Обединението на пазарите на електроенергия в перспективата на 2021 година

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
2825
article picture alt description

Статия на Константин Константинов и Никола Габровски, БНЕБ за сп. „Енергетика, електроенергийни ракурси“

Мисли глобално, действай локално“

Patrick Geddes

Изкушението да се правят прогнози е винаги трудно преодолимо, особено ако сте в центъра на процесите на развитие на пазарите на електрическа енергия в Европа и можете да говорите от първо лице. Ние, разбира се, ще се опитаме да представим само тези очаквания за предстоящата година, които ще бъдат резултат от вече стартирали проекти с възможно най-ясно определени срокове и пряко свързани с пазарите, обект на наш общ интерес. От друга страна, за да бъдем максимално обективни и да представим пред читателите гледната точка на българския пазарен оператор, бихме си позволили малко предистория, не като опит да хиперболизираме ролята на БНЕБ в процесите, а за да подчертаем и последователността, и причинно–следствената връзка между различните етапи на развитие на пазара.

Развитието на нашия сектор и по-специално частта му, свързана със създаването на организиран пазар за тази особена стока - електрическата енергия, е свързана с промяна на възгледите на много хора, институции и компании, както и със създаване на доверие в една нова платформа и едни нови правила.

Именно с тази задача се нагърбихме през 2014 г., с малък екип от ентусиазирани млади хора, съзнавайки ясно това, което ни предстои и пътят, който трябва да извървим, за да преодолеем изоставане от близо 10 години не само спрямо пазарите от Западна Европа, но дори и от тези на съседна Румъния и близка Унгария. Наше мото през всички тези години е била всеизвестната максима „Прави каквото трябва, пък да става каквото е писано“, като винаги сме имали ясен план какво трябва да правим първо и какво по-късно, разбира се, основавайки се на вече натрупания опит от тези, минали по пътя преди нас. Стартирането през 2016 г. на пазар „Ден напред“ беше първата и най-важна стъпка в създаването на локален борсов пазар на електрическа енергия, базиран на третия либерализационен пакет и Европейския целеви модел, нещо, което Гърция направи едва в началото на този месец. За да завършим портфолиото от локални сегменти на българския електроенергиен пазар, през 2016 г. и 2018 г. въведохме, със съдействието на ангажираните в сектор Енергетика институции, борсовите сегменти „Дългосрочни договори“ и „В рамките на деня“.

Във връзка със задълженията на България, като държава-членка на Европейския съюз, по Регламент 1222/2015 на ЕК (CACM GL) и в съответствие с назначаването на БНЕБ за НОПЕ за територията на България3, по силата на чл. 7 от горепосочения регламент произтича и задължението на пазарния оператор в страната ни да е подготвен да осигури изпълнението на задачите и целите, свързани с осъществяването на единното обединение на пазарите „Ден напред“ и „В рамките на деня“ или т.нар. “market coupling” с пазарите на страните членки. Тази задача е задължение за държавата и в частност за БНЕБ, като нейната реализация е основен приоритет в дейността на компанията от 2019 г. и ще остане такъв и през 2021 г. Тук е мястото да се подчертае, че развитието на пазарната интеграция далеч не е двустранен регионален процес, позволяващ различни решения, плод на проведен преговорен процес, а е строго регламентирана дейност, описана, от една страна, в съответните Регламенти и Директиви на ЕК, а от друга, скрепена с общи договори за опериране на съответните пазарни сегменти, по които страни са всички пазарни и преносни оператори в ЕС. С други думи, целта е ясно определена, положителните ефекти от интеграцията са доказани и мащабни, като е въпрос на компетентност, мотивация и добро планиране целите да се реализират по възможно най-благоприятния и своевременен начин.

