Експерт: Предстои динамична година за енергийните пазари

Мартин Георгиев, председател на УС на Асоциацията на търговците на електроенергия в България пред сп. Forbes България

За енергийните пазари предстои динамична година, като редица фактори ще влияят върху ценовите нива на енергийните продукти. Справяне с пандемията от корона вирус, метеорологичната обстановка, икономическите показатели и политическите решения ще са сред движещите сили, оказващи влияние върху цените. Тяхното разнопосочно действие и неизвестността увеличават волатилността и крият рискове пред дългосрочното прогнозиране.

По време на ограничителния режим през пролетта на 2020 г. в повечето европейски държави цените на електроенергията и енергийните продукти стигнаха много ниски нива. Причините бяха свързани най-вече с намаленото потребление, съответно намалено търсене. Дневните борсови цени в България паднаха до нива между 15 и 63 лв./MWh, като стойности над 60 лв./MWh бяха по-скоро изключение – за сравнение в края на 2019 г. се търгуваше на цени, надхвърлящи 110 лв./MWh. Станахме свидетели на периоди, в които цените на Българска независима енергийна борса (БНЕБ) падаха до 0.1 лв./MWh.

Подобна беше ситуацията и на другите европейски борси. Най-поразителни са примерите от Германия, където се наблюдаваха цени на електроенергията минус 55 евро/MWh, т.е. производители плащаха на потребители, за да консумират произведената от тях енергия. Търговците на електроенергия в страната от своя страна отчетоха сериозен спад между 10% и 20% в консумираните количества от индустрията и по-малкия бизнес. Въпреки това спадът в общото потребление беше минимален, тъй като се увеличи консумация­та на домакинствата, защото хо­рата бяха принудени да работят и да прекарват по-голяма част от времето си вкъщи. След отхлаб­ването на мерките и плавното възстановяване на икономическа­та активност цените бавно за­почнаха да възстановяват своите позиции, като в края на 2020 г. са близки до нивата от преди панде­мията.

Освен влиянието на коронавиру­са съществено за българския елек­троенергиен пазар беше елимини­рането на търговията на гъвкави продукти на енергийната борса, което извади от пазара най-пред­почитаните продукти и отряза възможностите на ВЕИ произво­дителите да хеджират продажбе­ните си цени за месеци или година напред. Прекратяването на този вид предлагане прехвърли почти цялата търговия на дневна база, а както е известно, дневната тър­говия е високорискова, с голяма це­нова волатилност. Вследствие на това пазарът на електроенергия се колебаеше в различни крайности от ниски цени до изключително ви­соки. Тази тенденция ще се запази и през 2021 г., ако не бъде възста­новено дългосрочното предлагане.

От страна на търсенето през 2020 г. трябваше над 300 хил. биз­нес потребители да се присъеди­нят към мрежата за ниско напре­жение и да излязат на свободния пазар. Обаче само около 15–20% от тях смениха крайния си снабдител с търговец на свободния пазар. Ос­новният фактор за това е нисък интерес на много малките фирми, при които разликата в месечна­та сметка на свободен и регули­ран пазар би била 1–2 лв. Повечето предпочетоха да останат при до­сегашния си доставчик чрез типов договор или в ролята му на търго­вец на електроенергия.

Очаквам през 2021 г. след изти­чането на типовите договори да има нова вълна на малки клиенти, преминаващи към търговец на сво­боден пазар. Подобно изкарване на пазара е заложено и за битовите потребители, като срокът е 1 юли 2021 г., но по мое разбиране тях­ната миграция към свободния ще бъде отложена за по-късен етап. Първо заради слабия успех при миг­рацията на бизнес потребителите и поради социалния аспект на це­ните на електроенергията за до­макинствата в България. Партии­те се притесняват от евентуално увеличение на цените за домакин­ствата и отлагат този процес.

Трябва да имаме предвид, че българският енергиен пазар е добре свързан със световния и движения­та на котировките на енергийни­те продукти оказват съществено влияние в страната. Измененията на финансовите индекси, отразява­щи промените в стоковите пазари, също рефлектират върху цените на електроенергията и енергийни­те деривати.

През последните години драстичното уве­личение на квотите за въглеродни емисии доведе до ръст в цената на електроенергията, произвеждана от топлоелектрическите центра­ли (ТЕЦ). В регион, където голяма част (над 40%) от производство­то идва от ТЕЦ, ефектът беше ежегоден ръст в цените на елек­троенергията, обхванал периода от 2016 до 2019 г. включително. Движенията на пазара на емисии в голяма степен зависят от евро­пейските политики. В тази връз­ка предстоящото решение за на­маляването на емисиите в съюза до 55% или 60% до 2030 се очаква да има сериозен ефект. По отно­шение на CO2 квотите водещите анализатори очакват, че ръстът ще продължи и през следващите ня­колко години, като очакваните це­нови нива за 2021 може да достиг­нат диапазона между 30 и 40 евро/тон. Това повишение ще постави допълнителен ценови натиск върху ТЕЦ-овете, като тяхната работа без допълнително субсидиране ще бъде почти невъзможна поради ви­соките им разходи за емисии.

Климатичната политика на ЕС е съсредоточена, от една страна, към ограничаване работата на за­мърсяващите централи и, от дру­га, към стимулиране на техноло­гиите, използващи възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Имен­но ВЕИ са в центъра на трансфор­мацията на електроенергийните системи и пътя към нисковъгле­родна икономика. Голяма част от мерките, заложени в Зеления пакт, целят подкрепа именно на такива проекти. Затова може да очаква­ме в близко бъдеще все по-голямо­то интегриране на ВЕИ както на индустриално ниво, така и на ниво домакинства. Големият дял на това непостоянно производство обаче крие предизвикателства пред управлението на електрое­нергийната система и нейното ба­лансиране.

Вследствие ще ставаме сви­детели на интегрирането на все по-умни технологии, които да управляват както производството и мрежите, така и съхранението на електроенергия. Системите за съхранение, базирани на батерии, придобиват все по-голяма популяр­ност в страните от Западна Ев­ропа и е само въпрос на време да достигнат и до България. Смарт грид технологиите и управление­то на потреблението (demand response) по примера на Англия и Германия ще засегнат и най-мал­ките консуматори, които прите­жават системи за производство и съхранение на електроенергия.

В България от 2019 г. се при­емат частични облекчения за нови ВЕИ мощности, така че те да мо­гат конкурентно да участват на пазара на електроенергия. Това за­едно с намаляването на цените на оборудването допринася за инте­реса на пазарните участници към тях. Очаквам през следващата го­дина да видя изпълнени нови ВЕИ проекти, най-вече фотоволтаич­ни, но и вятърни централи, които ще бъдат изграждани за собстве­но потребление от страна на индустриалните консуматори или за директно участие на пазара на електроенергия.

Съществено от гледна точка на пазара на едро ще бъде обедине­нието (market coupling) на българ­ско-румънската и българско-гръц­ката граница, планирано за средата на 2021 г. По този начин обедине­ните борсови пазари ще предоста­вят единна цена до размера на на­личния трансграничен капацитет, който за Румъния ще бъде око­ло 800 MW. Ще наблюдаваме още по-голяма ценова конвергенция на регионалните цени и по-малки въз­можности за арбитраж между бор­сите, което трябва да доведе и до намалена волатилност на цените.

По отношение на природния газ развитието на инфраструктурни­те проекти ще играе съществена роля. От 2020 г. входната точка за руския газ към България се из­мени от румънската на турската граница. Причината е доставка по изцяло новото трасе на „Турски поток“, което заобикаля Украйна. Планираните газови връзки с Гър­ция (ICGB) и със Сърбия трябва да бъдат завършени през 2021, като те ще увеличат възможности­те за търговия с природен газ от различни източници – азерски газ и LNG, и ще разширят износните и вносните потоци през България. Още един проект, който е на фо­кус, е възможността за внос на румънски газ през новия тръбопро­вод между Русе и Гюргево, както и през съществуващия при Негру Вода/Кардам. Предпоставките за развитието на газовия пазар през 2021-а са налице. Газовата бор­са стартира своята работа през 2020, но още е в начален етап на развитие и търгува малка част от газа в страната. Очакваните нови количества определено ще засилят търговията и ще привлекат пове­че търговци на пазара.