Георги Стефанов, WWF: 55% намаляване на емисиите няма да постигне целите за ограничаване на температурата с 1,5 градуса

Ако финансовите инструменти се насочат в посока позеленяване на икономиката, ЕС ще може да спомогне да се намалят глобалните емисии през 2030 г. на въглероден диоксид до 44 гигатона на годишна база. Това ни дава 66% шанс за задържане на повишаване на температурата до 2 градуса по Целзий, но това не е достатъчно за постигане на целта от 1,5 градуса, коментира решението на лидерите на ЕС за намаляване на емисиите до 2030 г с 55% Георги Стефанов, ръководител практика “Климат и енергия” в Международния фонд за дива природа - WWF.

 Г-н Стефанов, достатъчно ли е приетото споразумение между лидерите на ЕС за 55% намаление на емисиите до 2030 година? Може ли да го обясните научно обосновано ли е?

Не е достатъчно. Но първо трябва да кажем, че лидерите се споразумяха за нетно намаление на емисиите до 2030 година с 55%. Нетно намаление значи, че изваждаме от целта емисиите на въглероден диоксид, които се поглъщат от екосистемите, основно от горите. За България това е намаление с 8-10% от емисиите, които българската икономика емитира, заради повечето гори у нас, а усреднено за Европа е около 6-7% от количеството емисии на годишна база. Реално, това намалява целта, която ще постигнем в ЕС до 2030 г. със около 6-7 % и реално ще ни позволи намаление на емисиите с около 50% за 2030 година.

WWF, но и учените настояваме за цел от 65% намаляване на емисиите до 2030 година, защото с 55% в ЕС, не можем дадем своя принос да удържим покачването на температурата до 1.5 градуса, както искаме и сме обещали по Парижкото споразумение. Според научните прогнози на доклада Emissions Gap Report 2020 на UNЕP (Програмата за околна среда на ООН) от 9-ти декември, т.г., хората на планета сме се запътили в посока 3 градуса увеличаване на температурите до 2050 година, базирано на количествата емисии, които продължаваме да отделяме. Парижкото споразумение за климата, от 2015 г. цели за ограничаване покачването на температурата с 2 градуса и поема обещанието, че правителствата ще направят всичко възможно да не се допуска покачване с повече от 1,5 градуса. Така, на практика ЕС влиза в период и с цели, за които ще е наясно, че ще е в неизпълнение на целите на споразумението от Париж и това ще доведе до покачване на температурите с двойно повече от очакваната цел. Това е решение, което ако го съпоставим с ваксините за Ковид, е все едно предложеното решение да предпазва от Ковид само на 50%. Мисля, че никой няма да одобри подобно решение, но за климата в момента го допускаме.

През 2020 г. обаче заради пандемията се очаква да има спад в емисиите на глобално ниво със 7%. Това ще окаже ли влияние за спиране на негативните тенденции?

Това ще окаже само временно влияние в посока намаляването им. Според доклада на UNEP емисиите на парникови газове продължават да се покачват на процента база и от 1,4% годишно от 2010 г. насам, вече сме на темп на покачване с 2,6% през 2019 г., отчасти и поради голямото увеличение на горските пожари и отделените колосални емисии от тях през последната година. На годишна база, общите емисии на въглероден диоксид за 2019 г. поставят нов рекорд от 59,1 гигатона. Докладът дава прогноза, че зелените инвестиции в рамките на правителствени стимулиращи пакети за изваждане на икономиките от предизвикания от пандемията икономически спад могат да намалят вредните емисии, предвидени през 2030 г., с до 25 на сто. Но това означава всички правителства да насочат тези средства само за зелени инвестиции и стимулиращи финансови помощи, които реално да доведат до позеленяване на икономиката. ЕС също трябва да го направи и така с общи усилия да намалим през 2030 г. емисиите на въглероден диоксид до 44 гигатона на годишна база, което реално ще ни даде 66% шанс за задържане на повишаване на температурата под 2 градуса по Целзий. Горната комбинация ще се случи много трудно и определено няма да е достатъчна за постигане на целта от 1,5 градуса, но поне ни връща в рамката на Парижкото споразумение, а не ни препраща към покачване с три градуса.

Какво означава реално решението на Съвета, по сектори, теми и приоритети за 2030 г.?

Това означава почти пълно премахване на въглищата, търсенето на природен газ да се намали наполовина (в сравнение с нивата от 2019 г.). От друга страна силна подкрепа за Възобновяемата енергия, за може да достигне до нива 70-75% от енергийния микс в ЕС. Ще трябва да се постигне и сериозно увеличаване на целите за реновирането на сградите до 2,5% на годишна база за всички сгради и промяна на модела за саниране, който да води до 80% икономия на енергия от реновираните сгради (това е много важно за България, защото при нас спестяванията рядко са повече от 35-50%). Електрическите превозни средства трябва да нараснат до 80% от продажбите на нови автомобили, двигателите с вътрешно горене да бъдат забранени най-късно до 2035 г. Още нещо много важно - трябва да се направи значителен преход към кръгова икономика, съчетан с по-силен фокус върху използването на рециклирани материали и споделянето на услуги и продукти, което реално също ще доведе до намаляването на производствените емисии. Освен това емисиите от земеделието, също трябва да намалеят с поне 25% в до 2030 г, стъпвайки от нивата на 2015 година.

Според Вас това отстъпление на какво се дължи, на по-бедните държави-членки на ЕС като България или е реверанс към Полша и Унгария?

Всъщност целта за намаляване с 55% не е основната дискусионна тема, а въпросът за това как ще се разпределят публичните средства и как по-бедните страни с по-висок дял на високовъглеродни инсталации, като България ще се възползват, например използвайки средствата от Фонда за модернизация, които са с произход от европейската схема за търговия с емисии. Ако сравним с Полша там се опитват да осигурят специфичен дял от средствата и определени облекчения, включително и за безплатно разпределение към промишлеността чрез конкретен текст в заключенията на Съвета. България настоява да можем сами да определяме микса от енергийни източници, които да използваме. Но, това което също се изясни е, че природният газ например няма да се финансира с парите по Фонда за справедлив преход, както представителите от българска страна искаха през последните месеци. Отделно заключенията на Съвета допускат държавите членки да развиват ядрена енергия и газ, за постигането целите за декарбонизация, но в същото време се ограничават публичните и заемни средства да не могат да се инвестират за такива проекти. Всъщност това е решение от 2019 г. когато ЕИБ взе се отказва да финансира проекти в свързани с изкопаемите горива, след което решение, редица други финансово кредитиращи структури я последваха.  

Каква е ролята на Фонда за декарбонизация, който България ще създаде както предвижда Планът за възстановяване и устойчивост след COVID-19?

Ще започна с ясното разделение, че средствата за декарбонизация у нас ще бъдат както по Плана за възстановяване, така и по линия на най-новия инструмент на ЕС (Механизма за справедлив преход). Този Механизъм е донякъде и инструмент за постигане на политическите приоритети на новата ЕК или т.н. европейски семестър, където ограничаването на емисиите и справяне с климатичната криза са основна цел и голям приоритет. В този смисъл, Механизмът цели да адресира намаляването на емисии от най-големите източници в ЕС. Разбира се и в България, а и навсякъде по света това са изкопаемите горива – въглища, петрол и газ. Механизмът за справедлив преход като нов инструмент има три стълба. Първият е Фонда за справедлив преход, който представлява пакет от средства за 100% безвъзмездно финансиране за създаване на нови икономически дейности и работни места, основно във въгледобивните региони. Вторият стълб на механизма е InvestEU, инструмент, който трябва да мобилизира частния капитал да правят инвестиции в иновации и технологии за декарбонизация. Третият дял, представлява специфично заделен ресурс за предлагане на нисколихвени заемни средства и за създаване на публично-частни партньорства. Общият бюджет на механизма е 100 млрд. евро.

За България са предвидени приблизително 2,4 млрд. лв. по Фонда за справедлив преход които реално ще бъдат насочени към ос 3 на новата оперативна програма за регионално развитие „Региони в растеж“ през Министерството на регионалното развитие. Но като цяло общите цели ще бъдат управлявани през Фонда за декарбонизация. Фондът реално трябва да гарантира постигането на европейските цели за декарбонизация и да насочва предвидените европейски средства за намаляване на емисиите, включително и за „горещите точки“, т.е. най-въглеродно интензивните региони. В България това са Стара Загора, Кюстендил и Перник. Според последния доклад за реформи и напредък по европейския семестър, от България се очаква извършването на структурни реформи в сектор енергетика и реално ще се очаква насочване на средствата за привличане на инвестиции, създаване на устойчива и добре платена трудова заетост и трансформация в най-въглеродно интензивните региони, разбирайте въгледобивните региони. За да използваме тези средства според регламентите на ЕС за изготвянето на Национални планове за възстановяване, но също и според регламента на Механизъма за справедлив преход ние трябва да предложим реформи в сектор енергетика, за да се възползваме от тях и да осъществим очаквани реформи. Което всъщност означава да се създадат нови работни места в тези региони, които ще трябва да трансформираме. Такава е логиката не европейското законодателство и цели. Точно този елемент обаче изцяло липсва към днешна дата от всичките планове, стратегии и средства на България. Нещо повече, министерството на енергетиката твърди все по-невъзможното твърдение, че ще горим въглища поне до 2060 г, пропускайки големите дългове на държавните дружества, но и на БЕХ, което поведение, реално може да повтори историята с КТБ, но умножено по две и да върне българската икономика с 10-15 години назад с огромен дълг, който цялото общество ще трябва накрая да плати.

