ВиК сектора е направил крачка напред, но има да наваксва твърде много

Икономика / Анализи / Интервюта
3E news
1434
article picture alt description

ВиК сектора е направил крачка напред, но има да наваксва още доста, за да достигне всички показатели, заложени от Комисията за енергийни и водно регулиране (КЕВР) - от нивото на активите и измерването на входа и изхода на водопроводната система до енергийната ефективност, кадрите и инвестициите. Това става ясно от годишния доклад и сравнителен анализ на регулатора за състоянието на ВиК сектора в България за 2019 г.


Реформата във ВиК сектора, продиктувана от една страна от измененията в Закона за водите и от друга от нововъведенията в регулаторната рамка за регулиране на цените и качеството на услугите в сектора тече бавно, а както става ясно при внимателен прочит на доклада някъде и със съпротива, или по-скоро с не достатъчно разбиране. Редно е да припомним, че най-важните промени в закона за водите изискват учредяване на асоциации по ВиК, разпределяне на собствеността, т.е на активите и управлението им. По отношение на регулаторната рамка се касае, както за обединяване на бизнес плановете с ценови заявления, така и за въвеждане на редица база данни и регистри.

Регулаторът често е обвиняван за високите цени на водата от потребителите. Само преди дни пък няколко ВиК дружества възразиха срещу намаляване на цените на водата. В тази връзка може би дружествата трябва да се върнат и към анализа на КЕВР за критериите по прилагане на принципа на социална поносимост на водоснабдителните и канализационните услуги още от 2016 г. , неслучайно припомнен и в настоящия доклад. Може би някои от дружествата пък трябва да почнат да четат доклада отзад напред – т.е. от констатациите за жалбите на потребителите. Други пък трябва да се съсредоточат върху разминаванията на водата на входа и изхода на водопроводната мрежа.

За ВиК активите

Един от най-съществените проблеми, установен в доклада е свързан с активите на Вик-операторите. В този сектор това не е така просто. По своята същност това касае територията на дадено ВиК дружество, тоест водоснабдяването на дадено населено място. При окрупняването на дружествата обаче се променят и границите на територията, която обслужва, а съответно се отразява и върху ценовите нива. Така често някои населени места се сблъскват с неочаквани проблеми. Затова въпросът с управлението на активите изглежда доста болезнен и може би пък и поради това неуреден и досега.

„Въпреки настъпилите изменения в границите на обособените територии след взети решения на АвиК (асоциациите на ВиК), и въпреки договорните изисквания за сключване на анекси към договорите, с които да се уредят взаимоотношенията между АВиК и дружествата във възможно най-кратък срок след промяната, през 2017 г. отношенията между страните по договор не са уредени, доколкото не са сключени анекси“.

„Регионалните ВиК оператори продължават да предоставят ВиК услуги в границите на обособените територии преди промяната и не могат да представят изменени бизнес планове в КЕВР, в които да е отразен ефектът от настъпилите изменения. Общинските ВиК оператори продължават да предоставят временно ВиК услуги в общините, въпреки че техните обособени територии са прекратени и нямат сключени договори“, се констатира в доклада.

В тази връзка именно се констатират неуредени проблеми в редица дружества, въпреки че, както става ясно всичко това е трябвало да приключи още през 2017 – 2018 г.

ВиК сектора фактурира едва около 39 % от подадената вода във водоснабдителната система

Проучването на регулатора, стъпвайки на базата на данните за ВиК  активите и съответно за водните количествата, според отчетните данни на дружествата е доста стряскаща.

„ Данните показват, че във ВиК сектора средно се фактурира около 39% от подадената вода във водоснабдителната система. Останалата част е неносеща приходи вода (подробно разгледана в следващите раздели).

Същевременно, делът на фактурираните количества отведени и пречистени отпадъчни води средно за сектора е 75.6%, респективно 64.8% от фактурираните количества доставена вода на потребителите, което се дължи на неизградена канализационна мрежа и пречиствателни станции за отпадъчни води“, се казва в документа.

Както става ясно от доклада, част ВиК сектора няма представа за активите си, има проблем с водомерните отчети, неизмерена законна консумация и кадрите. Отчита се също така, че измерването, както на входа, така и на изхода на водоснабдителната система, е изключително лошо, и това има пряко отношение към високите нива на неносеща приходи вода в страната.

Разбира се, има и положителни констатации, например за авариите по ВиК мрежите, лабораторни изследвания на питейни води, оплаквания от потребители, финансови данни, изразходвана ел.енергия и договори за присъединяване“, смятат от регулатора отчитайки положените усилия.  „Необходимо е обаче дружествата да продължат своите усилия за повишаване надеждността на отчитаните данни“, отчитат от регулатора.

Прави впечатление високото покритие на водоснабдителните услуги -99,63 % и доста по-ниското ниво на услугите по отвеждане на отпадни води – 73,50 %, а също и още по-ниските услуги по пречистване – 61,04 %. В частност това говори за нивото на канализация, въпреки че в доклада се посочва, че заложеният показател от 75 процента за съответната година е почти постигнат.

Няма съществени забележки по качеството на питейните води, дотолкова, доколкото регулаторът може да следи за тях, тъй като те са приоритет на регионалните здравни инспекции. Не така добри са данните обаче по непрекъснатост на водоснабдяването, където ВиК сектора има още да работи. Не е постигнато и дългосрочното ниво за намаляване на авариите.

Високи остават и общите загуби на вода във водоснабдителните системи – 61,10 % при заложен дългосрочен показател от 40 %.

Констатациите не са ласкави и за измерванията на дружествата.  „Отчетните доклади на дружествата показват и не доброто състояние на водомерния парк на сградните водопроводни отклонения –средствата за търговско измерване, и недостатъчните усилия, които ВиК операторите полагат, за да ги приведат в техническа и метрологична годност“, заключават авторите на годишния доклад за ВиК-сектора. Не са постигнати и нивата на енергийна ефективност.

От какво се жалват потребителите

Жалбите на потребителите също са предмет на доклада на регулатора и в тази част от него констатациите не са много ласкави като цяло за ВиК сектора.

Не са малко и жалбите на потребителите от ВиК услугите за разглеждания период – 7 015. От тях, най-голям е броят на жалбите от дейността на големите оператори – 5 204. Подробната справка на регулатора сочи също така, че потребителите са се оплаквали най-много от фактурирането на услугите по доставяне на вода и отвеждане и пречистване на отпадни води - общо 4 417.

„Оплакванията, касаещи услугата доставяне на вода (проблеми с налягане, нарушено водоснабдяване, качество на питейната вода и други), са28% от всички оплаквания във ВиК сектора.

Оплакванията, касаещи услугите отвеждане и пречистване на отпадъчни води (запушвания по канализационната мрежа, наводнения от канализация, замърсявания, мирис и гризачи, и други), са 9% за ВиК сектора.

Оплакванията, касаещи фактурирането на услугите по ВиК, са общо 63% от всички оплаквания за целия ВиК сектор“.

В докладът има констатации и за непостигнатите цели по присъединяване към водопроводната мрежа и към качеството на кадрите в сектора.


Анализът обхваща 2019 г. , която е третата година от регулаторния петгодишен период 2017-2021 г. Въз основа на настъпили окрупнявания и промени в границите на обособените територии от КЕВР определят следните групи ВиК оператори:  

Големи ВиК оператори –общо 10 дружества;
Средни ВиК оператори –общо 18 дружества;
Малки ВиК оператори –общо 10дружества;
Микро ВиК оператори –общо 7дружества.

Докладът е публикуван на страницата на КЕВР.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща