Бюджетът на ЕС 2021 – 2027 отново пред забавяне

През изминалата седмица ратификацията на новия Европейски бюджет за следващия програмен период 2021 – 2027 година бе отново спряна след ветото на Полша и Унгария, припомнят от Българската банка за развитие (ББР). Дългите преговори между Европейския парламент и Европейския съвет и по пакета от 1.8 трлн. евро, който се състои от Бюджет 2021-2027 от 1074.3 млрд. евро и прилежащия към него Фонд за възстановяване за 750 млрд. евро (който ще финансира инструмента за възстановяване и устойчивост), започнаха още през юли т.г. Детайлите и условията по усвояването на инструмента за възстановяване от страните-членки под формата на грантове и заеми бяха съгласувани и финализирането им доскоро не изглеждаше като предизвикателство. Сделката за 1.8 млрд. евро е важна за пазарите.

Очакването и сигурността за бъдещи трансфери към страните-членки позволяват дори и на фискално затруднените страни да заемат ресурс на капиталовите пазари при много благоприятни условия. Този мост към финансов ресурс ще им позволи да поддържат достатъчно фискални стимули до реалното получаване на европейски пари от новия Бюджет.

Какво съдържа новият пакет на ЕС?

1. Специален пакет в отговор на коронакризата

Фондът от €750 млрд. лв. "NextGeneration EU" (NGEU) ще подкрепя възстановяването на европейските икономики от пандемията. Беше направен и съществен пробив - за първи път ЕК е оторизирана да заема значителен ресурс. €390 млрд. ще бъдат изплатени на страните като грантове, а останалите като заеми при благоприятни условия, като 70 % от грантовете ще бъдат изплатени през 2021 г. и 2022 г. и планът е реалните плащания да приключат до 2026 г. Според сложна формула, която най-общо отразява средната безработица за 2015-2019 г., и текущият спад в БВП за 2019 г. в дадена страна, основни бенефициенти на грантовете са Италия , Испания, Полша, Гърция, Португалия и Унгария.

2. Европейски бюджет 2021-2027

Освен специалния фонд в отговор на кризата NGEU, страните от ЕС могат да похарчат до 1.05 трлн. евро през следващите седем години чрез регулярния бюджет. Таванът на разходите в новата рамка е приблизително с 2% по-нисък от този в предходния седемгодишен бюджет, въпреки че Брекзит затруднява сравнението. (Таванът на разходите е максималният годишен разрешен размер, до който може да се финансират разходите на ЕС.)

3. Собствените ресурси на ЕС

В първоначалния вариант таванът на годишните разходи по европейския бюджет е повишен от 1.2% на 1.4% от БНД на страните-членки. За да създаде пространство за допълнителните разходи за възстановяване от коронакризата, предлага се таванът да се повиши с нови 0.6 процентни пункта от БНД. ЕС има възможност да емитира и облигации до края на 2026 г. за финансиране на €750 млрд. за Фонда за възстановяване. Облигациите ще се обслужват от бюджета на ЕС до края на 2058 г.

Преговорите между ЕП, Европейския съвет и страните членки през последните месеци отново показаха, че уточнението и съгласието по въпроси, останали отворени от юли, е сложно и бавно. Тъй като парламентът на всяка страна-членка трябва да одобри увеличението на тавана на ангажиментите за разходи, всяка страна и ЕП имат право на вето и властта да спре процеса.

Поводи за разногласия

ЕП съществено допринесе за допълнителното увеличение на разходи за иновации, инвестиции и някои дългосрочни програми в новия многогодишен бюджет. ЕП постигна увеличение на тавана на разходите и различното им разпределение. Успя и да наложи по-стриктна интерпретация на условието за "прилагане на закона" при изплащането на европейските пари на страните членки от договореното между лидерите пред юли т.г. Болшинството в ЕП настоява за лост за финансов натиск, за да спре ерозията на стандартите при прилагане на правото на ЕС.

С налагането на вето при ратификацията на МФФ 2021-2027 Унгария и Полша оказват съпротива на тези нови условия, които могат да имат финансови последици, особено преди предстоящите национални избори в Унгария през 2022 г. и в Полша през 2023 г. Подобни реакции за отхвърляне на сделката може да се случат и във финансово по-дисциплинирани страни като Холандия и Финландия, които настояват за обвързване на грантовете от Фонда NGEU с национални програми с реформи за растеж.

Предложението за бъдещи нови европейски данъци - източник на т.нар. собствени ресурси на ЕС, като данък върху пластмасовите изделия от 2021 г., въглероден данък при границата и такси "дигитални операции", са също повод за разногласия.

Бавен ли е напредъкът?

Шумни дебати, забавяне и последващи срещи на високо ниво са естествена част от живота на ЕС. Принципното одобрение на новия Бюджет, което европейските лидери постигнаха на срещата си на 15 юли т.г. беше дори неочаквано. Позитивна изненада би била и съгласието на Унгария и Полша, които в продължение на позицията си от юли наложиха вето върху ратификацията.

Напредък по сделката е необходим предвид нарастващите нови заразявания с COVID-19 в цяла Европа и негативните настроения, които това създава. Като цяло одобреният бюджет на Фонда за възстановяване от €750 млрд. е чудесна новина и забавянето на финализирането не трябва да има драматични последствия за икономиките, доверието и пазарите.

Логиката на предишни проблемни въпроси в ЕС показва, че сделката ще бъде одобрена. ЕП и Европа имат интерес от засилване на интеграцията. Полша и Унгария са основни бенефициенти на европейски средства. Ветото им стопира основна стъпка в интеграцията, която им осигурява значителен грантов ресурс. Очаква се през втората половина на 2021 г. страните да получат подкрепа чрез първите траншове от Фонда в размер на до 10% от общия размер на грантовете, ако ЕП и националните бюджети одобрят Бюджета да началото на пролетта на 2021 г.

Забавянето стресира ли пазарите?

Основната пречка пред усвояването на средствата е ратификацията на законодателството по системата на собствените ресурси на ЕС (пет основни директиви: https://ec.europa.eu/info/strategy/eu-budget/how-it-works/budget-law/legislation_en) от националните парламенти, което ще позволи на ЕС да заеме ресурс от капиталовите пазари. Сегашният план предвижда странните - членки да представят национални програми за възстановяване и устойчивост до април 2021 г. След одобрение от ЕК и Съвета на Европа в средата на годината първият 10%-тен транш може да бъде разплатен, въпреки че вероятността от одобрението на модифицирана сделка и забавяне на парите станаха по-големи.

Като цяло инициативата на водещите европейски страни да договорят щедър финансов пакет вече изигра важна роля. Освен сигнал за солидарност, споразумението създаде ефекта на доверието и намали разходите за финансиране на фискално по-слабите страни от еврозоната. Страните имат и стабилен източник на финансиране при нужда и забава на европейските средства. (вкл. и България като страна в чакалнята на ЕRM2)

Също така, Фондът NGEU допълва по-ранните мерки на ЕС в отговор на коронакризата: €100 млрд. по програмата "SURE" в помощ на безработните; увеличение на капитала и капацитета (със €100 млрд.) на ЕИБ за кредитиране на МСП; достъп до кредитни линии от ЕМС (ESM) до 2% от БВП на някои страни при облекчени условия.

Безспорно финализирането и ратифицирането на Европейския пакет е желано от всички. ЕС може да започне емисията на облигации за финансиране на €750 млрд. NGEU и използването на Бюджет 2021-2027, веднага след като законодателството за собствените ресурси бъде ратифицирано. Подобни затруднения в работата на ЕС при други обстоятелства са показателни, че изход ще бъде намерен.