Пластмасовите чашки с етикет от 3 юли 2021 година

Всички пластмасови чаши, мокри кърпи и тютюневи изделия от 3 юли ще имат етикет за съдържанието на пластмаса и това е задължително за всички производители на пластмасовите изделия в Европа. Регламентът бе публикуван в края на 2020 година и определя правилата относно маркировката на пластмасовите опаковки и чаши за напитки. Той е свързан с директивата за ограничаване употребата на пластмасовите продукти.

В Директива на ЕС 2019/904 се определят общите изисквания по отношение на маркировката върху определени пластмасови продукти за еднократна употреба, които често се обезвреждат по неподходящ начин. Това са дамските превръзки, хигиенни тампони и апликатори за тампони, мокрите кърпи, тютюневите изделия и чаши за напитки.

Маркировката цели да информира потребителите за наличието на пластмаси в продукта; за начините за обезвреждане на отпадъците, които трябва да се избягват за продукта; и за отрицателното въздействие върху околната среда, произтичащо от замърсяване или друг неправилен начин за обезвреждане на отпадъците от продукта.

Специфичните изисквания са подробно описани като производителите трябва да ги спазват стриктно без да разделят полетата, да спазват размера и тоните цветове. Допуска се дерогация за производителите, които могат да прилагат залепянето на стикери на опаковката на, пуснати на пазара преди 4 юли 2022 г. продукти.

Ще плащаме ли такса за пластмасовите чаши

Посоченият задължителен начин на маркировка ще оскъпи чашите за напитки за еднократна употреба и това оскъпяване ще се пренесе на джоба на потребителя. Освен това ми се струва практически трудно осъществим по начина, по който е предвиден да се направи маркировката, коментира председателят на Българска асоциация “Полимери” Цветанка Тодорова. 

Европейската комисия сравнително късно излезе с регламента за маркировките, едва в края на тази година като се забави около шест месеца, а това беше важно, за да може производителите да имат време да помислят как ще финансират закупуването на нови машини за маркировка на продуктите, в частност пластмасовите чаши за еднократна употреба.

От юли месец по правилата на същата директива трябва да изхврълим от ежедневието си пластмасовите изделия за еднократна употреба като клечки за уши (с изключение на използваните за медицински цели), прибори за хранене (вилици, ножове, лъжици и пръчици), чинии (включително картонени чинии, защото са импрегнирани с пластмасов слой), сламки (освен за медицински цели), бъркалки за напитки, дръжки за балони, контейнери за храна, напитки и чаши от експандиран полистирол.

Ние още не сме започнали

България още не е предприела стъпки за промени в законодателството за ограничаване и забрана на тези продукти. Това не влиза и в проекта за промени в Закона за управление на отпадъците, приет днес на първо четене в пленарна зала. Най-вероятно ограничаването на пластамасовите продукти и изискванията за тяхната маркировка ще се уреди в наредба, коментира Цветанка Тодорова. От екоминистерството очакваме да разберем на какъв етап се намира подготовката на тези промени и какво точно предвижда. Според МОСВ пластмасовите отпадъци “естествено” ще намалеят във връзка с COVID-19.

До 2029 година ще има кратък отлагателен период преди тотално да се откажем от пластмасовите чаши за напитки и битилки с вместимост до 3 литра. Според Цветанка Тодорова обаче ограничаването в потреблението ще е свързано с налагане на потребителска такса, такава каквато има за полимерните пазарски торбички. Но посочи, че продуктовата такса, която се заплаща в момента за торбичките и вероятно ще се заплаща за чашите към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда трябва да се използва след това целенасочено за рециклирането на отпадъците от тези опаковки.

Използването на пластмасовите прибори за еднократна употреба е намаляло с 30 % в България, коментира Цветанка Тодорова.  Преди няколко години са направени инвестиции за милиони левове в ново оборудване за производството им. Забраната за употребата им фактически води до директни загуби, тъй като със същата машина не може да се произвежда друго изделие.

Кризата с COVID-19 не промени лошите ни навици - да използваме множество пластмасови чашки, бъркалки, сламки и торбички за еднократна употреба, които лесно може след това да изхвърлим. Показаха го тоновете отпадъци, които изплуваха в реките.

Алтернативите са хартия, метал, биопластмаси, които са по-скъпи, също така и е възможно да има недостиг на суровина заради потенциалното повишаване на търсенето на биополимери. Според Тодорова да заменим пластмасовите изделия като бъркалки и прибори с дървени или метални не винаги е по-хигиенично, повече щадящо околната среда и ресурсите. Според неправителствените организации алтернативите на еднократните пластмасови продуктти са продуктите за многократна употреба. Но пластмасовите прибори не са нито по-хигиенични, нито по-екологични. От сламките може изцяло да се откажем или да си купим метални за многократна употреба като по-висока цена ще дадем еднократно. Приборите могат също да бъдат метални или дървени, но винаги може да вземем със себе си своите собствени, може да ползваме и собсвтената чаша или бутилка като излизаме навън. Какви още интересни начини да заменим пластмасата може да видите в Dir.bg:

10 практични начина да откажем пластмасата | Бизнес.dir.bg

Разковничето на проблема е промяна на начина на разделно събиране или нуждата от по-голяма информираност на хората, 10 години след въвеждане на системата за разделно събиране у нас тя реално не работи. Пластмасовите бутилки, които трябва да изхвърляме в жълтите кофи за боклук, са най-масовият отпадък, отчитат екоорганизациите особено при своите високопланински почиствания. Следват чашите, опаковките от вафли, торбичките и бъркалките, които най-трудно се събират от природата. От “Грийнпийс”-България предлагат въвеждане на депозитната система за всички пластмасови продукти, както и въвеждането на кафевите кофи за боклук.