Заявката на Франция за ядреното лидерство в Европа

Анализ на експерта Борислав Боев пред 3eNews

През изминалата 2020 г. се случиха важни събития във френската енергетика. Докато президента Еманюел Макрон, донякъде изненадващо за мнозина, декларира подкрепата си за развитието на ядрения сектор, Франция затвори втори блок на АЕЦ „Фесенхайм“. През последните няколко години противоречията във френската енергийна политика са породени от обстоятелството, че някои политически движения в страната бяха силно повлияни от утопично звучащите зелени идеи, и на базата на това бяха взети решения за намаляване „зависимостта“ на Франция от.. собствените ѝ ядрени централи. Тази меко казано нелогична политика бе подета още от времето на предишния президент Франсоа Оланд, но такива заявки се наблюдаваха и в първата година от мандата на Макрон. През последните няколко месеца обаче френският policy making дава заявка, че ядрените корени на френската енергийна система не са забравени, а модернизацията на френската ядрена индустрия тепърва предстои.

Предисторията на френската ядрена експанзия

Ядреният „път“ на Франция започва още в края на 19 век с фундаменталните открития на легендарни френски физици като Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри и т.н. Малко след края на Втората Световна война Шарл дьо Гол създава Френската атомна комисия (понастоящем French Alternative Energies and Atomic Energy Commission), която е водеща институция в научно-изследователската и развойна дейност в сектора и до днес.

„Нямаме петрол, но имаме идеи“, казва френския премиер Пиер Месмер в отговор на първия сериозен световен петролен шок през 1973 г. През този период Франция е нетен вносител на електроенергия, с водеща роля на петрола. Рязката промяна в световната енергийната конюнктура се явява в резултат на драстичния скок на петролните котировки, като пряко следствие от нестабилността и войните в Близкия изток. Тези събития карат тогавашното френско ръководство да поеме коренно нов дискурс на енергийно развитие. Осъществява се „Планът Месмер“, който формира устоите на френската енергийна доктрина, стриктно спазвана от няколко поколения френски ръководители.

Днес, от дистанцията на времето може да се твърди в пълна степен, че петролната криза от 1973 г. дава началото на френската енергийна независимост, защото страната мобилизира значителен капиталов ресурс за масирано строителство на ядрени централи. В резултат на бурната ядрена експанзия от 70-те и 80-те години, днес във Франция работят 56 ядрени реактора, а страната е практически независима от ценовата нестабилност на суровини като петрола и природния газ, особено що се касае до производството на електроенергия. Понастоящем ядрената енергетика има над 70%-ов дял в електроенергийния микс, което отрежда първо място на Франция не само в Европа, но и в целия свят по дял на ядрената енергия в електропроизводството.

Френската ядрена индустрия като икономически фундамент и геополитически инструмент

Френския ядрен парк е изграден изцяло от водо-водни реактори с вода под налягане (PWR), произведени от френската компания Фраматом. По време на първата експанзия на ядрената енергетика от края на 70-те години, Фраматом въвежда няколко класа ядрени реактори (900 мегаватов, 1300 мегаватов и 1450 мегаватов), които са доказателство за прилагането на стандартизацията в ядрените технологии като успешен похват за технико-икономическа ефективност. Значителна част от френския ядрен парк работи по гореспоменатите технологии и до днес. Паралелно с това обаче не бива да се пропуска и авангардната разработка започната съвместно с германската компания Siemens от средата на 90-те години на ХХ век получила наименованието EPR (European Pressurized Reactor). Днес проектите по EPR технологията се разработват и изграждат предимно от френската компания Фраматом, като два реактора вече се намират в промишлена експлоатация на площадката на АЕЦ „Тайшан“ (Китай), а други проекти са в етап на проектиране и изграждане в държави като Финландия и Великобритания. Освен производството на реактори обаче Франция притежава значителен капацитет и „ноу хау“ във всички етапи на ядрения горивен цикъл (конверсия, обогатяване, репроцесинг, съхранение на радиоактивните отпадъци и т.н.), което допълнително засилва позициите на страната при осигуряването на независимост във всяка една част от жизнения цикъл на ядрената енергетика.