Ще си позволим да маркираме проектите за пазарна интеграция, подредени по техния приоритет за БНЕБ и, според нас, по тяхното влияние върху българския електроенергиен пазар. Началото, както знаете, беше дадено на 19.11.2019 г. с първото пазарно обединение на сегмент „В рамките на деня“ на границата с Румъния, в което участваше българската пазарна зона. Ефектите са красноречиви, силно положителни, и бихме добавили - очаквани. Търговията на този сегмент нарасна повече от 5 пъти, като за първи път българските потребители, производители и търговци имат пряк достъп до пазара на ЕС чрез българо-румънска граница. Към настоящия момент най-значимият проект от гледна точка на ефект върху пазара в България, в който сме фокусирали огромни ресурси и енергия, е интеграцията на сегмент „Ден напред“, отново на Румънска граница.

Очакванията са, чрез пазарното обединение на тази граница и при имплицитно (заедно с енергията) разпределение на най-малко 800 MW трансграничен капацитет, да се постигне увеличаване на ликвидността на този основен сегмент, благодарение на което ще има почти пълна корелация на цените в българската пазарна зона с тези в региона (пазарните зони на Румъния, Унгария, Чехия). Механизмът, стоящ в основата на тези ефекти, е позната на специализираната аудитория концепция за нетните импортно-експортни криви, която би могла да се илюстрира нагледно със следната графика:

Ако разглеждаме сегашния статус на българския борсов пазар като модел на изолиран пазар, тогава клиринговата цена на изолирания пазар е цената на пресечната точка на кривите на търсене и предлагане, т.е. тя ще бъде цената MCP IBEX, при която търсенето е точно равно на предлагането. Износ и внос от и към изолирания пазар се осъществява от търговските участници чрез капацитетите (Physical Transmission Rights PTR), придобити на експлицитни (отделно организирани) търгове. Този статус би могъл да се приеме за такъв, в който количествата от внос и количествата от износ, по време на търговската сесия, са равни на нула.

Нека предположим, че същият изолиран пазар престава да бъде такъв и благодарение на определено ниво на трансграничен капацитет NTC, се осъществява износ. По този начин цената се покачва (от MCP IBEX на P1). В съседната пазарна зона цената се понижава (от MCP на съседна пазарна зона на P2), поради осъществен внос. Ако екстраполираме тези зависимости между цената и съответните количества на износ (или внос), то можем да конструираме т.нар. „Нетна импортно/експортна крива“ (NEC) за съответната пазарна зона. Експортната пазарна зона в горния пример ще има по-ниска цена P1 от цената в съседната зона за съответния интервал на доставка. По този начин приходът, реализиран от борсовия оператор от разликите в цените между двете зони (P2-P1), се явява т. нар. “congestion rent”, който представлява цената на имплицитно разпределения капацитет, умножена по количеството енергия, преминала между двете зони. Именно този трансграничен капацитет, използван в процеса на имплицитно разпределение, може да бъде интерпретиран като възможност за наличието на потенциален допълнителен купувач (или продавач в обратния пример), чието присъствие ще предизвика сближаване на цените между двете зони, от една страна, а от друга ще повиши конкуренцията на пазара. Увеличаването на конкуренцията е особено важно при предлагането, тъй като това ще бъде единственият начин за намаляване на структурната пазарна концентрация в България. Както можете да предположите, при наличие на достатъчен капацитет (NTC, изместено на дясно след пресечната точка на двете криви), цените в двете пазарни зони ще бъдат абсолютно равни.

Реалистичният срок за завършване на този проект е август 2021 г., поради техническата зависимост от т.нар. “Interim Coupling Project”4 и неговото забавяне с повече от 8 месеца, причинено от големите пазарни оператори в Европа. На второ и трето място сред приоритетите на БНЕБ са проектите за интеграция, съответно на сегменти „Ден напред“

и „В рамките на деня“ на гръцка граница, които се планира да се реализират съответно през март и май 2021 г. В този проект, въпреки възможността за по-скорошно успешно приключване, ефектът върху пазара ще е по-малък поради по-слабата свързаност на електроенергийните системи на двете държави към този момент и също така ограничения трансграничен капацитет между Гърция и Италия. Въпреки по-ограничения ефект, работата по проектите е много напреднала и ние не пестим усилия за успешната им реализация и за възможността да се поздравим с първи завършен проект за пазарно обединение на сегмент „Ден напред“ дори още през март догодина.

На последно място, но не и по значение за нас от БНЕБ, пък смея да твърдя и за колегите ни от ЕСО, е пилотният проект за обединение на пазари „Ден наред“ с Република Северна Македония. Този проект е инициатива на БНЕБ, насочена към намирането на принципно решение на проблема с интеграцията на пазари в държави, които не са част от ЕС. Предизвикателствата са както от нормативен, така и от технически характер, но това ни мотивира допълнително и планираме основната работа по проекта да приключи през 2021 г., като с колегите от Северна Македония очакваме старт на реална работа през първото тримесечие на 2022 г.

Извън конкретния фокус на интеграционните проекти, но отново свързани с общо-европейското развитие на пазарите на електрическа енергия, са няколко проекта с голямо значение за българския пазар, които освен това ясно очертават важни тенденции в дългосрочна перспектива. Тези проекти са с хоризонт на реализация отвъд 2021 г., но по наше мнение информация за тях ще се впише в темата на материала, а и на броя, не само защото съществен напредък ще бъде реализиран през 2021 г., а и защото те ще предопределят развитието на пазарите до 2025 г.

Става въпрос, от една страна, за тенденцията за намаляването на размерността на търгуваните продукти на краткосрочните пазари с физическа доставка, а от друга за възможността за продължаването на търговията с даден продукт възможно по-близо до началото на неговата доставка или т. нар. “Gate closure time”. В тази връзка се работи по реализацията на проект за въвеждане на продукти с продължителност на доставка от 15 минути, както в сегмент „Ден напред“, така и в сегмент „В рамките на деня“. Въпреки заложените в Регламент 943/2019 на ЕК изисквания за въвеждане в реална работа на такива продукти до края на 2020 г. в зависимост от имплементирания период на сетълмент на балансиращия пазар, регулаторните органи на повечето страни в Европа осигуриха дерогация от изискванията на Регламента (възможност предвидена в него), като е реалистично в сегмент „В рамките на деня“ тези продукти на навлязат с възможност за трансгранична търговия до 2023 г., а на сегмент „Ден напред“ до 2025 г. Разбира се, тук трябва да се отбележи, че пазарният смисъл от тези „по-къси“ продукти е налице единствено при съкращаване на “Gate closure time” до не повече от пет минути или дори до една минута, както е вече в Германия, където те са достъпни на пазара. Друго предизвикателство в проекта е възможността за комбиниране на продукти с различна размерност при сключването на сделки или т.нар. „cross product matching“, което все още не е намерило своето ефективно решение.

Друга тенденция, станалата причина за решение на ACER и дала началото на нов паневропейски проект, е желанието на преносните оператори за остойностяване на разпределения капацитет с хоризонт в рамките на деня, което като резултат ще генерира приходи за самите тях, а и ще даде някои допълнителни възможности за пазарните участници. Проектът, чиято реализация тече в момента и който има планирано приключване през 2023 г., е за търгове в рамките на деня или т.нар. „Intraday Auctions“. Този проект предвижда провеждането на три търга след приключването на търга на пазар „Ден напред“ и по време на сесията с непрекъсната търговия на сегмент „В рамките на деня“.

Трябва да се спомене и тенденцията за нарастване на пазарите на енергийни деривативи с финансов сетълмент като заместител на физическите дългосрочни пазари и като основна възможност за управление на риска при участието на краткосрочните пазари с физическа доставка. По наши оценки тази тенденция ще се засилва, което е и видно от развитието на Европейската нормативна и регулаторна рамка в областта. В подкрепа на това твърдение може да се приведе и примера с успешното развитие на българските енергийни фючърси, които се търгуват на EEX AG и които достигнаха обем за 2020 (до м. септември) от над 2 TWh с вече 8 регистрирани участника.

В заключение, откровено бихме споделили мнението, че ни очаква интересна и изключително важна 2021 г. Убедени сме, че ще пожънем плодовете на много положен труд и ще изпитаме заслужено удовлетворение от добре свършената работа. Но нека не се заблуждаваме, очаква ни още доста път и още повече работа, която се надяваме да се свърши от мотивирани и компетентни хора, които защитават интересите на България.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща