинии с пластмасов слой), сламки (освен за медицински цели), бъркалки за напитки, дръжки за балони, контейнери за храна, напитки и чаши от експандиран полистирол. Те трябва да бъдат заменени с алтернативи за многократна употреба. Чашите и кутиите за храна за еднократна употреба не влизат в пълната забрана, за тях ще имаме кратък преходен период до 2029 година.

Много страни вече започнаха да прилагат ограничения, но българското Министерство на околната среда и водите още не е предложило промени, които да ограничат използването на еднократните пластмасови изделия. Според него „естествено“  намалява използването й заради COVID-19. С 30% е намаляло използването на пластмасовите прибори заради затворени заведения и ресторанти, но пък за сметка на доставките на храна за вкъщи, коментира Цветанка Тодорова от Българска асоциация „Полимери“. Бизнесът е скептичен, че до юли изискванията могат да се изпълнят. Първо още няма информация дали е започнала работа по законодателни промени. Второ има сериозни изисквания за маркировка на чашите, мокрите кърпи, тампони и тютюневите изделия. На трето място спорно е колко добри са алтернативите на пазара като хартиени и метални прибори като се има предвид, че и за тях се изразходват ресурси като дървета, вода, препарати, отделно и те трябва да се събират разделно, а биополимерите да се компостират.

Продукти от хартия, метал, дърво или биополимери са варианти, но не са най-ефективните решения. Според Елеонора Йосифова е важно да се убедим най-после, че най-добрата алтернатива са продуктите за многократна употреба.

„Сигурна съм, че всеки от нас при 90% от случаите може да пие напитката си без сламка“, категорична е Елеонора Йосифова. Ако все пак държим може да го направим със сламка от метал, стъкло, пшеница, бамбук. Металните сламки могат да се измиват в съдомиялна машина на високи градуси, дори в магазините вече се продават сламки за многократна употреба. Така че като ходим в планината или на разходка, да си носим собствена сламка за многократна употреба. Така ще ни излезе и по-евтино вместо да купуваме няколко големи пакета годишно.

 „Депозитна“ чаша или наливен шампоан

Знаете ли, възможните алтернативи стават все по-иновативни и дори революционни. На пазара вече се предлагат клечки за уши от хартия, от бамбук, но дори такива за многократна употреба, които може да ползвате цял живот.

За пластмасовите дръжки за балони може да се ползват всякакви алтернативи от дървени пръчки или други подръчни материали от вкъщи. За празника можем да бъдем иновативни и да си изработим сами с подръчни материали или ако не можем да си купим хартиени.

А приборите за еднократна употреба могат да бъдат заменени с метални за многократна употреба. Най-добре е да си носим към офиса собствена вилица, кутия и бутилка за пиене на вода. Много хора започнаха да правят това отдавна, а с home office – а пластмасовите бутилки за вода постепенно отпадат като алтернатива.

Може да заменим чашките със стъклени или такива за многократна употреба. Знаем, че веществата от пластмасата преминават в напитката и тя няма същия вкус, затова просто си вземете собствена чаша, съветва Елеонора Йосифова.

Ако не ви се носи, има вече заведения в София, които работят с депозит за чашата. Може да носите собствена или да използвате тяхна срещу депозит. Тръгвайки за парка на никой няма да му натежи, вземайки традиционно разни неща, няколко стандартни метални лъжици или собствена чашка. Вместо да си купим вода с още една пластмасова бутилка за изхвърляне може да си налеем в бутилка от вкъщи.

Ще ви учудим или не, но има решения за използване на иноксови чаши в детските градини, които могат да бъдат персонализирани и тематични. На различни фестивали в страната се използва депозитна система за чаши за бира например, за които заплащате такса и след това си я връщате и ви връщат депозита обратно. „В някои от случаите тези чаши толкова се харесват, че хората ги задържат за себе си. На такива масови събития това спестява разходи на организатора и на общината да почисти“, разказва Йосифова.

В големите супермаркети е напълно възможно по примера на някои вериги да си напълним чаши от голям контейнер кола и бира.

Вече има и магазини, от които може да си пазарувате само насипни продукти, сред които с изненада може да научите, че има шампоани или душ гелове директно от производителя. От тях може да напълните във ваш съд или собственост  на компанията, в който да си доливате всеки път.