За съжаление, не е това, което виждаме българското правителство да предлага към момента, и реално затова предложения Национален фонд за декарбонизация в Национални план за възстановяване още не е допълнен с конкретни средства и проекти. Ние вече знаем, че той ще представлява подобна структура като съществуващия Фонд на фондовете към вицепремиера Дончев. Парите ще са под шапката на МРРБ, но Националния фонд за декарбонизация ще трябва да обединява и управлява и средствата и по други оперативни програми. Такъв е грубият замисъл, но все още се окончателният вариант не е одобрен от ЕК.

За нас остава големият проблем, че този Фонд няма да адресира с конкретни бюджети намаляването на емисиите от най-големите източници и ще изпуснем уникална възможност за създаване на нова нисковъглеродна икономика и работни места с устойчив характер във въгледобивните региони. Т.е., предложението на България няма да отговаря на политически приоритети и цели на ЕС, но също и към момента предложените средства да отиват за саниране на сгради, не отговаря на поне два фактора – създаване на дългосрочна трудова заетост в сектори с висока добавена стойност и нива на заплащане и адресиране на най-въглеродно интензивните отрасли и региони, съответно и намаляване на емисиите от тях.  

Но в Плана за възстановяване освен Фондът за декарбонизация единствените по-значими мерки за справяне с климатичните промени са мерките за енергийна ефективност, за които се отделят 3 от 4,5 млрд. лева по стълб две: “Зелена България”?

Опасяваме се, че българският план ще разглежда познатият ни вече стандартен модел саниране и то при законодателни изисквания, които не отговарят на европейските и това, което правим у нас е далеч от разбиранията за енергийна ефективност на сгради с голям дял на енергийна ефективност, Трябва да започне да говорим за т.н. стандарт „пасивна къща“, в който почти не се консумира енергия, а тази която се консумира е от собствени енергийни източници. Добре е, че правителството мисли за енергийна ефективност, и то не само за сградния фонд, но това, което всички трябва да се уверим, е, че действията няма да са същите като тези, на които сме свидетели досега, а ще отговарят на целите и смисъл на европейското законодателство, което вече и строителите, а и при реновирането на сгради трябва да се прилага. Т.е., да сме максимално близко до стандарта „пасивна къща“. За да кажем конкретно, този стандарт на практика означава всички домакинства да намалят разходите си за енергия на годишна база с повече от 80% и тук искам само да допълня, че това е законодателство и цели поставени към България още от 2012 г. Тези цели, имаха три фази на навлизане, като последната и окончателната започва от 01.01.2021 г. и реално задължава всички нови частни сгради да се строят само по такъв стандарт.

Не вярвам, че ЕК с тези нови средства и цели, ще позволи този път парите в България да бъдат похарчени по същия модел, по който видяхме санирането през последните години. Трябва да променим, подхода и стандарта и да заложим много по-високи стандарти. Те са законоустановени, трябва да спазим закона, но също така трябва ясно да осъзнаваме, че тези по-високи цели, ще ни изкарат от енергийната бедност, и ще направят така че всяко българско домакинство сериозно да намали разходите си за енергия.

Кои конкретно показатели трябва да променим?

