Мрежовите цени в България устойчиво са най-ниските в ЕС

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1043
article picture alt description

Институт за енергиен мениджмънт

На 22 януари Евростат осъвремени един от интерактивните си статистически инструменти - този за сравняване на цените на електроенергията и на природния газ в държавите на европейския континент. Новата интерактивна платформа позволява визуализиране на данните в различни разрези, по вид клиенти, нива на напрежение, бандове на потребление, както и според отделните компоненти в пълната цена на енергията, заплащана от потребителите. Последното е особено важно, доколкото ценообразуването, особено на електроенергията, следва най-разнообразни модели в различните държави и често в цената на енергията или в мрежовите цени се съдържат множество плащания за политики, добавки, такси и т.н., които не са експлицитно посочени в сметките като отделен компонент. 

В инструмента на Евростат са зададени по подразбиране следните компоненти в енергийните цени:

Енергия и доставка - включва следните разходи за крайния потребител: разходите за производство на енергия, за агрегиране, разходи за балансиране, разходи за доставка, за обслужване на клиенти, клиентски услуги след доставка и други разходи за снабдяване

Мрежови разходи - тарифи за пренос и разпределение, загуби при пренос и разпределение, разходи за управление на мрежата, за допълнителни услуги, за системно управление и поддръжка и разходи за наем на измервателни устойства, за мерене/отчитане на измервателни устройства

Екологични разходи - данъци, такси, налози или добавки, свързани с качеството на въздуха и за други екологични цели, плащания за емисии на CO2 или други парникови газове

Разходи за капацитет - данъци, такси, налози или добавки, свързани с плащания за стратегически (студен) резерв, плащания за мощност и за енергийна сигурност, данъци върху разпределението на природен газ, добавки за невъзстановяеми разходи и такси за финансиране на енергийните регулаторни органи или пазарните и системни оператори

Плащания за ядрена електроенергия - данъци, такси, налози или добавки, свързани с ядрения сектор, включително за извеждане от експлоатация на ядрени съроъжения, инспекции и такси за ядрени инсталации

Разходи за ВЕИ - данъци, такси, налози или добавки, свързани с насърчаване на производството на електроенергия от ВЕИ, енергийната ефективност и високоефективното комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия 

ДДС - данък добавена стойност

Други - в някои държави-членки като Германия, Гърция, Испания, Португалия в сметките се включват и други невъзстановими плащания - напр. за специфични инструменти за насърчаване, или свързани с други, неенергийни услуги и данъци, др.

По такъв начин, след избор на детайлизиран преглед на електроенергийните разходи по компоненти за домакинствата в 38 държави от европейския континент, за 2019 г. се визуализира следната графика по-долу.

Не е изненада, че България остава на последно място сред държавите-членки на ЕС с пълна цена от 0,0976 евро/кВтч, около при пъти по-ниска от най-високата в Германия, с пълна цена от 0,2992 евро/кВтч и 2,5 пъти по-ниска от средната за ЕС-28. Съпоставими са цените в Турция и Молдова.

При съпоставка със съседните пазари, с които се предполага, че ще бъде постигнато ценово сближаване при либерализация и обединение на пазарите, се вижда, че домакинствата в Румъния плащат с 42% по-високи сметки, а тези в Гърция плащат с 70% повече. Електроенергийните разходи на домакинствата в западните ни съседки на свой ред са средно с 18% по-ниски от българските.

Ако се класират същите държави само по компонента разходи за енергия и доставка, България се придвижва в средната част на графиката, на 21 позиция, изравнявайки се с Румъния,  Словения, Словакия, Люксембург, Латвия, Дания. Очаквано, на челните места са островните европейски държави и Италия и Испания, с около два пъти по-високи енергийни разходи. Средните разходи за енергия в ЕС-28 са 35% по-високи от тези в България.

По-тревожна е съпоставката на мрежовите компоненти в домакинските сметки в европейските държави. При все по-амбициозните цели и драматични изисквания пред мрежовите компании в контекста на нисковъглеродния преход и кръговата икономика, мрежовите разходи в България остават устойчиво сред най-ниските нива не само в ЕС, но са на 35-то място от 38-те европейски държави, включени в последните верифицирани статистически данни на Евростат за 2019 г. След нас са само Република Северна Македония, Малта и Грузия. 

Мрежовите разходи в България (0.0256 евро/кВтч) са 3-4 пъти по-ниски от шампионите Белгия, Лихтенщайн и Германия и 2 пъти по-ниски от средните за ЕС-28.

Ако все по-високите изисквания към мрежите в следващите десетилетия не намират своето отражение в сметките на крайните потребители чрез съответни ценови решения и регулаторни интервенции, би било логично очакването за тяхното развитие, модернизация и дигитализация да се насочи публичен ресурс, посредством специфични инструменти за подкрепа, европейски средства, публично-частни партньорства, нисколихвено финансиране и т.н.

В досега оповестените стратегии, програми, планове и многогодишни финансови рамки на националните институции този факт не изглежда да се отчита.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща