Намаляване на крайното енергийно потребление с почти 32 на сто до 2030 г. предвижда проектът на стратегията за обновяването на сгради

Енергетика / България
3E news
869
article picture alt description

27,89% спестяване в Първично енергийно потребление и 31,67% в Крайно енергийно потребление до 2030 г. за жилищни и нежилищни сгради е заложената цел в „Пътна карта 2030, 2040, 2050“ към проекта за Дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. Това информира министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова в писмен отговор на въпрос от народен представител, съобщиха от Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

В разработения от Министерството на енергетиката, съвместно с МРРБ, Агенцията за устойчиво енергийно развитие, Фонд мениджър на финансови инструменти в България, и с подкрепата на Европейската банка за възстановяване и развитие проект на стратегия са представени визия и приоритети за постигане на енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд в страната до 2050 г. Към момента документът е съгласуван от отделните министерства и се очаква да бъде приет от Министерския съвет, информира още министърът.

В Пътната карта са поставени конкретни цели за спестена енергия, обновена площ и спестени въглеродни емисии за жилищните и нежилищните сгради за периодите до 2030 г., 2040 г., 2050 г., които са в съответствие с Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г.

При изготвянето ѝ са отчетени националните аспекти на прилаганите до момента политики за енергийна ефективност, ограничения опит със структурирането и популяризирането на финансови инструменти, както и недостатъчната информираност на потребителите и собствениците за ефекта от повишаване на енергийната ефективност и ползите в по-широк смисъл. Затова индикативните цели за трите периода са определени при прогноза за постепенно активизиране на действията по обновяване и плавно нарастване на търсенето на енергийноефективни услуги, посочва Петя Аврамова.

В стратегията са изчислени необходимите инвестиции за повишаване на енергийната ефективност и обновяване на сградния фонд в страната въз основа на анализ на реално изпълнени проекти по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ и др. При определянето им изискванията за енергийна ефективност са завишени спрямо актуалните и са остойностени моделно изследваните за целите на стратегията пакети от енергоспестяващи мерки за различни категории сгради, водещи до постигането на висок клас на енергопотребление (клас А и клас B). Тъй като инвестициите за различните категории сгради и пакети от мерки варират в широк диапазон, прогнозните разчети са разработени с осреднени стойности.

Посочените в стратегията инвестиции са за мярка енергийна ефективност и не включват съпътстващи ремонтни дейности, както и дейности по конструктивно усилване, в случай че са необходими такива. Тяхната точна оценка може да бъде постигната единствено след техническо обследване на сградата и изготвяне на инвестиционен проект, подчертава Аврамова.

Съгласно направен анализ на инвестициите за жилищни сгради, обновени по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, съпътстващите разходи за ремонтни дейности достигат до 30 % от инвестицията за енергоспестяващите мерки. По отношение на сгради със сериозни конструктивни проблеми, разходите за усилване са индивидуални и не могат да бъдат прогнозирани.

В края на 2019 г. по поръчка на МРРБ бе изготвен преглед и анализ на националния жилищен сграден фонд в страната и бяха формулирани политики и мерки за неговото обновяване. Прегледът е направен по технически показатели и енергийни характеристики, за да послужи за оценка на общото състояние на жилищните сгради, напомня министърът.

Общото техническо състояние на жилищните сгради, в това число и конструктивната им устойчивост, както и съответствието им със съществените изисквания към строежите може да бъде най-пълно и достоверно оценено в техническия паспорт на сградата, казва още министър Аврамова в отговор на друг въпрос. Такъв се съставя за новите строежи от основното застрояване след 2007 г., както и след реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващ строеж. Срокът за съставяне на паспорти за всички съществуващи строежи на основното застрояване е до 2022 г.

Към момента процентът на съществуващите жилищни сгради, изградени преди 2007 г. със съставени технически паспорти, все още е нисък. Това са предимно сгради, които са участвали в различни програми за обновяване и подобряване на енергийните им характеристики. Търсят се законови и технически решения за ускоряване процеса, като се обсъждат и възможностите за цифровизация на техническите паспорти и създаване на бази данни при системна свързаност на всички общини. Последното ще улесни достъпа до информация относно техническото състояние на сградите и ще даде възможност за цялостна оценка на сградния фонд в страната, коментира регионалният министър.

Повишаването на енергийната ефективност на жилищните сгради е част от жилищната политика на страната, фокусирана основно върху установяване на работещ механизъм за подходящо управление и поддържане на жилищния фонд, посочва Аврамова.

Една от специфичните цели на разработения през 2018 г. проект на Национална жилищна стратегия с хоризонт на действие до 2030 г. е насочена към решаване на два от най-мащабните проблеми в национален аспект: „лошо поддържане на жилищния фонд“ и „ниска енергийна ефективност“, и е свързана със задължението на собствениците на жилища да поддържат сградите и да се грижат за безопасната им експлоатация.

При проведеното обществено обсъждане на проекта на стратегия бяха получени становища, свързани с управлението на етажната собственост, които обосноваха необходимостта настоящият Закон за управление на етажната собственост да бъде преразгледан и преработен, посочва регионалният министър. В тази връзка през 2019 г. МРРБ стартира широка дискусия за неговата промяна. Преосмислянето на законодателната основа на управление на многофамилните жилищни сгради ще адресира основната цел на жилищната политика – подобряване на остарелия и неподдържан жилищен фонд, нуждаещ се от системен ремонт и обновяване, която МРРБ припознава като основна стъпка към преразглеждане и последваща преработка на проекта за Национална жилищна стратегия, коментира Петя Аврамова.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща