БНБ ревизира прогнозата си за българската икономика

Българската народна банка (БНБ) очаква през 2020 година брутният вътрешен продукт (БВП) да се свие по-малко (-4.4%), в сравнение със септемврийската прогноза (-5.5%). Това става ясно от публикувания редовен тримесечен икономически преглед на централната банка на сайта на БНБ.

В същото време очакванията на експертите на БНБ са за по-нисък ръст през настоящата 2021 година – от 4.0% от септемврийската прогноза до 3.7% повишение от декемврийската прогноза. През 2022 година прогнозата също е за по нисък ръст (+3.6%), спрямо нарастване с 3.8 на сто от септемврийската прогноза, но да достигне годишното си ниво нарастване отпреди пандемията.

Като аргумент за променената прогноза авторите на прегледа посочват наличието на значителна несигурност, дори и в краткосрочен хоризонт. Тази несигурност произтича от продължаващото нарастване на броя на нови случаи на заразени с COVID-19 през последното тримесечие на 2020  г., което доведе до повторно затягане на ограничителните мерки в другите страни от ЕС и в България, и ще засегне негативно икономическата активност през тримесечието, макар и в по-малка степен от мерките през пролетта на 2020  г. При изготвянето на прогнозата е направено допускане, че наложените през четвъртото тримесечие ограничителни мерки в другите страни от ЕС и в България ще бъдат удължени до края на първото тримесечие на 2021 година.

Фискалната политика се очаква да има силно изразено антициклично въздействие, като допринася положително за икономическата активност както чрез по-високия размер на разходите за правителствено потребление и инвестиции, така и чрез увеличените нетни трансфери към домакинствата.

Положителен принос за реалния БВП през 2020  г. ще има и частното потребление, което според данните на НСИ показа значителна устойчивост през първите девет месеца на годината на фона на свиването на икономическата активност.

Според авторите на тримесечия преглед, прогнозираното завръщане към растеж на реалния БВП през 2021  г. се очаква да се дължи най-вече на преминаването от отрицателен към положителен принос на нетния износ и на инвестициите в основен капитал, докато частното потребление ще продължи да бъде подкомпонентът с най-голям положителен принос за изменението на БВП през годината.

Растежът на БВП през 2022  г. ще се определя най-вече от положителния принос на частното потребление и на инвестициите в основен капитал.

Годишната инфлация

се очаква да възлезе на 0.3% в края на 2020  г. (3.1% в края на 2019  г.). За понижението на инфлацията спрямо декември 2019  г. допринасят всички основни подгрупи стоки и услуги, като забавянето е главно по линия на същественото понижение на цените на енергийните продукти в съответствие с низходящата динамика на международната цена на петрола на годишна база.

Анализаторите на БНБ очакват общата инфлация да се ускори до 2.0% в края на 2021  г. главно поради нарастването на цената на петрола и повишаването на инфлацията при вътрешните цени на храните и на базисната инфлация, след което през 2022  г. да се забави до 0.9% в условията на стабилизиране на международните цени на основни суровини.

Рисковете

пред базисния сценарий на макроикономическата прогноза се оценяват в посока по-голям спад на икономическата активност през 2020 г. и по-бавно последващо възстановяване през останалата част от прогнозния период. Най-съществен риск за реализиране на по-слаба икономическа активност спрямо базисния сценарий през целия прогнозен хоризонт представлява евентуалната невъзможност за ефективно овладяване на разпространението на COVID-19 в глобален мащаб и в България. Това би потиснало за по-дълъг период от прогнозираното външнотърговските потоци и разходите за потребление и инвестиции на домакинствата и фирмите.

Рисковете пред реализирането на прогнозата за инфлацията се оценя-ват предимно като ориентирани в посока реализация на по-слаба инфлация и са свързани с възможността за по-ниска инфлация при енергийните продукти и при базисните компоненти на Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).