Всъщност дори по-евтино ще ви излезе ако си вземете красив диспенсер и пазарувате най-малкото от големи опаковки, за да доливате всеки път когато се изпразни диспенсера. Всички тези стъпки са колкото малки толкова и революционни, защото сме свикнали на по-различен начин на живот. Но вместо да показваме стандарта на еднодневните, може да покажем мисълта за природата. Само за едно лято в България изхвърляме достатъчно пластмасови опаковки, че да покрият площта на всичките ни черноморски плажове. Отпадъкът може да бъде ресурс, ако го изхвърляме правилно. Но трябва да се учим ежедневно.

Кафяви кофи за биологични отпадъци

Знаете ли, че не е правилно да хвърлим биологичния си отпадък заедно с найлоновата торбичка? Това предизвиква гниене. На депото тези торбички също допринасят за бързото гниене и за неприятните миризми. Най-добрият вариант е да се въведат кафяви кофи за органичен отпадък, които да изхвърляме без торбичките, които използваме в момента.

Вариант е домашното компостиране в кофа вкъщи, но трябва да се разбърква, за да се поддържа боклука сух или да се добавя малко хартия или трици за обиране на влагата. В някои части на столицата вече има обществени компостери, където може да се изхвърлим собствения компост. Много мивки в европейските държави имат приспособления, които режат боклука и го рециклират като го подготвят по –ефективно за компостиране.

Да мислим „де-позитивно“

До 2029 г. трябва да събираме разделно за рециклиране 90% от пластмасовите бутилки с вместимост до 3 литра. Сегашното ниво на събираемост е 10-15%. Тази висока цел не е възможно да бъде изпълнена без въвеждането на пряк паричен стимул за потребителите, а именно възвръщаем депозит върху всички пластмасови бутилки за напитки.

Депозитната система е приложим вариант навсякъде в Европа. Хората така или иначе плащат за опаковката на храната и на водата, част от тези средства могат да им се връщат. Тази инициатива трябва да дойде от Министерството на околната среда и водите, от общини в партньорство с бизнеса. Вместо това обаче екоминистерството прехвърля отговорността върху общините и потребителите. А всъщност отговорността е на първо място на производителите, които също трябва да бъдат стимулирани да започнат да събират пластмасовите бутилки обратно. Всъщност до 2029 г.  25% от новите бутилки трябва да са от рециклирани суровини, което плавно ще започне да променя и техните нагласи. Това не са норми, които само ЕК ни налага, това са норми, които са важни за нас самите.

Вече 16 години сме свидетели на слабия успех на системата с цветните контейнери по улиците. България е на едно от последните места с 22% на картата на Европа за процент на пластмасовите бутилки, които се събират обратно. Страните с най-високите проценти са и 10-те държави, които използват депозитна система за връщане на бутилки (Хърватия, Дания, Естония, Финландия, Исландия, Литва, Норвегия, Швеция, Германия, Холандия).

От екоорганизациите предлагат въвеждане на задължителен депозит върху еднократните пластмасови бутилки за алкохолни и безалкохолни напитки, който купувачите могат да получават обратно във всяка точка на продажба, без нужда да доказват покупката с касова бележка.

Търсенето на решения на пластмасовия проблем на България трябва да се съсредоточи върху широкото възприемане на изделия за многократна употреба, вместо да се насърчават био-базираните, биоразградимите или други материали за еднократна употреба. Например, компостируемите торби не решават проблема с еднократната пластмаса, но са приемлив вариант само при ефективно работеща система за разделно събиране на хранителни и растителни отпадъци от всички домакинства – каквато трябва да е въведена във всички членки на ЕС, включително и у нас, най-късно до края на 2027 г.

Поради липсата на подходящи мерки и от страна на Министерство на здравеопазването, почти всяка българска детска градина продължава да изхвърля над сто и тридесет хиляди (130 000) еднократни пластмасови чашки годишно. Тяхната стойност възлиза на 3000 лева – сума, достатъчна, за да се закупят хигиенични индивидуални чаши за многократна употреба за всички деца. Това е най-добрият начин да предадем днес правилно възпитание на утрешните отговорни жители на планетата, а именно – посланието, че Земята не е за еднократна употреба.

Снимка 1: България е на едно от последните места с 22% на картата на Европа за процент на пластмасовите бутилки, които се събират обратно (чрез разделно събиране или изпозлване на депозитната система)