Всъщност най-основният проблем е, че много голяма част от сградния фонд в България няма т.нар. паспортизация. Когато сградата няма паспорт ние реално не знаем каква е енергийната консумация , без значение дали говорим за публична, обществена сграда или многофамилен блок в Люлин, или съответно къща на село. Проблемът е, че това е скъпо удоволствие и обикновено за нея няма пари, макар че държава се опитва от дълги години да намери решение, с абсолютен неуспех, както става ясно. За да се извърши паспортизацията на 14 етажен блок, по лични мои сметки от преди няколко години, цената бе около 38 000 лева, огромна сума за бюджета на една етажна собственост, което значи на практика, че всяко домакинство трябва да извади поне 1000 лв., за да може това да се случи. В момента по закон собственикът на сградата трябва да осигури изготвянето на този паспорт. Новите кооперации имат, но по-старите нямат. Но отново да го кажа, без паспортизацията, което на практика представлява обстойно обследване на състоянието, включително и на консумирането и на загубите на енергия, ние реално не знаем какво се консумира от всяка сграда и какво трябва да направим, за да намалим тази консумация. Т.е., не можем да си поставим реални и амбициозни цели и да гоним тяхното изпълнение. Към момента в Закона за енергийна ефективност, а и в съпътстващите го планове, стратегии и поднормативни документи, най-трудния отговор е този, да разберем до колко спестени емисии ще може да доведе една или друга интервенция. Реално Планът за възстановяване и заложените в него милиарди за реновиране на сградите, също не може да ни даде конкретика в тази посока, а и за съжаление не виждаме желани дори и да се направи сравнителен анализ какво постигаме в една или в друга хипотеза, т.е. при стандартно саниране с 10 см. изолация или при близко до нулево енергийно. Колко ще са спестените емисии и колко сгради ще трябва да се санират за посочените средства, както и колко ни трябват за всички сгради в България, е въпрос, който и в ЕК са силно заинтересовани да разберат. За момента знаем само, че крайната цел е 2050 г.

От около няколко години има актуален план, как да се извърши реновирането на съществуващия сграден фонд, съответно намаляване на енергийната консумация в контекста на новото законодателство. Там се залагат индикативни параметри по около 1,5 % на година, за да успеем в 30 годишен период да покрием 100 процента от съществуващия сграден фонд. За момента България е далеч от постигането на целите и на практика не го изпълнява този процес. Не сме единствените, почти всички държави в ЕС не го изпълняват, но това не трябва да ни успокоява. С новите климатични цели, обаче вероятно ще се наложи да удвоим този годишен процент за реновиране на сградите, а отделно стандартът „пасивна къща“ е и средно с 15-20% по-скъпо струващ от обикновеното саниране, но това оскъпяване буквално се изплаща за 2-3 години, заради двойно и тройно по-голямо спестяване на енергия. Най-голямото предизвикателство всъщност е, че в определени случаи ще е трудно за реализиране, като там предизвикателствата са инженерни, а не финансови или политически.

Реално, за да постигнем целите на ЕС ние трябва да намалим енергийната консумация чрез ефективно саниране на сградите, мерките да бъдат различни за различните сгради, но също и за различните региони. Те буквално ще изхождат от текущото състояние на сградите и от населено място, където се намира сградата. Решим ли горните проблеми, тогава вече ще е много по-лесно да определим дали ще успеем да постигнем нива на стандарта на „пасивна къща“ или ще трябва да се примирим с 10-20 см изолация. Съответно на финала ще имаме и търсеният отговор от ЕК, до какво намаляване на емисиите ще достигнем, ако похарчим милиардите евро средства на европейските данъкоплатци. Въпрос, който все още затруднява изключително много българските управници.

Паспортизацията да я направи държавата?

Няма как да стане реално, това са над 1, 3 млн. сгради. Държавата не може да поеме паспортизирането. Покриването на нуждите на всички сгради е изключително голяма инвестиция, която е непосилна за никоя държава и затова не се прави така. Но това, което може да създаде държавата са различни форми на партньорски взаимоотношения:. Бизнес и граждани, Държава и граждани, Общини и бизнес, а защо не и всички заедно?

Ще използвам възможността да наблегна и на едно подценявано обстоятелство. Искам да споделя, че покрай цялата сложност и многото проблеми и предизвикателства за енергийната ефективност, ние забравяме да включим и климатичните специфики на населените места. Вече имаме по-топли зими, по-горещи лета, топлинни острови. Т.е., трябва да спрем да разглеждаме само изолацията за зимния сезон като обект за енергийната ефективност. В половината държави в Западне Европа енергията, която отива за охлаждане също е с много висок дял, а България вече почти ги догонва. Казвам го защото мерките за енергийна ефективност трябва да ни помагат зимата да се опитваме да задържим топлото да не избяга навън, а лятото да се опитваме да задържим топлото да не влиза вътре. Инвестициите, без значение от кой източник са, трябва да разглеждат тази специфика, защото 1/3 от България вече е с такъв климат, в който лятото е по-голямата част от периода на годината и имаме нужда от мерки за енергийна ефективност не за отопление, а за аспектите на охлаждането.

