България има два месеца да предотврати пропуските в природозащитното законодателство
Коалиция "За да остане природа в България" препоръчва подходът за действие на страната ни да бъде обсъден с участието на гражданските природозащитни организации, които са инициатори на жалбите и добре познават пропуските на правоприлагането.
България разполага с два месеца, за да поправи пропуските в природозащитното законодателство, в противен случай Комисията може да отнесе случая до Европейския съд на Общността, съобщиха от Коалицията “За да остане природа в България”. Коалицията препоръчва подходът за действие на страната ни да бъде обсъден с участието на гражданските природозащитни организации, които са инициатори на жалбите и добре познават пропуските на правоприлагането.
На 3 декември 2020 г. Европейската комисия официално обяви, че изпраща последно предупреждение до България за системни неспазване в прилагането на законодателството на ЕС в областта на природата. Страната ни пренебрегва кумулативното въздействие на комбинацията от съществуващи и новообявявани проекти в зоните по Натура 2000.
Директивата за птиците и Директивата за местообитанията създават мрежата от защитени зони „Натура 2000“ в целия Европейски съюз. А Европейският зелен пакт и Европейската стратегия за биологичното разнообразие продължават да показват, че за ЕС е от решаващо значение да спре загубата на биологично разнообразие чрез прилагане на действия за защитата и възстановяването му.
В Натура 2000 икономически дейности могат да се извършват, но с мисъл за природата
В своето предупреждение Европейската комисия подчертава, че „в защитените зони от Натура 2000 могат да се извършват икономически дейности, при условие, че няма неблагоприятен ефект върху целостта на зоните. В България кумулативното въздействие на съществуващи и разрешени планове и проекти в зоните по Натура 2000 систематично се пренебрегва при оценка на въздействието на новите планове и проекти. Поради това са разрешени множество, представляващи основна заплаха за целите на опазване на видовете и местообитанията“.
Третият път, в който България се изправя на съд за незпазване на екологичното законодателство
Това ще бъде третият път, когато България се изправя пред най-висшата съдебна институция, заради неспазване на природозащитното законодателство.
Предишните два случая – изграждане на ветрогенератори в ОВМ/ЗЗ Калиакра и невключване на територията на ОВМ Рила в Натура 2000, завършиха с осъдителна присъда за страната ни. Важно е този път страната ни да подходи разумно в светлината на стратегическите документи и споразумения на европейско и световно ниво, и да предприеме незабавни действия за подобряване прилагането на законодателството, да се справи с проблемите, свързани с изготвянето на услужливи и некачествени оценки, със случаите на избягване извършването на оценки (включително чрез корупционни практики и разделяне на проекти на части) и с избягването на публичността и гражданското участие.
Още през 2008 г. Българско дружество за защита на птиците внесе жалба в Европейската комисия, с твърдението, че поради недобро прилагане на законодателството на практика липсва превантивна защита за птиците и за местообитанията им в защитените зони за птиците от Натура 2000. Жалбата бе основана на факта, че в множество проекти са одобрявани без оценка на въздействието върху видовете птици и местообитанията им в Натура 2000, или чрез неадекватни оценки, като не се отчитат нито екологичните особености на видовете, нито кумулативното въздействие на проектите. Комисията стартира наказателна процедура и дълги години разследваше казуса.
През 2010 г до Комисията беше изпратена информация и от Зелени Балкани за проекти за ветрогенераторни паркове, одобрени в нарушение на изискванията на двете директива. През годините службите на Комисията бяха алармирани от природозащитната общност за продължаващи нарушения при одобряването на проекти в мрежата Натура 2000. През юли 2018 г. Комисията възобнови наказателната процедура процедура за нарушение и изпрати допълнително официално уведомително писмо до България. Новите жалби и проверка на разрешенията за проекти, одобрени в защитените зони от Натура 2000 през 2019-2020 г., показаха, че този структурен проблем продължава и плановете и проектите продължават да бъдат одобряване въз основа на неадекватни оценки или дори при липса на подходящи оценки. Сред емблематичните примери, попадащи в тази категория са казусите с Кресна, множество проекти за застрояване на по Черноморието, одобряването на горскостопанските планове и програми, провеждане на санитарни и принудителни сечи без дори да бъдат подложени на преценка на въздействията им върху защитените зони.