Славчо Нейков: Запазването на „американските централи” в „Марица-Изток” трябва да е национален приоритет

Интервю на председателя на УС на Института за енергиен мениджмънт Славчо Нейков пред в. Гълъбови вести

Ако приемем крайното решение да закрием въгледобива в Маришкия басейн с какво ще заменим производството на енергия и как?

Важно е още от началото да уточним, че крайно решение за закриване на въгледобива въобще и конкретно в Маришкия басейн няма – такова не е налагано нито от страна на Европейската комисия, нито е взето от страна на българските институции. Има обаче много сериозни причини да се мисли в по-принципен контекст по темата.

По-нататъшното използване на въглищата обективно е свързано с два проблема, които имат и световно, и европейско, и национално измерение. Единият е, че електроенергията, произвеждана от тях, е все по-малко конкурентна спрямо тази, произвеждана на база други източници. Другият проблем е свързан с опазването на околната среда и световния проблем относно измененията на климата.

В национален и регионален план въпросът за постепенното закриване на въгледобива, което ще се наложи поради изложените по-горе причини, има много важни икономически и социални измерения, защото с тази дейност е свързано икономическото развитие не само на няколко области в България, а на страната като цяло. Допълнително, това засяга препитанието на десетки хиляди семейства, а оттук на преден план излиза много силно социалният фактор.

На този фон намирането на правилните стъпки нито е лесно, нито е бързо. И това има и пряко отношение към конкретния Ви въпрос – в икономически порядък заместването на съществуващите мощности, които особено през зимния период гарантират до 60% от нужната на страната електроенергия безспорно ще е сложен процес. Ето защо тези, които вземат решения, трябва не само добре да помислят какво ще правят, но и добре да го обяснят на хората. Компенсирането на такива мощности не може да стане изведнъж, но за това е нужно стратегическо мислене, което не винаги се наблюдава. Опции за тяхната постепенна замяна във времето със сигурност има – природен газ, ядрена енергия, водород, възобновяеми източници и др.; да не забравяме и развитието на технологиите, вкл. и за съхранение на електроенергията, които също се развиват с бързи темпове. Дяволът в случая обаче е в процеса, с който тази замяна ще се осъществи – той трябва да е ясен, логичен и непротиворечив, за да бъде ефективен. Допълнително държавата трябва да отчете и факта, че някои от наличните мощности (които са в частни ръце като КОНТУРГЛОБАЛ МАРИЦА ИЗТОК 3 и AES ГЪЛЪБОВО) отговарят на най-съвременните екологични изисквания и могат да работят още много години, като тяхната по-нататъшна интеграция в енергийния микс на страната следва да бъде заложена още от сега.

Не съм специалист по технологиите, свързани с изгарянето на въглища, но зная, че се работи върху методи в това отношение, които са свързани с много по-екологично и ефективното им използване.

Така че на практика има достатъчно възможности и за усъвършенстване ползването на въглищата, и за тяхната постепенна замяна, но искам отново да подчертая – не става дума за утре, а става дума за процес, в който трябва да бъдат отчетени редица фактори. И интересът на хората е на първо място – този интерес включва и опазване на здравето им, и осигуряване на заетост, и създаване на оптимална среда за живота на заетите във въгледобива и техните семейства. Трябва обаче да сме наясно с едно – чисто икономически нещата не могат да продължават по старому и активното участие на всички в процеса на реформи е предпоставка за постигане на максимални резултати.

Докога има смисъл да се поддържат рудниците, защо и как?

Въпросът Ви е принципен и аз ще отговоря принципно. На теория България има юридическа възможност да оказва някаква подкрепа на въгледобива чрез законоустановени механизми до 2025 г. Оттам нататък пазарните сили ще бъдат тези, които изцяло ще диктуват съдбата на въглищата – а както вече посочих, конкуренцията е много силна и те едва ли ще издържат на нея. Ето защо сега е време да се планират разумно следващите стъпки. Хубавото е, че Европейският съюз предвижда огромни средства да подпомогне процесите на реформи особено във въглищните региони, но ефектът от това ще зависи изцяло от поведението ни в България.

Могат ли да бъдат запазени Централите в комплекс "Марица-изток" и на основата на какъв ресурс те ще могат да произвеждат енергия?