Освен сериозната дейност в разработката и експлоатацията на ядрени технологии, базирани на ядрения разпад, във Франция се намира и най-големия световен проект за термоядрен синтез, обединяващ усилията на държавите-членки на ЕС, Русия, САЩ, Япония, Китай, Южна Корея и Индия. Това е още един индикатор за водещата роля на Франция в ядрената енергетика не само на европейско, но и на световно равнище.

Посланието на Макрон и предизвикателствата пред ядрения сектор във Франция

В началото на декември 2020 г. президента Еманюел Макрон демонстрира подкрепата си за развитието на ядрената индустрия, след посещението в заводите на Фраматом в Льо Крезо. Там са концентрирани едни от най-големите предприятия в света за производството на компоненти и части за т.нар. „ядрен остров“ (ядрената част или първи контур на една атомна централа). В Льо Крезо се изработват корпусите на реакторите, парогенераторите, компенсаторите на налягането, циркулационните помпи и т.н., което поставя предприятието в сърцевината на френската ядрена индустрия.

С посещението си там, Макрон сигнализира принципна политическа подкрепа за развитието на ядрената индустрия във Франция. А без такава подкрепа не може да се прокара нито една дългосрочна стратегия в енергийното развитие на страната. Без ядрените си централи, Франция се лишава от беземисионната генерация, която вече над четири десетилетия ѝ гарантира не само чистота в енергетиката, но и сигурност и независимост, която пък позволява много по-голяма геополитическа тежест и роля при вземането на ключови решения.

Много скоро Франция ще навлезе в преходен етап, защото голяма част от ядрения парк в страната застарява и трябва да бъде подменен. Противоречията във френската политика започнаха още от времето на предишния президент Франсоа Оланд, който се ангажира незнайно защо да намали „зависимостта“ на страната от собствените ѝ ядрени централи, като намали дела на ядрената енергия от 70% на 50% до 2025 г. В началото на мандата си Макрон даде сигнали, че ще следва тази политика, което предизвика негодувание не само в ядрената индустрия. В последствие обаче Макрон промени мнението си и вече се говори за изграждане на нов ядрен капацитет – планират се 6 нови EPR реактора от 3+ поколение. Но същевременно по време на мандата на Макрон Франция затвори една ядрена централа – тази във Фесенхайм, а строителството на EPR проектите във Франция и Европа продължава да бъде тромаво, с много забавяния и оскъпявания, което сигнализира, че френската ядрена индустрия е загубила ядрените знания и „ноу-хау“-а, който в беше създаден през 70-те и 80-те години на миналия век. Тези проблеми, обаче, са решими, но за тяхното преодоляване се изисква политическа целеустременост и дългосрочна визия за развитието на ядрената енергетика.

Ако Франция все пак съумее да преодолее тези предизвикателства, може да оглави ядреното лидерство в Европа, което ще бъде като естествен противовес на пагубните енергийни политики на Германия, която е върл противник на ядрената енергетика. Не бива да се пропуска фактът, че ядрената енергетика, освен всичко друго, е и експортно-ориентиран сектор, с огромно значение за Франция като важен играч на геополитическата арена. А по отношение на енергийната стратегия, включването на ядрената енергетика е фундаментално за осигуряването на енергийната сигурност и постигането на чиста електроенергетика. Франция е най-голямата ядрена държава в Европа и при една последователна политика може да се превърне в лидер на европейския енергийния преход.

Амбициите на Европейския съюз за световно климатично лидерство придобиха съвършено нов контекст през изминалата 2020 г. Развихрилата се икономическа криза отвърза ръцете на европейските елити в посока засилване амбициите за намаляване на въглеродните емисии и преначертаването на европейския път в енергетиката. Зелената сделка се превръща в централна тема не само за енергийното развитие на ЕС, но и за политическото бъдеще на европейската общност. Дебатите, свързани със зеления преход, отдавна са излезли от експертното поле и са се пренесли на политическия тепих. А там често пъти решенията са нелогични, но пък за сметка на това красиво звучащи за масовата публика. Уви, тези политически планове към момента не включват ядрената енергия, защото тя продължава да бъде стигматизирана в обществото. Но тъкмо Франция, като най-голямата ядрена държава в рамките на ЕС, може да сложи на пиедестал дебата за ядрената енергия, защото без нея постигането на каквито и да е устойчиви цели в областта на енергетиката, е просто немислимо.