Планът за възстановяване и устойчивост подценява сектор енергетика

Планът за възстановяване и устойчивост подценява сектор енергетика, който е ключов за постигането на посочените цели, показва становище на Института за енергиен мениджмънт в портала strategy.bg, където за Плана са изпратени рекордните 50 становища.

Тревожните сигнали за недостатъчно според нас внимание към енергийния сектор и неговите проблеми – в стратегическо, инвестиционно и социално отношение - от страна на държавата, които не идват само от Института и не са от днес.

Планът не може да бъде развиван като самостоятелен документ, а следва да бъде логически обвързан с Интегрирания национален план за енергетика и климат (ИНПЕК), както и с новата (все още като проект) енергийна стратегия на България. При подготовката на Плана в направленията, свързани с енергетиката, правителството трябва да се ръководи на първо място от детайлните коментари и конкретни препоръки на ЕК по отношение на Интегрирания план за енергетика и климат, представени официално в средата на октомври.  Допълнително в Плана е необходимо да се направи и препратка към съответните неотложни изменения в нормативната и регулаторна база.

Адекватно обезпечаване на електроенергийните услуги

ЕС предвижда целеви средства за енергийния сектор, свързани с определени направления за реформи (например, във Фонда за справедлив преход, Модернизационния фонд) като те са различни от средствата, предвидени за ползване във връзка с ПВУ. Това, обаче, не означава, че в Плана няма място за проекти, свързани с енергетиката. На първо място електроенергийният сектор доказа своята способност да гарантира нормалното функциониране и на държавните институции, и на бизнеса, и на социалните услуги, като същевременно обезпечаваше и нормален живот на гражданите.

Адекватното обезпечаване на електроенергийните услуги обаче не трябва да се приема за даденост. Според Института трябва да се използват всички възможности в рамките на Плана страната ни да обезпечи средства за допълнително финансиране на перманентно недофинансираните електроенергийни услуги, както и за развитие на енергийните мрежи. В икономически план те имат хоризонтално значение за цялата икономика – така, получаването на свеж финансов ресурс за тези направления ще е свързано и с подкрепа на бизнеса, и с енергийната сигурност, и с повишаване на стандарта и комфорта на живот на гражданите.

Мерки за структурно намаляване на емисиите на парникови газове

На второ място, България заслужава план за устойчиво възстановяване, чрез който да се стимулира икономическият растеж, да се създадат нови работни места и да се постигне структурно (а не ситуационно) намаляване на емисиите на парникови газове.

Подобно намерение и цел обаче минават през анализ, който да очертае удачните енергийни (и климатични) политики и инвестиции, наложителни, за да се придвижи държавата към по-чисто и устойчиво бъдеще, като се гарантира сигурността на електроснабдяването и стабилността на мрежата.

Връзка между целите и реалните мерки за изпълнение

На трето място, важно е да се подчертае, че всяка една от поставените в плана важни за обществото цели до 2030 г. не би могла да бъде реализирана без адекватни и своевременни промени и инвестиции в електроенергийния сектор. В противен случай амбициите за либерализиран пазар на дребно, електромобилност, домашно ВЕИ-електропроизводство, чисти форми за отопление и т.н. ще останат само на хартия. В това отношение е необходима ясна политическа рамка, която да създаде необходимата (и липсваща засега) връзка между общите национални цели и съответните изисквания към електроенергийния сектор, чрез които те да станат реално осъществими. На следващо място, енергийният регулатор е този, който трябва да конвертира политическата рамка в регулаторна и да създаде подходящите механизми за насърчаване на иновациите и финансиране на новите изисквания.

Не става дума за теми, свързани с въглища и ядрена енергетика

Според Института за енергиен мениджмънт е най-малкото странно, че в ПВУ електроенергийният сектор и неговата ключова роля в предстоящия период до 2030 г. остават невидими. В този контекст, под никаква форма не става и дума за теми, свързани с въглища, ядрена енергетика, природен газ, разпределителни мрежи и др.

Инвестиционните нужди на електроенергийния сектор в неговата роля на посредник, ускорител и пряк участник в предстоящия преход ще са в пъти повече от досегашните и осигуряването им е спешна и ключова задача. За съжаление, в представения проект на план такъв подход липсва - не се обръща нужното внимание на все по-задълбочаващата се необходимост от инвестиции в енергетиката, „задъхваща се“ предвид поставените й законодателно предизвикателства за нискоемисионно и беземисионно развитие. Тук влизат още нуждата от поумняване на мрежите и дигитализация, киберсигурност, задължения за обслужване на нови и сателитни бизнеси (децентрализирано производство, електромобили, съхранение на енергия, реакция на търсенето, активни потребители на енергия). Също така нарастващи изисквания от страна на енергийните и пазарни регулатори, потребителите на енергия и обществото като цяло, на фона на перманентен натиск върху нивото на енергийните цени.

