Нивото на базови финансови познания на българите остава ниско- 58 на сто

Нивото на базови финансови познания на българите остава ниско (58%), като по-малко от половината от хората (47%) са покрили базовия минимум от верни отговори (5 от 7 въпроса). Това показват данните от последно проучване  „Финансова грамотност на населението в Югоизточна Европа“ 2019-2020 година. То служи и за база на информацията, която съдържа Националната стратегия за финансова грамотност 2021-2025 година, която Министерството на финансите публикува в края на декември за обществено обсъждане. Българската финтех асоицация организира на 11 януари (понеделник) онлайн дискусия за обсъждане на стратегията с ключови експерти в областта, сред които и заместник-министърът на финансите Карина Ангелиева. Повече информация за събитието ще получите ТУК. 

При самооценката на собствените финансови познания, 48% от анкетираните са определили нивото си като средно, а 10% като високо. Данните от проучването потвърждават тенденцията (която е валидна за много други страни) от предишни проучвания за надценяване на собствените познания, което носи рискове и е предпоставка за грешни финансови решения. Данните показват също, че българите се справят сравнително добре с краткосрочното управление и контрола върху финансите си. Но заедно с това в по-малка степен от другите страни от региона планират дългосрочно – за финансирането на пенсионния си период основно разчитат на държавата (78,6%). Значителна част от хората спестяват (77.6% при средно за региона 67%), като спестяванията се държат основно в наличност или в банков депозит.

Данните от проучването показват и сериозни различия между отделните социални групи. С най-нисък общ резултат за ниво на финансова грамотност са младите хора – 53% спрямо 61% за хората на възраст 30-60 г. и 57% за хората над 60 г. Още по-сериозно е различието по оста „работещи-безработни“, където разликата в резултатите достига близо 20%. В другия полюс са собствениците на малък и среден бизнес – те са значително в по-висока степен финансово грамотни от средното за страната, като достигат общ резултат от 68%.

Резултатите от анализа показват, че равнището на финансова грамотност в България е около или малко над средното за изследваните страни от региона на Югоизточна Европа. Това е валидно както за общото ниво на финансова грамотност, така и по отделните елементи на финансовата грамотност. От седемте страни в региона, Молдова регистрира най-висок резултат, а резултатът на Хърватия е малко над този на България. Другите четири страни от региона регистрират малко по-слабо ниво на финансова грамотност, но отново в граници, които са близки до тези за България.

В България е налице равнище на финансова грамотност, измерено по методологията на ОИСР, което е под средното за света и за страните членки на ОИСР, които са участвали в това изследване. Много близки до резултатите за България (малко над или малко под тези за страната) са на Молдова, Малайзия, Руската федерация, Унгария, Хърватия, Перу и Грузия. Единствено по показателя финансово поведение страната отбелязва равнище, което е около средното за света и за държавите от ОИСР, които са участвали в изследването.

Националната стратегия за финансова грамотност предвижда  разработване на рамка на ключовите компетентности в областта на финансовата грамотност. Включва разработване на съдържание и осигуряване на възможност за безплатен достъп до образователно-информационни ресурси и тяхното популяризиране, в т.ч. чрез дигитализацията. Стратегията посочва, че повишаването на финансовата грамотност на учениците и студентите също е изключително важна. Тя обръща внимание и на четвърти ключов елемент – повишаване на финансовата грамотност и стимулиране на финансовото включване на уязвими и други групи от обществото.

Една от важните цели, които посочва Плана за действие 2021-2025 г. към стратегията е да се направи анализ и ревизия на сега действащите учебни програми по технологии и предприемачество за общообразователна подготовка. Това ще се случи през 2021 г и след това регулярно през 4 години с цел осигуряване на актуалност на учебното съдържание ще се актуализира, посочва плана. 

Националната стратегия за финансово развитие и Плана за действие към нея може да откриете ТУК.