Мисля, че в рамките на въпроса Ви много ясно трябва да отчетем един обективен факт. Държавните дружества (ММИ и ТЕЦ МИ 2) са в доста тежко финансово състояние и въобще не е ясно дали то ще се промени към по-добро – аз лично не съм оптимист в това отношение. Каква ще бъде по-нататъшната политика на държавата спрямо тях като собственик аз не знам, но прилаганите административно-командни методи на изкуствено поддържане не могат да продължат дълго ако няма сериозни икономически и технологични реформи. Тези реформи със сигурност трябва да засегнат и използвания въглищен ресурс, ако държавата иска дружествата да оцелеят. Пак подчертавам обаче, че става дума за процес, а не за еднократна стъпка.

Частните дружества не само стоят много по-добре в икономически план, но – особено двете американски централи – са реален и безпроблемен гарант за производството на около 17 % от електроенергията в национален мащаб; а и – както вече посочих – работят при пълно спазване на всички екологични изисквания. Така, тяхното запазване и осигуряването на оптимални условия за работата им трябва да е национален приоритет както докато изтекат договорите им, така и с оглед по-нататъшното им интегриране в интерес на енергийната сигурност на страната. За съжаление, периодично наблюдаваме политическо заиграване с темата за това, което някои наричат „прекратяване на договорите“ им, а това е в ущърб и на националното, и на международното право, и може да доведе до много сериозни последици. Що се отнася до ресурса, който те ще използват, със сигурност собствениците им ще преценят най-правилно и в икономически, и в екологичен план – безспорно е обаче, че въглищата ще бъдат суровина поне още няколко години.

Как могат да бъдат защитени икономическите, социалните и екологични интереси на местното население?

За мен най-важното в случая е хората да не бъдат залъгвани, а от страна на държавните институции да им бъде обяснено какво предстои, защо и как. Разбира се, това на първо място предполага самите държавни институции да са наясно по тези въпроси, а политиците да не мислят само за резултатите от предстоящите избори и да обещават неизпълними неща или да говорят това, което хората биха искали да чуят.

Обективно, за да се защитят икономическите и социалните интереси на хората, като същевременно се подобрява екологичната среда, са нужни реформи. Тези реформи са свързани както с усъвършенстване работата на съществуващите мощности, така и със създаване на нов вид производства, вкл. и на база нов тип технологии. Това от своя страна предполага и нов подход към обучението, и преквалификация на вече работещите. Пак искам да посоча, че, за разлика от друг път, сега има огромни европейски средства именно за разходи в тези направления. Използването им обаче зависи на първо място от хората по места и от местната власт – те трябва да погледнат на ситуацията с нужния реализъм и да предлагат активно какво и как да се промени.

Бих искал да напомня, че Европейският съюз отпуска средствата и те реално са предвидени и за България, но усвояването им ще бъде възможно само ако се представят конкретни и реални идеи, свързани с развитие на нисковъглеродна икономика и преодоляване на последствията в социален план за най-засегнатите региони, каквито са въглищните. И Маришкият басейн е един от тези региони.

Какво е мястото на подхода „отдолу-нагоре“ при справедливия преход?

Благодаря Ви за този въпрос, който в процедурен план е ключов. Както казах, ролята на ЕС в този процес е особено важна по две линии – обезпечаване на финансирането за справедливия преход и създаване на правната рамка за използването му.

ЕК изрично подчертава ролята на местните общности в процеса на подготовката на този преход. На практика това означава, че ролята на местната власт, НПО, бизнес, синдикати е ключова. Реално, в момента се подготвят анализи в това отношение и тези общности вече се включват в процеса. Това, разбира се, не означава, че той е лесен – интересите са твърде разнородни, но намирането на общ език и формулирането на общи регионални цели е особено важно. Нищо не може да се реализира без подкрепата и разбирането на тези социални структури.

Ето защо аз бих казал, че подходът „отдолу-нагоре“ в случая е водещ.

Г-н Славчо Нейков е с повече от 28 години непрекъснат стаж в енергийния сектор, включително и като главен секретар на Министерство на енергетиката, Член на КЕВР, експерт в Секретариата на Енергийната Харта в Брюксел, Директор на Секретариата на Енергийната Общност във Виена и др. Ръководител на преговорния екип по глава 14„Енергетика“ в рамките на преговорите за присъединяване на България към ЕС.

Освен работата му като служител в държавни и международни институции, той е бил в ръководството на няколко енергийни компании.

Извън енергийния сектор е работил като прокурор и юрисконсулт.

Г-н Нейков е завършил Юридическия факултет на Софийския университет; има също така и двегодишна специализация по международни икономически отношения, както и магистърска степен по европейска интеграция от Университета “Лимерик” в Ирландия.

От декември 2014 г. е Председател на УС на Института за енергиен мениджмънт.

Член е на Борда на директорите на ЕВРОЕЛЕКТРИК.