Блокиране на работата на индустриалните паркове

Предвид изложеното, на последно място бих искал да се спра на темата за индустриалните паркове, където се очаква концентрация на голяма част от посочения нов бизнес. Акцентът в ПВУ върху тях, включително и в контекста на свързания с това проект на закон, който вече е в Парламента, само задълбочава усещането ни и за липса на ефективно приоритизиране, и за объркан подход. Самият проектозакон е пример за това, как от гледна точка на енергийния сектор не трябва да се регламентират подобен тип отношения – в резюме предвидената регламентация представлява грубо погазване на принципи в енергийното регулиране и реално може да доведе не само до блокиране работата на индустриалните паркове. Но ще доведе до безкрайни юридически спорове за сметка на съответните дружества и потенциалните инвеститори. Също така, сериозно са засегнати интересите на големи частни чужди инвеститори в страната, което може да бъде предпоставка за нови юридически спорове на национално ниво. Допълнителен същностен проблем е използването на преходни и заключителни разпоредби за същностно изменение на специален закон, какъвто е Законът за енергетиката.

План, който да заработи буквално от 1 януари 2021 година

Мерките за трансформиране, насочени към преодоляване на високата енергоемкост на България, прекомерната зависимост от изкопаеми горива и неефективното използване на енергията и ресурсите, са на много ранен етап. В националния план в областта на енергетиката и климата се подчертава ангажиментът на България да декарбонизира икономиката си до 2050 г. в контекста на Европейския зелен пакт, но се заявява също намерението на страната да запази зависимостта си от местните източници на лигнитни въглища до 2050 г. и след това... Програмирането на Фонда за справедлив преход за периода 2021—2027 г. би могло да помогне на България за посрещането на някои от предизвикателствата, свързани с прехода към неутрална по отношение на климата икономика, по- специално на Стара Загора, Перник и Кюстендил.

На 14 октомври 2020 г., ЕК представи оценка на Интегрирания национален план “Енергетика и климат” (ИНПЕК) на България, като още в началото прави коментар, че макар окончателният ИНПЕК да е изготвен преди кризата с COVID-19, „неговото прилагане трябва да отчита този факт и да се разположи в контекста на Механизма за възстановяване и устойчивост, който очакваме да заработи буквално от утре - на 1 януари 2021 г.“

В подкрепа на това виждане, отново на 14.10.2020 г., наред с индивидуалните оценки на всеки НПЕК на държавите-членки и др. документи, беше представен и Докладът за състоянието на Енергийния съюз с думите на изпълнителния вицепрезидент по европейската Зелена сделка, Франс Тимерманс, който определи ролята на енергийния сектор като „решаваща за намаляване на емисиите и постигане на европейската Зелена сделка“.

На същото събитие, Комисарят по енергетика Кадри Симсън определи националните енергийни и климатични планове като „основен инструмент за нашата работа с държавите-членки за планиране на политиките и инвестициите за зелен и справедлив преход. Сега е моментът да превърнем тези планове в реалност и да ги използваме, за да ни изведат от кризата с COVID-19 с нови работни места и по- конкурентен Енергиен съюз".

Да бъдат интегрирани препоръките на ЕК по Плана за енергетика и климат

Оценката на ЕК от средата на октомври върху окончателния вариант на ИНПЕК препотвърждава вече с по-категоричен и безапелационен тон настойчивите критики и забележки от ЕК по първоначалния вариант на документа, че корекциите са незадоволителни. Затова устойчивото Институтът се  фокусиране върху ИНПЕК, включително и в контекста на подготовката на ПВУ, има конкретни прагматични измерения – ясно е, че този национален документ представлява фундамент за България да разработи климатичните и енергийни аспекти на националния си план за възстановяване и устойчивост и да изпълни по-широките цели на европейската Зелена сделка.

Както вече беше посочено, България също е приканена да допълни и коригира приоритетите си за инвестиции и реформи от ИНПЕК, както и да (пре)разгледа препоръчани от ЕК направления за инвестиции, свързани с климата и енергетиката, които да адресира чрез ПВУ.

Публикуваният проект на Плана не следва този подход. В него ИНПЕК не е предмет на внимание и не фигурира като документ, на който според ЕК да се стъпи както в краткосрочна, така и в средносрочна перспектива до 2030 г.

Липсата на систематична и постъпателно надграждана национална визия на базата на всеки следващ политически документ обрича последващите усилия на разпокъсаност, противоречивост и неуспех, посочват от Института за енергиен мениджмънт. Затова препоръчваме ИНПЕК да бъде интегриран при последващата работа по проекта на Плана за възстановяване и устойчивост, както и да бъдат разгледани, анализирани и отразени препоръките на ЕК.

Някои препратки към препоръките на ЕС от октомври

Според ЕК е важно разработването на по-конкретни секторни цели и по-конкретни мерки и действия, като:

- увеличаване на ролята на ВЕИ и насърчаване на използването на отпадна топлина в сектора за отопление и охлаждане;

- улесняване на навлизането на възобновяема електрическа енергия чрез внимателна оценка на регулаторната и административна система с цел премахване на всякакви бариери и тежки процедури;

- Осигуряване на равнопоставени условия на ВЕИ-производството на пазара за електроенергия.

Реална отчетност за изразходване на 3 млрд. лева за енергийна ефективност

Има някои много важни акцента в темата за енергийна ефективност в Плана, според който се предвижда изразходването на 3 милиарда лева. На практика в публичното пространство все още липсва подробен и конкретен отчет за изразходваните досега 2 милиарда лева за саниране на многофамилни жилищни сгради – посочени са бройки на сгради, но какъв е икономическият ефект от това и за кого, остава енигма.

А става дума за средства на българския данъкоплатец – за съжаление, ограничената публична информация дава основание за съмнения дали средствата досега не са изразходвани основно в интерес напр. на дружествата, които доставят стиропор, и тези, които го поставят. По груби сметки – при това при силно завишени изходни данни в полза на разходващите средствата – ефектът е за около 3% от населението на страната. Резултатът от такъв тип „ефективност“ е огромното обществено недоверие към боравенето с парите на хората.

Ето защо, за да се разсеят подобни съмнения и по отношение на предвиденото съществено европейско финансиране, трябва да има както отчетност за миналото, така и ясна визия за ефекта от бъдещото му разходване. На второ място, съществува големият проблем със Схемата за задължения за енергийни спестявания в България, която не можа да проработи ефективно поради редица причини. Този проблем има както концептуално, така и юридическо измерение – и смятаме за важно тези аспекти да бъдат визирани и в Плана, включително и от гледна точка на изменение на нормативната база като стъпка към постигане на целите.

Според Института за енергиен мениджмънт от една страна, задължените лица са длъжни да реализират мерки за енергийна ефективност за трети лица (обикновено крайни клиенти), но не и да финансират тези мерки със собствени средства, каквото продължава да е очакването на институциите и обществото у нас. Всъщност държавата, а не задължените лица, е тази, която трябва да осигури адекватното финансиране на схемата, като в това отношение може да се търси и допълнително публично финансиране (в т.ч. безвъзмездна финансова помощ, нисколихвени и държавногарантирани заеми, европейски фондове и програми, и др.). Второ, липсва устойчива политическа и институционална визия, навреме координирана със задължените лица, за това кой, какви мерки, кога и при какви обекти да реализира, така че да има оптимален принос - като ефект и разходи.

България да поддържа твърд курс за енергийни реформи

България трябва да поддържа твърд курс за енергийни реформи и либерализация на пазара, включително поетапно премахване на регулираните цени и по-тясно интегриране на газовия и електроенергийния сектор с тези на своите съседи. В това отношение за нас остават абсолютно необходими по-нататъшните усилия за подобряване на функционалната независимост на националния регулаторен орган, увеличаване на неговото финансиране и на професионалния му капацитет с оглед по-добро прилагане на пазарните правила.

Това е пряко свързано и със силното ограничаване на наблюдаваната от години политическа зависимост, конкретни проявни форми на която наблюдаваме и към днешна дата по повод попълване на състава на КЕВР. Необходимо е и изработване и прилагане на мерки за увеличаване на ликвидността и прозрачността на пазара на едро, което ще е от полза за всички участници на пазара и ще позволи и безпроблемната интеграция в регионалните и европейските пазари. Особено внимание трябва да се обърне на пазарите на дребно (присъединени към електроразпределителната мрежа), където да се постигне овластяване на потребителите като предпоставка за пораждане на истинска конкуренция и за подобряване на качеството на услугите.