Какво прие правителството от вашите предложения в Плана за възстановяване?

Към момента от всички над 50 становища, няма нито едно отразено предложение, защото България събра междуведомствена комисия, направи план, който едва след това се представи на обществеността за обсъждане, а не по време на изготвянето му. В същото време първоначалния вариант се изпрати на Комисията. Комисията даде своето становище през предходната седмица. България до края на годината ще вземе предвид предложенията на Комисията, а надявам се и на неправителствения сектор, като нашите опасения са, че правителството всъщност няма да включи много от постъпилите предложения на заинтересованите страни, дали своето експертно мнение, въпреки дадени обещания, че това ще се случи. За съжаление, процесът все още стои на тъмно за мнозинството граждани у нас, но също и за повечето заинтересовани страни. Фактът, че за първи път има толкова много становища, както споделих над 50 на реално заради съвместните становища, дори и над 100 юридически лица, показва че по темата има свръх интерес, може би поне 10 пъти над нормалното. Най-тъжното, което всъщност правителството не успява да направи е да оползотвори този потенциал в изготвянето на План за възстановяването на икономиката, който да отговаря, както на нуждите на страната, така и на европейските регламенти – задължителни, за да получим парите, но също и на гласа и експертното мнение на българските граждани.

Най-важното за всички нас е да не се гледат само сградите. Когато говорим за енергийната ефективност, трябва ясно да осъзнаваме, че това не е само сградния фонд. Друга слаба част на Плана е, че той не разглежда компонентите на околната среда и в частност биоразнообразието, така както ние бихме искали да го видим. Има 38 млн. лева за административни мерки за Натура 2000 и за създаване на нов инструмент за оценка на мрежата от Натура 2000 - това са екосистемните базирани решения. Тази мярка за Натура 2000 зоните е необходима, но е единственото нещо, което е взето предвид. Тезата на правителството е, че за околната среда ще бъдат заделени 1 млрд. лева за биоразнообразието по оперативна програма Околна среда, което може би е така, но не бива да забравяме, че Планът за възстановяване цели да реши не унаследени проблеми, а да създаде трайна и устойчива икономическа заетост, която да е в посока на революция, на авангардни технологии, на възстановяване на икономиката от Covid и на опазване на самата природа. В този смисъл малкото средства за биоразнобразие ни показват, че това въобще не е на дневен ред. В която и посока да мислим за финалния вариант на Плана, трябва да мислим как създаваме добавена стойност, икономически дейности, които да бъдат зелени и устойчиви. Санирането за съжаление не дава голяма добавена стойност за трудова заетост - санираш и приключваш. Не стимулираш допълнителни икономически дейности и това всъщност е и най-слабата част от българския план.

Едно от изложенията на вицепремиера по обсъжданията на плана беше, че ние трябва първо да създадем базата, да създадем енергоефективни сгради? Граждани и бизнес все още не сме подготвени за такива инвестиции, не можем да си паспортизираме сградите, да не говорим да построим на покрива панели?

Спорно е дали да създаваме първо базата или първо да създадем икономиката, която да изкара парите за базата. Затова едно от нашите основни предложение към екипа на вицепремиера беше да се разглежда решаването на всеки един проблем не само в контекста на един бюджет – този от средствата за възстановяването, а и от станалите финансови рамки, което чуваме поне от изказванията на вицепремиера, че се е възприело като идея. Ако борим енергийната бедност, част от която са мерките за енергийна ефективност, ние трябва да имаме яснота какъв е проблемът, решенията какви са, бюджетът на държавата какъв е, бюджетът по оперативните програми какъв е и бюджетът по плана за възстановяване. Ние не можем да реализираме реформи и преход, ако не разглеждаме ролята на всички източници на финансиране.

Държавата сме ние, ние генерираме бюджетите и ги управляваме, проблемите са наши и трябва ние да си ги решим и пак от нас зависи какво искаме и какъв резултат ще постигнем. Ако нямаме обаче, обосновката за всеки един проблем, къде сме и какво искаме да постигнем накрая, не можем да се справим ефективно с тези предизвикателства. Опасявам се, че ще подходим по познания модел “business as usual” и ще видим едва ли не едно обикновено саниране и след няколко години нищо.