Едва ли ще има квоти за прием на проекти по "Хоризонт Европа"
Зелената сделка е в основата на всички политики, които ще финансираме, коментира Свен Схаде, експерт, отдел “Стратегическо планиране и програмиране на програма „Хоризонт Европа” на Европейската Комисия
България има малко одобрени проекти по програма “Хоризонт” до момента, но в новата програма “Хоризонт Европа” едва ли ще бъдат създадени квоти за страните, за да се увеличи приема от конкретни държави, но съгласете се тук става въпрос за конкурентоспособност и не е логично да се дава приоритет на едни за сметка на други, подчерта по време на Български икономически форум Свен Схаде, Eксперт, отдел “Стратегическо планиране и програмиране на програма „Хоризонт Европа”, Генерална Дирекция “Научни изследвания и иновации” на Европейската Комисия.
Зелената сделка е в основата на всички политики, които ще финансираме, коментира той. Председателят на Европейската Комсиия (ЕК) Урсула фон дер Лайен представи не програма за околна среда, а стратегически план за развитие на Европа. Зелената сделка е дизайн на дълбоко трансформиране на секторите. Увеличаване на амбициите на ЕК до 2030 и 2050 година. Доставки на чиста, достъпна и сигурна енергия, мобилизиране на индустрията за чиста и кръгова икономика, създаване на енергийно и ресурсно ефективна икономика, нулево замърсяване на околната среда с токсични препарати, опазване и защита на природата и биологичното разнообразие, от фермата до трапезата-осигуряване на екологично чиста храна, стимулиране на устойчивата и умна мобилност и дигитализация.
Ключовият елемент е да покажем, че тази трансформация е възможност за нов икономически растеж. Много са хората, които казват не може да имате икономически растеж и устойчиво развитие едновременно. Да, може би има резон и в това твърдение. Но въпросът е да има ясно политическо виждане зад една ясна концепция в тази посока от всички държави, посочи експертът. В нашата финансова система все още се нуждаем от растеж. Глобално всички са съгласни с идеята на Зелената сделка. За промяна обаче на фундаменталните цели трябва да посочим конкретните инструменти. Първият основен документ в тази посока с повече детайли по Зелената сделка беше Стратегията за устойчиво развитие, която беше представена на 17 декември 2019 година. Основната цел на политиката на ЕС е да се постигне устойчиво развитие чрез повишаване на конкурентоспособността. След това се приемат редица документи като е един от най-важните е стратегията за индустрията, която беше представена през март и насърчава кръговата икономика.
Законодателни инициативи
За стратегията все още текат дискусии в ЕП и Съвета. Много конкретни инициативи ще бъдат стартирани през 2021/22 г., вече са представени пред Европейския парламент и държавите-членки и приключени в рамките на мандата на Комисията (2024 г.)
Програми за финансиране
Все още няма споразумение по „Многогодишна финансова рамка“ (1100 милиарда евро) и „Фонд за възстановяване и устойчивост“ (750 милиарда евро, от които 40% за зелена трансформация)
Независима инвестиционна стратегия на Европейската инвестиционна банка, която се превръща в нова „климатична банка“.
ЕК очертава 6 приоритетни пакета- дигитална индустрия; гражданско общество; здравеопазване; храна, биоикономика, натурални ресурси и околна среда; култура и креативност; климат, енергия и мобилност, които заедно с 50% от бюджета на Horizon Europe от повече от 100 млрд. евро за 7 години. За реализацията на приоритетите се въвличат всички ресурси “Хоризонт Европа”, кохезионните фондове и фондовете за възстановяване
“Хоризонт Европа” се фокусира върху транснационални постижения за технологично развитие и мрежи; далеч от търговските инвестиции в по-дългосрочен план, като се включи финансирането за възстановяване и InvestEU, кохезионните фондове и фонда за справедлив преход могат да се решат много проблеми на национално и регионално ниво, коментира Свен Схаде.