Парламентът одобри на второ четене промените в Закона за енергетиката
Народното събрание одобри на второ четене промените в Закона за енергетиката, с които отпадат търговете за резервиране на студен резерв за мощности за производство на електроенергия.
Текстовете предвиждат Електроенергийният системен оператор да осигурява необходимите резерви чрез сключване на договори за допълнителни услуги на пазарен принцип - след проведен търг.
Приетите промени предвиждат също така производителите с обща инсталирана мощност от 500 киловата до 1 мегават да излязат на свободния пазар. По този начин на практика се осигуряват допълнителни мощности за ликвидност на борсата от една страна и от друга се подготвя и последващия етап за излизане на пазара на потребители, които в момента попадат в регулирания сегмент.
С промените от 1 януари 2021 година се премахва задължителна пет процентна вноска към Фонд "Сигурност на електроенергийната система" за новите ВЕИ проекти.
В началото на дебата Рамадан Аталай от ДПС отново представи направените от него по-рано предложение за законови промени и ги окачестви "сериозна реформа в енергетиката". Вчера те бяха отхвърлени почти единодушно по време на обсъждането им в енергийната комисия (получиха подкрепа само от два гласа). Сред тях бе и предложението за отпадането на НЕК като обществен доставчик. Припомняме, че включваха и уреждане по напълно нов начин ценообразуване на електрическата енергия, която крайните снабдители продават на битови потребители, както и набавянето на същата от платформите на организиран борсов пазар. Предвид отпадането на ролята на обществения доставчик, се визираха и промени във Фонд сигурност на електроенергийната система с нов компенсаторен механизъм, който обаче засяга крайните снабдители, а съответно и потребителите. От предложенията на Рамадан Аталай единственото, което остана в новите законови промени е това за „зеления водород“.
Впоследствие Аталай ги оттегли предложенията си именно поради липсата на от подкрепа от енергийната комисия. Депутатът коментира, че в срок до 1 юли 2021 г. трябва да имаме пълна либерализация на пазара, с което и мотивира предложението за отпадане на НЕК като обществен доставчик. Припомняме, че според досегашните твърдения пълната либерализация трябва да се случи поетапно до 2025 г., а не до посочената от депутата от ДПС дата. На практика гласуваните промени гарантират именно поетапна либерализация.
Валентин Николов от ГЕРБ обясни, че наистина без пълна либерализация на пазара, търгове за капацитет, няма да има. Той изтъкна, че не това е начинът, тези промени да бъдат правени с предложения за промени между първо и второ четене на законопроекта. Николов настоя за широко обществено обсъждане.
Таско Ерменков от БСП заяви пък, че предложенията на ДПС, са в унисон с управленската политика на ГЕРБ в областта на енергетиката. Той посочи, че е удовлетворен от факта, че мнозинството в тази зала, явно е възприело идеята, че в края на мандата подобни реформи биха били нелегитимни.
С приетите разпоредби се въвежда ангажимент за отбелязване на така нар. "Стандартизиран товаров профил". Валентин Николов от ГЕРБ обясни, че с въвеждането на този профил всички електроразпределителни дружества се задължават да го обозначат във фактурите, които изпращат на своите клиенти. По думите му в зависимост от този профил всеки един потребител на електрическа енергия в България ще може да си избере доставчик. "Това е още едно действие с цел либерализацията на пазара не само на едро, но и на дребно", отбеляза депутатът.
С приетите текстове се разширява обхватът на финансиране от "Фонд сигурност на електроенергийната система" на задължените лица към АУЕР. Така те ще могат да ползват кредитен ресурс за сключване на договори за енергийна ефективност с потребители. Както е известно досега АУЕР нямаше механизъм, по който да отчита инвестициите, направени например от крайните снабдители при крайните битови потребители. Сега се предвижда ред за сключване на рамково споразумение между банките и Фонд сигурност на електроенергийната система. Така например крайните снабдители ще могат да поучават банкови кредити за реализиране на енергоефективни мерки като лихвите по тях ще се изплащат от Фонда.
"Ще може да се формира един финансов ресурс, който ще се инвестира в енергийна ефективност и възобновяеми източници. От този финансов ресурс ще могат да се възползват всички български граждани", посочи Николов, след което уточни, че желаещите ще трябва да отговорят на изисквания, определени в наредба на Министерския съвет.
С приетите текстове в допълнителните разпоредби се дефинира понятието "зелен водород" като: "водород, получен чрез електролиза или други технологии, използващи възобновяеми енергийни източници", както и понятието "междусистемен газопровод". Валентин Николов обобщи, че така се дава възможност България да изпълни своите цели до 2030 г., свързани с декарбонизацията и изтъкна, че страната ни е една от малкото държави, която дава дефиниция на термина "зелен водород". Това е и единственото предложение на Рамадан Аталай, останало в новите допълнения и изменения на Закона за енергетиката.
По предложение на Валентин Николов в Закона за енергетиката се правят промени, с които се гарантира спазването на разпоредбите на евродиректива за газовата инфраструктура до и от трета държава, с което се гарантира, че правилата, които се прилагат за преносните газопроводи, свърващи две или повече държави в ЕС, ще се прилагат и по отношение на преносните газопроводи от и до трети страни.