Ръст в цените на тока на свободния пазар ще има през зимата, добре е да се подготвим

Цените на енергийната борса на пазара „Ден напред“ стреснаха едрия бизнес у нас заради резкия им скок в последните два дни. От Българската федерация на индустриалните и енергийни консуматори излязоха с позиция след като цените на тока у нас бяха най-високите на 2 декември в цяла Европа. Увеличението бе наистина драстично – с цели 67 на сто спрямо предния ден, но то не бе и неочаквано. От няколко дни енергийните борсови специалисти твърдят, че се очаква увеличение на цените в началото на декември заради две основни причини – захлаждането в нашия регион вдига консумацията, респективно – търсенето на електроенергия. В същото време липсата на вятър и слънце намалиха с близо 150 мвт производството на ток у нас. Това логично доведе до скок в цените, който дойде като удар срещу бизнеса. Конкретно от БФИЕК могат да се притесняват от високите цени, ако компаниите от федерацията купуват ток основно от сегмента „Ден напред“. Ако имат сключени дългосрочни договори за доставка, то подобни пикове в цените не би трябвало да са проблем за едрия енергиен бизнес.

В последните месеци се наблюдава тенденция именно едрия бизнес да си купува ток основно от сегмента „Ден напред“, което е доста рисково, коментира пред 3eNews Антон Иванов, член на Българския енергиен и минен форум.  Той припомни, че през лятото цените на пазара „Ден напред“ бяха значително по-ниски спрямо дългосрочните договори. И тази стратегия на бизнеса да купува ток на този сегмент бе печеливша. През ноември обаче забелязваме изравняване на цените на средномесечна база между „Ден напред“ и дългосрочните договори. А моето очакване е, че през декември цените на пазара „Ден напред“ дори ще надвишат цените по дългосрочните договори. Това са тенденции, които могат да се допуснат – при студено време и повишено търсене на този пазар ще има и по-големи флуктуации“, обясни Иванов. Той добави, че подобни резки промени на цените се наблюдават и на съседните пазари. На 2 декември високите цени бяха изключение, трябва да се знае, че през този ден от страната ни имаше и износ на електроенергия. А това е показателно, че не е имало проблеми в енергийната система, смята Иванов. По думите му в случая някой от големите енергийни консуматори просто не си е направил добре сметката.

„България не е някакво изключение от енергийните борси в региона, ние гледаме дали има  систематично отклонение при цените. И след като нямаме отклонение систематично на пазара, то трябва да приемем, че в дадени дни ще има такива отклонения. И бизнеса трябва да си направи по друг начин стратегиите“, обясни още експертът на БЕМФ. „Винаги има някакво основание за вдигане на цените – в случая времето застудя и нямаше слънце и вятър. Вдигна се и консумацията на електроенергията. Дори покрай кризата с коронавируса консумацията на ток се увеличи повече в битовия сектор. И това всичко изкривява на определени играчи стратегиите“, смята още Иванов.

Той добави, че голяма част от консуматорите, включително и големите индустриални потребители, като че ли се отказаха да залагат на дългосрочните договори, а се обърнаха повече към пазара „Ден напред“ като основни източници за осигуряване на енергийните доставки. Това е рискова маневра, но се забелязва доста отчетливо, коментира експертът. Той очаква резките промени в цените да продължат дори и през януари и февруари, ако има много студени дни без вятър и слънцегреене.

Как се компенсират 150 мегавата ток от слънце и вятър?

На 2 декември липсата на слънцегреене и вятър доведоха до спад в производството от около 150 мегавата. Тази липса бе компенсирана с 50 мвт ток от НЕК и още 100 мвт внос на скъп ток, коментираха от бизнеса пред 3eNews.

Заради това се стигна и до цени от 20 евро/мвтч над всички останали борси в Европа. В случая не бе адекватно посрещнато търсенето в българските електроцентрали. Например държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ можеше да включи още един от своите блокове, за да покрие това търсене, както и да изкара добри приходи от работата на блока, обясни Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал в България. „В случая държавната централа включи още един котел към 3 блок, който работи в паралел и успя да покрие търсенето в рамките на тяхната гъвкавост (flexibility)”, добави Радев. При включване на още един блок централата можеше да спечели добри пари от свободния пазар на ток, но ръководството не действа достатъчно адекватно на ситуацията. Заради това се стигна и до скока в цените за бизнеса. „Ако наистина Българския енергиен холдинг оперативно се старае да управлява добре енергийната система, то те би трябвало да са наясно с потенциалния дефицит на дадена мощност в даден момент. И така могат да обмислят рационално как да покрият дефицитите. Укора ми не е към политическото ръководство на БЕХ и на енергийното министерство, а към оперативното ръководство“, заяви Радев. При следващо подобно пиково търсене Радев посъветва НЕК да интервенира на свободния пазар, но чрез двете американски централи. „Самите американски централи са пазарно ориентирани и адекватно реагиращи. Техните интереси предполагат да желая да продават електроенергия на свободния пазар в такива моменти и с такъв капацитет“ обясни експертът. В същото време, за да не пострада битовия пазар може да се увеличи натовареността на  ТЕЦ „Марица Изток 2“, която да доставя ток за регулирания пазар.

„Нелепо е да сме свидетели как немски въглищни електроцентрали се включват, за да подават ток при голямо търсене, а нашата централа не работи. Браво, че поне реагираха с допълнителен котел към 3 енергоблок, но това не бе достатъчно. Можеха да изкарат много по-добри пари при тези цени на пазара “ в рамките на деня“, коментира Радев.

Той добави, че предстоят периоди на липса на слънце и вятър и подобни увеличения на цените ще има през зимните месеци. Просто в случая не бе адекватно посрещнато търсенето на електроенергия на нашия пазар, смята експертът.

Според него липсата на слънце и вятър вече е предсказуемо събитие, за което се знае между 24 и 72 ч преди да се случи. „През годините съм имал възможност да обсъждам подобни проблеми с оператори на вятърни и слънчеви централи и съм се убедил, че те могат да правят доста точни и добри прогнози за производството си и съответно съобразяване на графиците. Тези графици ги регистрира ЕСО, която е част от структурата на БЕХ“, припомни Радев. От думите му стана ясно, че именно операторът на мрежата е можел също да предложи на държавната ТЕЦ да се включи по-активно на свободния пазар, в случай на голямо търсене на ток.

„Включването на един блок в  ТЕЦ „Марица Изток 2“ отнема време и за да продава електроенергия този блок, то трябва да се играе за цени от днес за утре. Това е рискова стратегия за централата“, смята Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум. В последно време обаче държавната ТЕЦ играе изключително консервативно: те имат два големи блока и един малък, които работят и тяхна стратегия е да доставят електроенергия по ангажиментите си за регулирания пазар. В същото време те имат и един буфер от порядъка на 20% марж, с който играят на пазара. И от него обират пиковите търсения и каквото спечелят – спечелят“, припомни Иванов. Той все пак допуска, че в следващите студени дни от централата ще включат още един блок, с който да участват на пазара. „Тяхната стратегия е силно консервативна и те се водят от идеята да минимизират загубите. Централата все още работи на годишна загуба и са много внимателни да не отидат в увеличение на тази загуба“, смята още Иванов.

Тази година е особена за енергийните пазари не само у нас, но и в Европа заради коронавирусната криза. Кризата и локдауна доведеха до промени в конумацията, а потреблението и цените по пазарите дори се сринаха през пролетта. Бъдещи резки промени в нивата на електроенергията може да се очакват и заради планираното излизане от енергийните пазари на Великобритания.

Конкретно за българския енергиен пазар цените на 2 декември не бяха единичен феномен. Справката показва, че през декември 2019 г. е имало регистрирана най-висока цена от 237,37 лв./мвтч на пазар „Ден напред“. Най-ниското ниво пък е било 2,91 лв./мвтч. През януари също бе наблюдаван скок в цените на този сегмент като тогава най-високата достигната цена бе 220,07 лв/мвтч, а най-ниската бе 38,28 лв./мвтч.

По всяка вероятност и през настоящия зимен сезон е възможно да се очакват резки промени в цените, като факторите за целта са комплексни. И за съжаление рядко зависят само от българския енергиен пазар, който все още е в процес на либерализиране.