Инфраструктура – пътна, дигитална или нещо друго

Анализ на Института за пазарна икономика

Инвестициите в пътища са перлата в короната на управляващата партия. Българската пътна инфраструктура със сигурност има нужда от изграждане и подобряване, но най-вече от редовна поддръжка. Регионалните измерения са също важни. Данните към 2019 г. показват следното:

- Гъстотата на пътната мрежа (дължина на пътната мрежа в км на 100 кв. км. Територия) е 17,9 средно за страната, като най-голяма гъстота има в област Габрово (24,9). Промяна в този показател не се отчита в последните 8 години от НСИ.

- Дял на автомагистралите и първокласните пътища - средно за страната показателят е със стойност 18,6% за 2019 г., като областта с най-голям дял е Шумен (36,4%).

- Качество на пътната настилка - 41,4% от пътищата средно за страната са в „добро състояние“, като област Сливен е с най-добър показател (79,4%).

- Относителен дял на домакинствата с достъп до интернет - 75,1%  е средната за страната стойност, като в последните години има значително подобрение. Областта с най-висока стойност на показателя е столицата с 83%.

Пандемията и преминаването на много работещи онлайн намали трафика, въздухът стана по-чист в големите градове, а градският транспорт трябваше да бъде допълнително финансиран, особено в големите градове, с цел покриване на загуби от непродадени билети.

Всичко това поставя на друга плоскост разсъжденията и плановете за изграждане на пътна инфраструктура. Различни проучвания по света показват, че поне 30% от бизнеса е онлайн през 2020 г. и след пандемията поне половината от работещите в тези компании ще останат да работят извън офиса.

Наскоро публикувано изследване на Глейсър и Потерба посочва следните предизвикателства, свързани с пандемията:

- Преминаването в онлайн режим поставя големи предизвикателства и изисквания за инвестиции в дигиталната инфраструктура.

- Общественият транспорт е изправен пред огромни трудности – хората не използват метро и градски транспорт, но той не може просто да спре и се налага допълнително редовно финансиране, за да продължи да работи.

- Платените пътища/магистрали неминуемо ще имат по-малко приходи заради намалелия трафик, което също отваря бюджетна дупка и налага преразглеждане на плановете за нови и за вече сключените концесии, както и за изграждане на нови пътища изобщо.

 Добре е администрацията у нас също да има предвид тези развития. В България, за съжаление, инфраструктурните проекти са бавни, скъпи и с високо усещане за корупционни практики в обществените поръчки. Планът за възстановяване и развитие по всичко изглежда залага големи инфраструктурни проекти и колкото повече грешки в планирането избегнем, толкова по-добре.