Над две трети от фирмите не одобряват антикризисните мерки на правителството

Над две трети от българските фирми или 70% не одобряват антикиризисните мерки на правителството и само 17% от анкетираните 810 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката, ги одобряват. Малко повече, 27% от анкетираните, подкрепят противоепидемичните мерки. Това показват резултатите от традиционното онлайн проучване на Българската стопанска камара (БСК), представено днес.

За сравнение, при предишната икономическа криза през 2009-2010 г. тогавашните антикризисни мерки са били оценени положително от 29% от бизнеса. Категорично одоборение среща отказът от промени в наредбата за касовите апарати. Анкетираните се колебаят по отношение диференцираната ДДС-ставка и приемането на страната ни в т.нар. „чакалня“ на Еврозоната.

Отчетлив негативизъм има и при оценката на институциите, като относително с най-високо доверие се ползват Президентската институция, регионалните здравни инспекции и Омбудсманът на РБ, но и при тях е налице спад спрямо предходната година. По традиция, негативната класация се оглавяват от Народното събрание (90% недоверие), Министерският съвет (83%) и съдебната власт (76%). Общинската и данъчната администрация са в „златната среда“, но и при тях се отчита спад на доверието спрямо предходната година.

В резултат от ковид-пандемията, 56% от анкетираните са били принудени да се откажат от инвестиционните си намерения, както и да пристъпят към оптимизация на разходите, а 36% са прекратили работа за определен период. По отношение на персонала предприетите действия са в няколко направления – 42% от фирмите (основно в сферата на хотелиерството, ресторантьорството и турагентството) са пристъпили към съкращения, 41% са въвели частична или пълна дистанционна работа, а 33% са ползвали възможностите за платен или неплатен отпуск на служителите.

В условията на пандемия бизнесът потърси нови начини да се съхрани, вкл. чрез стартиране или развитие на онлайн продажби (23%), както и трансформация на производството към нови продукти и/или пазари (19%).

Инвестиции с цел спазване на противоепидемичните наредби са направили 36% от предприятията. Едва 2% са увеличили екипите си с нови назначения.

От антикризисните мерки в подкрепа на бизнеса са се възползвали малка част от предприятията. Мярката „60/40“ е с най-голяма популярност - 28% са се възползвали от нея. Следващата предпочитана мярка е бевзъвмездната помощ за микро- и малки предприятия в размер от 3 до 10 хил. лв., ползвана от 27% от анкетираните, а на трета позиция е мораториумът върху плащанията по кредити – 17%. 12% от фирмите в секторите „транспот“ и „туризъм“ са се възползвали от мярката за запазване на заетостта, изразяваща се в 290 лв./мес. Едва 1% от анкетираните са се възползвали от мерките през ББР, а 2-5% обмислят/проучват възможностите. За всички останали тези мерки са или неприложими, или неизвестни.

40% от ползвалите антикризисни мерки се оплакват от бавния процес, а 35% - от бюрокрация и тежка документация. 11% не са се сблъсквали с пречки при получаването на помощта.

Липсата на ликвидност в условията на криза е основната причина анкетираните да очакват подкрепа в посока запазване на персонала чрез поемане на част от възнагражденията му (56%), както и намаляване или отлагане на държавни (52%) и общински (38%) плащания, вкл. данъци, такси и наеми. Бизнесът очаква подкрепа от държавата и за нисколихвени кредити (35%), за отлагане на плащанията по съществуващи кредити (27%), както и за модернизация и технологично обновление (26%). Едва 9% от анкектираните декларират, че не се нуждаят от държавна подкрепа.

Кои са основните бариери пред бизнеса

Липсата на оборотен капитал (78%), бюрокрацията и регулаторната тежест, административният натиск и липсата на електронно правителство (74%), както и често променящата се нормативна уредба (67%) са най-големите пречки пред бизнеса през настоящата година. Въпреки ковид-пандемията, проблем продължава да бъде и липсата на квалифицирана работна ръка (65%), макар да е налице намаление на този дефицит спрямо предходните години, когато беше над 70%.

Сивата икономика, нелегалният внос и нелоялната конкуренция представляват проблем пред 45% от бизнеса, а 51% посочват като пречка бавното и неефективно правораздаване. Рязко нараства усещането за корупция - 69% при 42% през 2019 г. Видимо подобрение се отчита по отношение на инфраструктурата, от чието качество се оплакват само 18% от анкетираните.

Интересът към участие в конкурси по обществени поръчки се запазва на нивата от предходните години. Трябва да се отбележи намаляването на некоректните/незаконни практики в тази сфера, най-вече сериозният спад на случаите на забавени разплащания, подмяната на подизпълнители и необективна оценка на офертите.

Какво е състоянието на предприятията през 2020 г.

Ковид-кризата се отрази сериозно върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предходната година, вкл. обемите на производство намаляват в 66% от компаниите, продажбите/оборотите – за 73% от тях, външните пазари – за 43%, работните места – в 56%. Най-малко засегнати са заплатите, които намаляват в 26% от фирмите.

