Българското ядрено дружество препоръчва по-добро взаимодействие на институциите с гражданите в областта на радиоекологията и радиационната защита
Подобряване на взаимодействието между гражданите и институциите, чрез нови инструменти за комуникация в областта на радиоекологията и радиационната защита е сред основните препоръки, отправени от Българско ядрено дружество към държавните институции в рамките на проект No BG05SFOP001-2.009-0172 „Партньорство на гражданите с институциите на местно, регионално и национално ниво за създаване и провеждане на устойчиви политики в областта на радиоекологията и радиационната защита на здравето на населението“, финансиран от Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
Такава необходимост беше изведена от проведената анкета и от анализа на примери за взаимодействие между институциите и заинтересованите страни, направени в рамките на проекта. Целта на проучването бе да се определи нивото на информираност на гражданите и да се оцени осведомеността им по въпроси, свързани с управленческите политики в областта на радиоекологията и радиационната защита.
Според резултатите от проучването, над половината от запитаните не се чувстват достатъчно осведомени по въпросите на радиоекологията и радиационната защита. Като близо 40% споделят, че основният им източник на информация са медиите, а само 7,4 на сто ползват сайтовете на държавните органи и специализираните институции.
Нивото на взаимодействие на институциите с гражданското общество и възможностите за участитето му в процесите на формиране на политиките в областта на радиоекологията и радиационната защита бе основният предмет на изследване в проекта. За целта бяха събрани и проучени добри практики, споделени от представители на чуждестранни ядрени дружества, регулатори и фирми, развиващи дейност в областите на атомната енергетика и ядрените приложения. Като база за сравнение бяха използвани примери за механизмите и начините на взаимодействие между гражданското общество и държавните институции у нас в области като здравеопазване, условия на труд и социална политика, опазване на околната среда и образованието. Цялата информацията бе представена и дискутирана с експерти, представители на заинтересованите страни и институциите в две кръгли маси, организирани от Българско ядрено дружество.
Данните, получени от социологическото проучване и от анализа на събраните добри практики показват, че в България има изградена национална нормативна рамка, обуславяща взаимодействието на институциите със заинтересованите страни. Друго заключение от направените проучвания е, че на обществеността се предоставя информация като основният комуникационен канал са медиите. Наред с това институциите иницират обществени консултации във връзка с проекти на нормативни документи и организират обществени обсъждания по важни въпроси. Необходимо е обаче държавните институции да бъдат по-активни в реализирането на конструктивен диалог с гражданите, чрез адресиране и въвличане в процеса на обществените консултации на всички, които имат интерес от съответната тема, което ще доведе до максимална откритост и прозрачност. За постигане на едно по-високо ниво на взаимодействие, каквото е партньорството бе идентифицирана възможността за въвличане на НПО, работещи в областта на радиоекологията и радиационната защита в проекти, което позволява на институциите да се възползват от експертния капацитет на неправителствените организации. Използването на подходящи комуникационни подходи би обезпечило необходимите гаранции по отношение на прилагане на принципа на партньорство и би осигурило прозрачност на процеса по прилагане на политиката чрез одобрение, изпълнение и проследяване на набор от подходящи мерки и действия в областта на радиоекологията и радиационната защита на здравето на населението.
Сред предложенията към държавните институции е и включване на теми от областта на радиоекологията и радиационната защита в образователната програма в училище. Това ще допринесе за формирането на бъдеща гражданска позиция у младите хора към тези въпроси, изградена на базата на информиран подход.