„Балкански поток“ връща страната ни в геополитическата игра при преноса на синьо гориво за Европа

2020 г. може да бъде наречена историческа за газовия сектор у нас. За първи път в историята си България ще получи синьо гориво от нов източник, извън Русия. Ще бъде завършен и най-мащабният газов инфраструктурен проект у нас за последните десетилетия – газопроводът „Балкански поток“.

Въпреки проблемите в началото при избора на изпълнител на обекта, работата тръгна ускорено и саудитският консорциум Аркад успя да изгради газопровода по цялото 474-километрово трасе. Първите количества природен газ, за технически нужди, дори вече бяха доставени към сръбската страна.

Българският проект

Българските власти продължават да обясняват на обществото и на западните партньори, особено на САЩ, че проектът за „Балкански поток“ е изцяло родна идея и тръбата не е продължение на „Турски поток“. Критики по темата имаше от редица експерти, а причината е, че геополитически проектът наистина изглежда като продължение на турската тръба. При реализацията на „Балкански поток“ сме спазили абсолютно точно директивата, свързана с природния газ, директивата, свързана с определянето на регулаторната рамка на подобен тип инфраструктурни проекти и изцяло законодателството в областта на обществените поръчки, обяви на няколко пъти през годината енергийният министър Теменужка Петкова. Тя припомни, че компанията „Аркад“ е избрана след направена открита процедура за избор на изпълнител.

Все пак част от прозападно настроените експерти и организации у нас се обявиха против изграждането на този проект. "Ние сме категорични в оценката си, че при тези договорени условия с Руската федерация и независимо дали газопроводът „Турски поток“, преминаващ през България, е наричан от правителството „Балкански поток“ , „разширение на газопреносната мрежа на България“ или „газов хъб Балкан“, той не отговаря на интересите на България“, обявиха в началото на годината от Атлантическия съвет в България. В следваща своя позиция оттам обясниха, че „Балкански поток“ няма да бъде изграден по начина, планиран от Кремъл.

Редица експерти заговориха и за санкции към България от американската страна, по примера на проекта „Северен поток 2“, но за щастие до подобен сценарий не се стигна. Лично премиерът Бойко Борисов на няколко пъти обясни, че компресорните станции за „Балкански поток“ се доставят от американски компании. Именно тези съоръжения са изключително добри и от най-висок клас, стана ясно от думите на премиера.

Всъщност идеята е по „Балкански поток“ да се транзитират и количества газ, които можем да очакваме от добиви в Черно море. В момента продължават проучванията на блоковете „Хан Аспарух“ и „Силистар“, а в близко време се очаква да започне търсенето на синьо гориво и в блок „Терес“. Изграждането на такъв мащабен газопровод, по който могат да преминават по 14 млрд. кубически метра газ годишно, неминуемо ще спомогне и за проектите за съхранение на природен газ у нас. Страната ни продължава и в момента сондажите за разширението на газовото хранилище край Чирен.

По това трасе, според изискванията на ЕС, ще могат да се пренасят и количества газ от турския терминал за втечнен природен газ, в него ще се влива и потокът газ от Азербайджан, от ТАП и ТАНАП през Гърция, както и ще се извършват доставки на от гръцките LNG терминали, в единия от които – този при Александруполис, България неотдавна придоби акционерно участие. Тези доставки ще минават по интерконектора ICG, който свързва южната ни съседка с българската газопреносна мрежа. Именно за тази цел има отворен капацитет на българо – турската точка на доставка. Това е достатъчно убедително да се каже, че проектът е различен от Турски поток и допринася за диверсификацията на газовите доставки в България и в региона.

Дори самото строителството на газопровода в Северна България спомогна за увеличаване на работните места. За реализацията на проекта работеха повече от 2500 души от 16 страни при стриктно спазване на противоепидемичните мерки, обяви при една от проверките си премиерът Бойко Борисов.  Той припомни, че това е и ключова инвестиция за страната ни и така България ще продължи да бъде важен транзитьор на природен газ между Европа и Азия.

Реално половината от трасето на Балкански поток – от турската граница до компресорна станция „Провадия“, представлява част от старото трасе за пренос на природен газ от Русия през Украйна, Румъния и България до Турция. А новото трасе бе от станция „Провадия“ до сръбския град Зайчар. Именно това ново трасе припокрива напълно плана за изграждане на газопровода „Южен поток“. Плановете и терените бяха закупени от „Булгартрансгаз“ именно с тази инвестиционна цел, като това е само една от причините за бързото изграждане на обекта.

Нови възможности за икономиката на Севера

Самият газопровод създава и много възможности за местната икономика. При наличие на инвестиционен интерес е напълно възможно „Булгартрансгаз“ да изгради отклонения на газопровода Балкански поток до отделни общини. Това е идеята за завършването на тръбата до Козлодуй и Оряхово. Именно чрез този проект нови количества природен газ могат да захранват общини в областите като Търговище, Разград. Велико Търново, Ловеч, Плевен, Враца, Монтана и Видин.

Освен ползите за местната икономика ще се възстановят и приходите на „Булгартрансгаз“. След спирането на Балканския маршрут за доставки на синьо гориво към Турция и старта на „Турски поток“ българската газова мрежа остана полупразна, а това намали и приходите на газовия оператор. Само от таксите за транзита на природен газ страната ни получаваше над 200 млн. лева на година. Сега е възможно количествата пренесен газ да се увеличат, което ще вдигне и приходите за самия „Булгартрансгаз“ и за страната ни.

Осъзнавайки колко са важни подобни проекти, газовият оператор започна през тази година и процедура за набиране на финансов ресурс от 400 млн. евро. Средствата са за реализация на инвестиционната програма на дружеството, която е насочена към диверсифициране на източниците, повишаване на сигурността на доставките и позиционирането на страната, като газоразпределителен център в региона, съобщиха от дружеството. Реално финансирането ще бъде използвано за проекти като изграждането на Балкански поток, междусистемната газова връзка със Сърбия и разширение на газовото хранилище в Чирен.

Ползи за потребителите

Всъщност подобни проекти ще раздвижат и вътрешния газов пазар у нас, заради възможността нови играчи да се появят и да предлагат синьо гориво на конкурентни цени. По този начин ще спечели икономиката и обществото ни, след като през новата 2021 г. окончателно се прекрати монопола при доставките на руски газ у нас. На последното си заседание Министерският съвет обяви, че първите количества природен газ от Азербайджан ще дойдат до България на 31 декември. Те няма да преминат по „Балкански поток“, но ще се включат в проекта за „Газов хъб Балкан“. За диверсификацията на газовите доставки ще спомогне и изграждането на интерконектора между Гърция и България. А подобни проекти ще донесат повече ползи за бизнеса и потребителите у нас.

Чрез „Балкански поток“, за България се отварят възможности за реална диверсификация на газовите доставки, с което страната няма да бъде зависима от евентулни междудържавни конфликти в бъдеще, така както се случи през студената зима на 2009-та година. Поколенията след нас ще има какво да научат и какво да използват дълги години, обясни наскоро пред 3eNews енергийният специалист инж. Димитър Щерев.

Дори и само геополитически, чрез проекта „Балкански поток“, България ще запази и надгради своето място на газовата карта на Европа. В момента в ЕС се говори основно за нискоемисионна икономика и декарбонизация, а за постигането ѝ по време на прехода ще се използва именно природния газ.