Драстичен спад се отчита и по отношение на инвестициите, вкл. в човешки ресурси (44% по-малко от 2019 г.), нови продукти (-45%) и нови мощности (-50%).

Успоредно с това, нарастват задълженията към финансови институции (30% повече от миналата година), към контрагенти (също 30%), към бюджета (33%) и към персонала (21%).

На този фон, намаляват случаите на просрочени несъбрани вземания от контрагенти, както и периодите на просрочие, като в преобладаващата си част те са до 6-7 месеца.

Какви са очакванията за 2021 г.

Песимизмът от настоящата година се пренася и върху очакванията за следващата. 70% от анкетираните очакват икономически спад през 2021 г., 16% не очакват никаква промяна, а едва 11% са оптимистите.

Мнозинството от анкетираните очакват ръст на цените, фискалната и регулаторна тежест, както и спад на броя на работните места.

Над 80% от участниците в анкетата очакват ковид-кризата и забавянето на глобалния растеж да се отразят негативно на техните бизнес показатели и през 2021 г. По-умерен песимизъм има по отношение на европейските регулации в областта на екологията, от които негативно влияние очакват 36% от анкетираните.

Умереност и предпазливост са налице при плановете за бизнес развитие през 2021 г. Ръст на производството, нови продукти/услуги и нови пазари планират средно 35-37% от анкетираните, докато миналата година са били 57%.

Инвестициите в производствени мощности, иновации и развитие на човешките ресурси влизат в плановете средно на 23% от анкетираните, докато през миналата година средният процент е бил 38.

Ръст на трудовите възнаграждения планират 32% от анкетираните, а в миналогодишното изследване така са отговорили 76% от запитаните. По отношение на възнагражденията трябва да се отчита и ефектът от административното увеличение на минималната работна заплата.

Налице е лек ръст през тази година при намеренията за кредити и лизинг (19% при 17% миналата година), както и за изпълнение на европроекти (32% при 27% миналата година).

Основни изводи

За последното десетилетие 2020-а е най-наситената с бизнес негативизъм година – и като оценка на актуалното състояние, и като визия за бъдещето. Единствената близка по стойности е била 2011 г., в която все още се усещаше умората от предишната икономическа криза.

Причините за това са комплексни, като най-голямата, естествено, е ковид-кризата, която се отрази крайно негативно върху бизнес процесите. Налице е невиждан икономически спад и песимизъм.

Оценката на институциите е силно негативна, а реакцииите им в условия на криза срещат бурно недоволство от страна на бизнес средите. Общото усещане е за неадекватност, недостатъчност и мудност на мерките за подкрепа. Затова не е изненадващо, че по-малко от половината фирми са се възползвали от част от антикризисните мерки – най-вече от тези за подкрепа на заетостта. Реални мерки за подкрепа на фирмената ликвидност липсват или не са достатъчно атрактивни и познати.

В резултат на това, бизнесът прави (не)възможното, за да спаси работните места и пазарните си позиции, вкл. чрез оптимизация на разходите, трансформация на производството, развитие на онлайн продажби, дистанционна работа, гъвкаво работно време, отпуски и... съкращения на персонал.

Ковид-кризата създаде недостиг на оборотни средства у почти 80% от предприятията. Това, в комбинация със съществуващите от години проблеми с бюрокрацията, регулаторната и административна тежест, нестабилната нормативна среда, корупцията и неефективното правораздаване, води до тежка преса върху всяко бизнес начинание.

Притиснат до стената, бизнесът тотално изгуби оптимизма си, затова очакванията и плановете му за бъдещето са твърде предпазливи, подчинени на прагматизма в условията на неясни перспективи (основно свързани с развитието на ковид-пандемията).

Спрямо предходните изследвания, рязко се влошава оценката за бизнес климата, което е провокирано от ковид-кризата през изтичащата година. 89% от анкетираните виждат влошаване на бизнес климата, 9% смятат, че няма промяна, а оптимистите са едва 2%. Аналогични са и оценките за състоянието на предприятията – 71% декларират влошаване на икономическите си показатели, 22% обявяват липса на промяна, а едва 7% са постигнали растеж.

Анкетираните

От участващите в анкетата предприятия 86% са микро- и малки (с до 50 заети), 10% са средни (с 50 до 250 заети), а 4% са големи (с над 250 заети).

По сектори - 58% от участниците в анкетата представляват сектор „Услуги“, 12% - от „Преработваща промишленост“, 16% - от сектор „Търговия“, 3% от сектор „Строителство“, 2% - „Селско стопанство“, 2% - „Добивна промишленост“, други дейности (вкл. образование, култура, здравеопазване) – 7%.

19% от анкетираните предприятия оперират в Югозападния регион за планиране, 17% - в Североизточен, 8% - в Северен централен, 13% - в Южен централен, 7% - в Северозападен, 10% - в Югоизточен. 26% оперират на територията на цялата страна.