Как се рециклират слънчеви панели?

През последните две десетилетия големите слънчеви масиви се превръщат във все по-често срещана гледка по света. Слънчевото оборудване има дълг живот повече от 30 години, но идва време да се помисли за неговото рециклиране след жизнения му цикъл. Прогнозите са, че след като започне да излиза от употреба годишно ще генерира около 10 милиона метрични тона отпадъци по целия до 2050, което е породено от бързия растеж на слънчевите инсталации от 2010 г., коментират в свой анализ от Българската асоциация по рециклиране (БАР).

Отпадъците от слънчеви панели не са токсични

Повечето материали, използвани в конструкцията на тези модули, са нетоксични. Някои са благородни метали, като сребро и телур. Типичният c-Si панел е 76% тегловно стъкло, 10% полимер, 8% алуминий, 5% силиций и 1% мед. В продуктите се използват и следи от сребро, калай и олово. Междувременно в тънкослойните модули панелът е направен от тънки филми от полупроводници, отложени върху стъкло, пластмаса или метал, осигуряващи гъвкавост за функционални приложения.

Дори ако слънчевите панели попаднат на сметища, е малко вероятно те да окажат негативно влияние върху човешкото здраве директно. В неотдавнашен доклад Международната енергийна агенция (IEA) стигна до заключението, че оловото в панелите c-Si възлиза на една десета от прага на ниво риск, определен от Агенцията за опазване на околната среда на САЩ.

В момента по-малко от 1% от всички фотоволтаични блокове на пазара трябва да се унищожават ежегодно, показват данни на Асоциацията на индустрията за слънчева енергия.

Фотоволтаичните модули биха могли да представляват повече от 10% от глобалния тонаж на електронните отпадъци до 2050 г.

Прогнозата е, че кумулативните глобални отпадъци от фотоволтаични панели от сега до 2050 г. ще бъдат между 60 милиона и 78 милиона метрични тона, с годишният общ брой, достигащ близо 10 милиона метрични тона до 2050 година.

Китай, САЩ, Индия, Япония и Германия са на път да произведат най-голямо количество фотоволтаични отпадъци. В комбинация тези държави ще добият малко под 50 милиона метрични тона през следващите три десетилетия.

Използваните панели могат да имат стойност за препродажба, особено ако са на по-малко от 20 години. Препродаденото оборудване често се придвижва към собствениците на собствени жилища, компаниите, търсещи резервни части, потребителите извън мрежата и изгодните купувачи. Други панели се използват за осигуряване на безплатни слънчеви системи на маргинализираните общности в развиващите се страни.

Какви са реалностите на тази екосистема за рециклиране днес? Какви са предизвикателствата?

Според Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) най-малко 85-90% от теглото на слънчевия панел (по-специално алуминий и стъкло) могат лесно да бъдат рециклирани от традиционно съоръжение за рециклиране.

Очакваните фотоволтаични отпадъци през 2030 г. биха генерирали 60 милиона долара за възстановяване на суровини само в САЩ. До 2050 г. американските оператори на пазара могат да спечелят 2 милиарда долара. Тези прогнози не включват никакви разпоредби или стимули за потребителите, които биха могли да бъдат въведени в закон. Но предизвикателствата за рециклиране също предстоят. Разходите за рециклиране на този материал са твърде непосилни. Днес просто няма достатъчно обем за постигане на икономии от мащаба.

Редица предприятия обаче инвестират ресурси с убеждението, че иновациите могат да доведат до ефективност. First First Solar например е американски производител на тънкослойни модули със съоръжение за рециклиране на място. Компанията има програма за връщане, при която клиентите плащат за рециклиране на материали.

Забележително законодателство, прието през последните години, включва SB 489 в Калифорния, SB 5839 във Вашингтон и промени в Директивата за отпадъците от електрически и електронни устройства (WEEE) в Европейския съюз.

Европейското законодателство за ОЕЕО беше изменено, за да включи фотоволтаични модули през 2012 г., което задължава PV компаниите да събират и рециклират своите EOL продукти, както и да гарантира финансовото бъдеще на управлението на фотоволтаични отпадъци.

Законопроектът на Калифорния, приет през 2015 г., категоризира модулите за край на отпадъка като универсални отпадъци, ход, който трябва да помогне за рационализиране на изискванията за обработка на материали и да насърчи рециклирането.

Междувременно глава 70.355 RCW от законопроекта във Вашингтон изисква от производителите да финансират програми за рециклиране на своите модули, продавани в щата след юли 2017 г. Законопроектът на Вашингтон наскоро беше оспорен чрез HB 2645, който премина през законодателния орган на щата и дава на всеки производител нов срок от 1 юли 2022 г., за да представи план за управление на Вашингтонския департамент по екология.

И все пак трябва да се предприемат повече действия, за да се гарантира, че са налице процеси за извличане на икономическите предимства на бъдещото им рециклиране.