Снегът намалява

Снежната покривка от една страна е резултат от климатичните условия на дадено място, а от друга самата тя е фактор за формиране на климата, разказват в свой материал от climateka.bg. Климатичните промени и по-специално повишението на температурите оказват негативно влияние върху качеството и количеството на снега. В северното полукълбо масата на снега намалява, особено силно в Северна Америка и по-слабо в Евразия. Има места и като Източен Сибир, където се наблюдава увеличение на количеството сняг. В нашата страна по-съществено снегът намалява в планинските райони. 

Качеството на снежната покрива се определят от нейната височина и плътност

Снеговалежът и образуването на снежна покривка са характерни явления през зимата в умерените и през цялата година в полярните области на Земята. Качеството на снежната покривка се определя от нейната височина и плътност. Те от своя страна най-пряко зависят от количеството на валежите и от температурата на въздуха и почвата. Снежната покривка представлява и важен климатообразуващ фактор, защото влияе на радиационния баланс в районите, в които се образува. Също така играе важна роля и във водния баланс, като представлява своеобразен резервоар на прясна вода. Снежната покривка е основополагащ фактор и в зимния и рекреационния туризъм. Ето защо наблюденията върху динамиката в разпространението на снежната покривка е от изключителна важност за планетата ни. 

Заради пряката връзка с температурния режим, промяната в разпространението и дебелината на снежната покривка са важен индикатор за настъпили промени в хода на температурите. Глобалното затопляне, особено добре проявено в полярните зони на Земята, се отразява върху снежната покривка, намалявайки нейното разпространение и дебелина или по-общо казано: снегът намалява. 

Но с колко намалява масата на снега?

Изследователски екип, ръководен от финландския учен Пулианиен към Финландския метеорологичен институт дава отговор на този въпрос в статия в списание Nature. В своето изследване, екипът използва данни от нови сателитни изображения, коригирани с наземни измервания, като целта е да се разработи метод за установяването на количеството сняг през различни години. Учените  изследват количеството сняг през месеците февруари и март в северното полукълбо, от 40 градуса северна ширина до полюса, за периода от 1980 до 2018 г. Месеците февруари и март са избрани, защото тогава в северното полукълбо се наблюдава максимално натрупване на сняг. Резултатите показват намаление на масата на снега с 49 гигатона (млрд. т.) на десетилетие или с около 10%.

Голяма част от намалението на снежното количество се пада на Северна Америка с цели 46 гигатона на десетилетие, докато в Евразия намалението е само с 3 гигатона. В регионален план, обаче има големи различия. В Източен Сибир и някои планински райони на Кордилерите не само че не е отчетено намаление на снежната маса, а е установено увеличение. Особен интерес представлява това увеличение в Източен Сибир, където през последните години се наблюдава изключително бързо повишение на температурите. Но нека да припомним, че количеството сняг освен от температурата зависи и от валежите, ветровете и други фактори. 

Каква е ситуацията в България?

В нашата страна също се правят изследвания върху снежната покривка, но основно върху нейната височина и дълготрайност на задържане. Интересни резултати относно динамиката на тези показатели на снежната покривка има в изследванията на Тетовски (2008), Петкова (2014), Матев (2018) и други, които правят сравнение на последните години с по-стари периоди напр. 1961-1990 г. По отношение на височината на снежната покривка, в по-голямата част на страната се отчита намаление спрямо по-стария период, като особено отчетливо е намалението на дебелината на снежната покривка в планините ни, резултат от намалението на валежите. Според Рачев и Филипов (2017), валежите по планинските ни върхове са намалели с около 25%.

По отношение на времетраенето със снежна покривка се отчитат разнопосочни тенденции в страната (фиг.2). Най-голямо скъсяване на дните със сняг е установено в крайните югозападни райони, а по-малко в западните и централни части на Дунавската равнина и в части от Тракия. По високите западни полета и в големи райони от Североизточна България се установява увеличаване на дните със снежна покривка, като най-отчетливо е това увеличение в Лудогорието. Разбира се, повече дни със сняг не означава по-голямо количество сняг, защото средната височина на снежната покривка като цяло намалява. 

Фиг. 2. Многогодишна динамика на годишния брой дни със снежна покривка за периода 1961–2018 г. по станции 

Получените резултати са от голямо значение за науката, тъй като промените в разпределението и стабилността на снежните количества, причинени от глобалното затопляне, от своя страна също влияят на климата. Те оказват влияние и върху запасите от сладка вода и тяхната наличност. С получените резултати се възлагат големи надежди да се разработят по-точни прогнози за времето и да се оценят по-добре рисковете от наводнения в бъдеще.