Противоречиви намерения за зелена трансформация

За тази цел са необходими комплексни и систематични политически и регулаторни мерки, свързани с:

-  разработване на график с ясни параметри за подмяна с интелигентни измервателни уреди (България е една от малкото държави-членки, които нямат такъв);

- изграждане на съоръжения за съхранение на енергия към разпределителните мрежи;

- дигитализация / интелигентни разпределителни мрежи;

- зарядни устройства за електромобили;

- управление/реакция на потреблението;

- прилагане на съвременни подходи при ценовото регулиране, динамично ценообразуване и т.н.;

- активни потребители: децентрализирано производство, реакция на търсенето, енергийни общности.

На фона на препоръките на ЕК, устойчивото неглижиране и зачеркване на разпределителните мрежи от стратегически, нормативни и регулаторни документи буди недоумение и драстично противоречи на прокламираните намерения за овластяване на потребителите, зелена трансформация на икономиката и обществото, либерализация и интеграция на пазара. Всички тези аспекти биха могли да намерят конкретно място в Плана.

Ролята на всички източници за финансиране

ЕК отправя настойчива препоръка да се изяснят ролята и обхватът на различните източници на финансиране за задоволяване на инвестиционните нужди, посочени в ИНПЕК. Също да се уточни размерът на необходимото инвестиционно финансиране, който вече е осигурен. Трябва да бъде изяснена структурата на финансирането, съответно да бъдат определени дяловете на европейските фондове, на средствата от националния бюджет и на частните фондове при задоволяване на идентифицираните нужди от инвестиции.

Финансовото състояние на въглищните централи

Относно справедливия преход е необходима допълнителна проекция на финансовото състояние на въглищните централи в контекста на оценка на въздействието на повишаващите се цени на емисиите CO2 (60 евро/тон СО2 съгласно ИНПЕК). На тази база да се изработи график за тяхното планирано заместване със съвременни диспечируеми мощности с ниски въглеродни емисии. Естествено при запазване на системната адекватност и сигурността на електроснабдяването. България също така следва да разработи и изчерпателна оценка на социалното въздействие, въздействието върху заетостта, преквалификацията и др. Това се отнася най-вече за регионите за добив на въглища и свързаните индустрии. Ето защо, независимо, че финансирането на тези дейности е предвидено в рамките на други средства, логическото им обвързване напр. с развитието на инвестиционния процес в нови технологии и производства, за които става дума в ПВУ, е повече от естествено.

Реална оценка на енергийната бедност

България би трябвало да се консултира с препоръката на Комисията от октомври 2020 г. като насоки за определянето на броя на домакинствата в енергийна бедност. В този контекст, инициативата „Вълна за обновяване“ предоставя възможност за справяне с енергийната бедност чрез подобряване на енергийните характеристики на съществуващия сграден фонд.

Темата за оценка на броя на енергийно бедните домакинства и индикативните цели за намаляване на този брой въз основа на подходящи политики и мерки все още е открита. На тази база България трябва да предприеме ясни законодателни и регулаторни стъпки и да предостави по-подробна информация за сроковете за изпълнение на график за справяне с енергийната бедност между 2021 и 2030 г. За нас тяхното описание има място в ПВУ, коментират от Института за енергиен мениджмънт.

"Въз основа на окончателния ИНПЕК на България, Комисията приканва България да разгледа при разработването на своя национален план за възстановяване и устойчивост следните свързани с климата и енергетиката инвестиции и мерки за реформи:

- мерки в подкрепа на стратегията за постепенно премахване на въглищата с ясен ангажимент за срокове и осигуряване на справедлив преход на регионите, зависими от кафяви и лигнитни въглища, придружени от ясна стратегия за насърчаване на възобновяемата енергия;

- мерки за реформа на енергийния пазар;

- мерки за насърчаване на инвестиции в реновиране на сградния фонд, фокусирани приоритетно върху най-лошо представящите се жилищни сгради;

- мерки за подобряване на устойчивата транспортна инфраструктура и насърчаване на устойчивата мобилност."

Признаването на ролята на дружествата, които работят в областта на електроенергетиката (без дискриминация по собственост и сфера на дейност) ще бъде реална подкрепа за тежкия преход на България към постигане на целите на Зелената сделка, коментират в заключение в своето становище по Плана от Института за енергиен мениджмънт.